Официално и ние се завърнахме.

  • 912
  • 16
Здравейте, момичета, и от нас!
Както казваше баба ми, сега да си починем от почивката.  Grinning
Вие долу-горе бяхте в течение на премеждията ми с падането и гипсирания крак, та точно тази част ще я спестя с подробности и ще се опитам да наблегна на по-веселото.
Тръгването от тук беше белязано с някакви неприятности в Лутън, та минавахме по страничните пътеки за да избегнем трафика и недай си боже други олелии. Мария се държа сравнително добре на отиване в самолета, като изключим, че почти не спа, но се кокореше в тъмното и мигаше на парцали без почти да гъкне, което беше добър вариант след като се бяхме простили с всички надежди да спим по време на летенето.
Кацнахме и последва моят рожден ден.. много приятели и положителни емоции, докато се наприказваме с мама и тате и той денят литна и трябваше да пътуваме при свеки в Добрич. Там последва една неприятна част. Не съм очаквала от нея, ама жената нещо откачи.  #Crazy Развика ни се, че сме били деца, а сме тръгнали дете да гледаме и то само защото й бях оставила да приспи Мария, а ние излязохме до магазина и детето през това време се разплакало и повърнало. На мен ми стана много криво, защото се почувствах в едно от тези душевни състояния, когато правиш всичко с идеята да няма дразги и кавги, а действията и думите ти се тълкуват точно обратното. С мъжът ми се обидихме доста от това изказване и си взехме детето, та се простих с надеждите да оставам Мимката на баба й, а ние да се миткаме насам-натам по морето. Ходиме, къде ходим детето си беше неотлъчно с нас. И така до 10-тия ден когато се случи това с падането и гипса. От този ден съм много благодарна на половинката, който пое домашното цунами и ме водеше насам натам, щото аз бях нефелна за нищо.
Пътувахме едни 8 часа до Ловеч и там вече моята майка се погрижи за детето, мен и всичко останало (Благодаря ти, мамо!). В общи линии си отлежах и отспах за две седмици.
Когато наближи да си тръгваме беше точно времето на най-големите бедствия и наводнения. Ето малко снимки от 5 часовото ни пътуване по маршрута Ловеч-Соф … скърското дефиле. Душата ми кънтеше от потрес и болка като гледах водната стихия на какво е способна. Всичко беше под водата, къщите на хората, градините с реколктата, любимите места, целият им живот! Ядосваха се обеззверени на местната управа за нехайното отношение и невзетите мерки да изпускат по малко водата от язовирите за да предотвратят потопа, който ги беше залял. Защото само и единствено една река придошла от дъждове не е способна да причини това. Нови Искър приличаше на Амазонка. Влаковите линии потъваха на места под водата и пак се показваха, цели автобуси Икарус се носеха завлечени по Искъра, а стадиона в град Своге приличаше на плувна база. Дълго време след това се чувствах като, че ли бях прочела цялото творчество на Йовков на един дъх. Стана ми мъчно, болно и безпомощно.
В София всичко мина набързо, ден-два... последни срещи с приятели, кино, багаж. Аз пътувах сама с Мария, защото татето си замина на втората седмица призован от дълга, а ние двете останахме още две. Гордея се много с човечето, че направи пътуването ми на връщане прекрасно. Заспа още с заключването й за колана ми облегната на възглавницата (Тук да отбележа, че Бритиш дават много топли и тънки одеала и възглавнички по време на сутрешния полет) и стана едва след като бяхме кацнали. Минахме лесно и бързо през емиграционните, взехме си багажа и се отправихме към изхода. Там изтръпнах, щото един митничар се беше засилил към мен и аз изстинах (рекох си "Оле, майко, отиде ми ракийчицата и луканката") - да, ама нищо подобно! Той, просто любезно ми предложи да ми бута количката до колата, защото бях много натоварена и с дете.
Това е в общо линии. Няма да редактирам, че горе нещо се тропа;))))
Виж целия пост
# 1
еххх добре завърнали се и хубаво, че всичките премеждия имат хубав край. Евала на половинката и майка ти! И браво на "цунамито" че е било кротко на връщане Flutter
Виж целия пост
# 2
Спомням си как тръгна, големите трепети и вълнения  Hug
Радвам се, че си си починала добре (предвид обстоятелствата) и си се завърнала с приятни спомени от пребиваването в къщи (изключваме инцидента в Добрич  Close ) .
Мария как прие обстановката в България?
Виж целия пост
# 3
Здравей и добре доШла пак при нас.  bouquet От раzкаzа ти личи, че въпреки неприятностите малко или повече сте се насладили на пребиваването ви в България.
И на мен ми е интересно, как се държа детенце там. Първо ходене ли й беШе? Thinking
Виж целия пост
# 4
Интересен раzкаz, но се радвам, че въпреки всички премеждия сте имали хубаво прекарване в България. Simple Smile Снимките са невероятни, ужас Sad.
Много е сладка тук. Hug
Виж целия пост
# 5
Добре си дошла Елф4е  Hug, до тук който се е завърнал има пове4е отрицателна отколкото положителна емоция, но както оби4ам да казвам , вси4ко се преживява,здраве да има.
Наистина това с наводненията е много болна тема за вси4ки българи.
Виж целия пост
# 6
Оф, тъпо е като не си починеш през почивката.
Само да ти кажа, че много те разбирам за изказването на свеки, и моят свекър е споделил с майка ми, че сме си били "захвърлили детето" когато получи температурния гърч. Ти им се доверяваш да ти гледат детето, те те изкарват некадърен да го гледаш Sad
Виж целия пост
# 7
Мария как прие обстановката в България?

Мария се държа геройски. Баба й в Ловеч почна да я учи на какви ли не глупотии от това да казва поп и да имитира как се бие камбаната. Сега се чудя къде да се скрия от постоянното дан-дан-дан... дан-дан-дан...  Mr. Green
Тя беше принцеската, глезанката и пр. неща на баба и сега отново започна да крещи на обществени места, а на мен това никак не ми допада! Не знам какво да я правя вече...  Confused
Виж целия пост
# 8
И на мен ми е интересно, как се държа детенце там. Първо ходене ли й беШе? Thinking
Първото прибиране в България откакто сме в чужбина. 4-5 месеца за нея са голям период. Беше забравила всички близки, баби, дядовци... те пък се държаха на равна нога с нея, като малки деца... цупеха се що ги била забравила... еми, що... обяснявах, че е дете, че още е малка, абе кво да ти кажа. На моменти се питах кой се държи по-детски.  Simple Smile
Виж целия пост
# 9
Интересен раzкаz, но се радвам, че въпреки всички премеждия сте имали хубаво прекарване в България. Simple Smile Снимките са невероятни, ужас Sad.
Много е сладка тук. Hug

Благодаря ти, Розичке.  Hug Снимката е правена в Искърското дефиле. Жалко само, че не по такъв повод ми се искаше да минавам от там.
Виж целия пост
# 10
Добре си дошла Елф4е  Hug, до тук който се е завърнал има пове4е отрицателна отколкото положителна емоция, но както оби4ам да казвам , вси4ко се преживява,здраве да има.
Наистина това с наводненията е много болна тема за вси4ки българи.

Благодаря, Тея. Следващата ПОчИВКА направо в Испания.  Mr. Green
Виж целия пост
# 11
Само да ти кажа, че много те разбирам за изказването на свеки, и моят свекър е споделил с майка ми, че сме си били "захвърлили детето" когато получи температурния гърч.

Българи ли са? На мен те са ми единственото облаче в небето откакто сме женени. Добре, че Пламен е пич и досега винаги е заставал твърдо до мен, без да се церемони с никой, та било то майка, баща, сестра. Много си го обичам.
Виж целия пост
# 12
Да, българи са. Но той мъжо ме подкрепя във всяко отношение, така че сме "ние срещу тях" така или иначе.
Виж целия пост
# 13
Добре си се завърнала Елфче....големи премеждия, но важното е, че сте живи и здрави  Hug
Много красиви снимки си направила на Искърското дефиле Wink а малката е голяма сладуранка - пу, пу  Heart Eyes
Виж целия пост
# 14
Да, българи са. Но той мъжо ме подкрепя във всяко отношение, така че сме "ние срещу тях" така или иначе.

Е, и при нас е същата историята. Важното е ние двамата да се разбираме и да сме единни, другото здраве.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия