Когато детето проси...

  • 2 121
  • 30
В последните няколко месеца това при нас взе да се случва често. Отиваме на пазар, а тя отвсякъде успява да си изпроси нещо. Купуваме плодове- изпросва си от продавачката банан, купуваме нарциси- изпросва си лале. В началото само се радваше на нещо, например започва:"Мамо, виж каки хубави бананчета!" Аз казвам:"В къщи има сигурно едно кило банани, но не ги ядеш." Тя:"Да, но не са хубави като този! " Посягам да и купя, а продавачката вече се смее и и го подарява. Отскоро, обаче, взе директно да си иска:"Леличко, много хубаво магнитче имаш, ще ми го подариш ли?" е ситуация от вчера в лекарския кабинет. Онзи ден отказах да и купя пуканки за да не си развали обяда, а тя взе да си проси от всяко дете с пуканки, което срещнахме по пътя. Обяснявам, че е грозно, а тя казва:"Те сами ми подаряват." Същевременно, нейното си е нейно- черпи, ако е нещо за ядене, но никога не е подарявала играчка, дори такава, с която не си играе.
Направо не знам. В началото ни беше смешно, шегувахме се с баща и, че това дете гладно няма да умре. Но, ако дете на 4 можеш да оправдаеш с фразата "дете е", на 8-10-14 "просещото" дете е грозна гледка. Как да прекратя това?
Виж целия пост
# 1
Ще следя темата, нашето е още малко, но винаги се присламчва ако има за ядене и си иска/независимо дали от дете иливъзрастен, няма задръжки/, засега предмети не си е искала, но не знам до къде ще стигнем.
Виж целия пост
# 2
Не се притеснявай, бе жена! То така се събира къща.
Щом минава номерът, нека си проси. Който се умилява, ще й подарява, на когото не му трепне сърцето, ще подмине намеците.
Виж целия пост
# 3
Аз може би съм крайна, но след като един разговор не е довел до никъде, просто ще кажа, че никъде няма да излизам с нея, защото ме е срам. Пак ще обясня защо, но нито на разходка - никъде няма да я водя. Ако обещае, а не спази обещанието - директно се прибираме у дома, като по целият път ще обяснявам защо. Или другият вариант - ок, когато искаш нещо - давай друго в замяна, фибичка, или нещо друго. Но не може само да се взема, другите и нали са дали пари за това?
Виж целия пост
# 4
сещам се миналата година как си умирах от срам - почти всяка вечер бяхме в кварталната пицария двора е удобен за деца и мойто ходеше и си искаше от всяка маса аз направо откачах не само заради просенето ами и не е хигиенично все пак
ама тогава беше малък и колкото и да обяснявах нищо , скоро не съм забелязвала такива прояви


грешно е  - когато за да разбере детето че нещо грешно прави на улицата се прибира в къщи
така ще започне да възприема дома като наказание
Виж целия пост
# 5
Оф, и аз с мойто диване имах същите проблеми миналата година.
 Няма да забравя един случай на плажа: човек на средна възраст на съседната хавлия си хапваше пържени картофки. Аз пък си бях забравила парите вкъщи и нямах пукната стотинка в себе си. Малката се залепи за човека с изражение на гладно куче. Човекът я почерпи веднъж-дваж, ама нашата не си тръгва, ами с влажен поглед проследява всяко движение на картофа от тарелката до устата на човека. Как ли не я виках и молех, и се извинявах, ама оправия нямаше. Накрая триумфално се завърна с тарелката картофи при мене, а аз умрях от срам.  Embarassed
Искала си е какви ли не неща - и потребни, и непотребни.... Естествено много говорих и обяснявах....  От около половин година,сякаш от само себе си, отшумя тази нейна вредна привичка - срам ли почна да я хваща, що ли, не зная, ама , като цяло съм по-спокойна вече.
Не спирай да говориш и обясняваш, и се надявай, че ще отшуми от само себе си  Simple Smile
Виж целия пост
# 6
Когато детето проси...майката умира от срам... Embarassed
И моят дребосък проси по сергии за плодове и зеленчуци,по ресторанти и изобщо където намери за добре. Twisted EvilИ на всичкото отгоре,освен за себе си иска и за батковците,защото е много загрижен брат.Аз се червя,извинявам се,викам на земята да се отвори и така...Надявам се в скоро време да почне да се усеща и да го хваща срам.
Виж целия пост
# 7
Милите, с носталгия се сещам за времето, когато и моето 2-3 годишно момченце ме караше да се червя по такива поводи. Обикновено си изпросваше нещо за ядене. Примерно сме на площадката и идва един младеж. Носи си си голям сандвич и сяда на една отдалечена пейка. Дребният го фокусира отдалеч и хайде пред него. И като изкара един поглед "мен от три дни не са ме хранили" и на младежа му се отяде. Съответно му отчупи, но аз съм много гнуслива и направо откачам в такава ситуация.
Всичко отшумя с времето. Не се притеснявайте. Но мисля, че ако става дума за вече 7-8-9 годишни деца, трябва да се вземат мерки, защото те вече влагат мисъл в действията си.
Виж целия пост
# 8
Ох, искрено ме разсмяхте. Представих си ги малките човечета - домовносители!
Една такава малка чаровница си тръгна от офиса ми с куп "ценности".
Не е фатално, ще отмине. Не се срамувайте. Всеки е минал през този период с децата си и ви разбира.
Виж целия пост
# 9
Ох, разбирам майките с подобни деца и вероятно е въпрос на възраст и израстване. А съм в обратна ситуация - момченцето на най-добрата ми приятелка е на шест и половина и когато сме заедно, то все иска нещо да му купувам. Не иска от майка си, а от мен. Вече не помня кога е започнало да прави така, сякаш винаги е било. Майка му му прави някакви забележки, но вече й е омръзнало и аз съм в много деликатна ситуация - мога да му купя някои неща, други - не. Но най-вече не ми се иска да го поощрявам, защото той някак си не се научава, че когато иска нещо, трябва да помоли, а си иска с доста заповеден тон. Колкото и благо да му отказвам, той става все по-нахален. Сякаш се опитва да ме предизвика да му отговоря рязко. Не бих го направила, но наистина се чувствам зле, много пъти ми е идвало на мига да кажа "довиждане" и да си призная започнах да поразреждам срещите с майка му. Много нелепа ситуация.
Виж целия пост
# 10
И аз с носталгия се присещам за поотминалите времена...влажния поглед на котарака от Шрек и категоричния "въпрос" - МОЖЕ!!!
Период е! Бързо отминава, но си трябват обяснения до полуда Tired
На момченцето на най-добрата приятелка бихте могли да му поставите условия още при самото излизане - купаваме ДО 2 неща. Най-вероятно първия път ще ви пробва до колко ще си държите на обещанието...И да се надяваме, че момъка е достатъчно малък и няма да поиска 1-колело; 2-мобилен апарат  Grinning
Виж целия пост
# 11
Лошото е, че не си проси само храна, а  всичко. Или пък ме застрелва с жалното:"Никога нищо не ми купуваш!" А хората ме гледат с количката и сигурно си мислят, че действително нищо не и купувам. Не е така. Откакто се роди бебето, всеки път , когато има подарък за него- има и за нея. Отделно са всякакви "почерпки", забавления и т.н.
Успокоихте ме, че не е само моето. И че отминава. Laughing
Виж целия пост
# 12
И при дъщеря ми /6 год. и половина/ се случва понякога. Последно - в магазина изважда монета от 1 лев, за да си купи сама вафла, защото "проклетата" й майка отказва. Аз я питам откъде има левчето, а тя с известна доза срам си признава, че го "намерила" на бюрото на една колежка, питала я дали й трябва, а колежката засмяно отвърнала, че не й трябва и може да го вземе.
Иначе и аз няма да забравя първото ни море - до нас имаше жена, която ядеше варена царевица. Моята щерка я погледа и попреглъща малко и жената любезно й предложи да си гризнела /?!!/ и ме гледаше странно като се втурнах да предотвратя гризването.
И отклонявайки малко темата ще призова т. нар. "чужди хора" - вместо да се умилявате, просто кажете, че не може да чупите от закуски, сандвичи и вафли, че не е хигиенично, че мама, ако прецени, ще купи на детенцето, каквото желае и толкова. Децата слушат много повече другите хора, отколкото майките си в тази ситуация. Иначе за всички е мъчително - чуждият човек не може да се нахрани на спокойствие, детето все притичва да пробва дали ще му дадат още, понякога и просто напук на майка си, а майката дебне кога отрочето ще се завтече, за да го връща обратно и се извинява. Голямо губене на време и хабене на нерви, което лесно може да се предотврати с реплики от сорта "мога да ти дам да го разгледаш, но като си тръгваш, ще ми го върнеш, защото и на мен ми трябва, харесва и пр." В кантората често идват и деца, имат любими неща - печати, перфоратори, винаги съм им казвала така и всяко се съгласява да ги върне, когато си тръгва. Ама като го помоля аз, не майка му. Grinning
Виж целия пост
# 13
Честно казано гледам да изкоренявам подобни навици у децата ми, хич не ми харесва да стоят и да гледат като бездомни кучета. Ако искат нещо, да питат мен; ако не мога или не искам да го купя, това е положението, да свикват!  Crossing Arms
И чужди просещи деца не ме умиляват много-много. Не че не им давам, но не съм във възторг от поведението Naughty
Да не говорим, че не е съвсем безопасно за децата да свикват да вземат неща от чужди хора.
Виж целия пост
# 14
Дъщеря ми е същата, особено в кварталния плод-зеленчук, където винаги проси бонбони или други дребни неща "за почерпка". Предупредила съм продавачката да спре да я черпи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия