А как се справяте...

  • 2 347
  • 31
...с обидите от близките си хора?!
Питам за съвет,не за дискусия...Имам нужда от прочистване на душичката си от болките причинявани от най-близките ми-майка,баща и пр.
Не ми се иска да ви натоварвам с многословие...Просто вече нямам кътчета където да ги събирам,и игнорирам...А ми се струва че ми пречат,и объркват и без това обърканият ми живот,напоследък...
Виж целия пост
# 1
Много зависи от обидите .
Аз си изкрещявам всичко ,което ми е на душата както и те и след 1ч. ни минава.
Проблемите ни обаче са служебни , а не лични.
Виж целия пост
# 2
Много боли...но не ми се коментира.
Виж целия пост
# 3
ми кажи си им - и на теб ще ти олекне, и няма да те натоварват за известно време, докато са ти сърдити.
понеже са ти близки и те обичат- ще ти простят един ден  и... пак ще почнат да трупат в съзнанието ти...
Виж целия пост
# 4
Просто не се обиждам. Всеки опитал се да ме обиди, очевидно изпитва лоши чувства към себе си, а не към мен. Ако е близък мога само да го съжаля и утеша, защото да мразиш себе си толкова, че да нападаш най- близките е ужасно състояние, което търси подкрепа и любов. Това не означава, че бих търпяла кротко агресивния човек. Ще обясня, че не приемам подобно отношение, ще се опитам да помогна, а ако не стане- червен картон.
Виж целия пост
# 5
Прощавай!
Виж целия пост
# 6
според мен между близки хора могат да бъдат казани всички или поне много неща - т.е. спокойно да споделиш какво те дразни и обижда... и после да обсъдите, да си простите...
Виж целия пост
# 7
Казвам им как се чувствам, дори и да не променя нещата, поне ми олеква и няма после, ама аз ако знаех ... С всички близки хора постъпвам така.
Виж целия пост
# 8
Ето това искам,да мога да простя,и да забравя...Но те продължават да се трупат...И да напомнят за старите такива...

За казване,казвала съм...30 години вече се опитвам да се справя със себе си...Знам че няма да променя нищо в отношенията ни,каквото и да направя...Знам го защото между пропастта и звездите,аз нямам връзка с тези хора...И въпреки това ги обичам,и не мога да спра да се надявам...А тази надежда ме погубва...За това искам да простя,и да забравя...Как се забравят живи родители?!
Виж целия пост
# 9
Не го прави Шапчице.

Не се забравят.

Само да уточня, че съветът ми е на база на това, което пишеш.

Конкретната ситуация може да има друг нюанс и други решения. Confused
Виж целия пост
# 10
За съжалени винаги най- много нараняваме най - близките си хора, защото си мислим подсъзнателно , че са длъжни да ни простят. Единият от критерийте по които оценявам хората е отношението им към родителите им, но разбира отношенията винаги се градят двустранно. Опитай се да намериш път към доброто/ако е възможно/ за да не се терзаеш. Ако не става и няма обратна връзка еми всеки си носи кръста,фокусирай се към отношения които са взаимни за да не страдаш.Както се казва никой не си избира роднините.
Виж целия пост
# 11
Аз имам същия проблем. Много е трудно. Прощавам, забравям лошото, но те раждат нови и нови лошотевини. Всеки поотделно, разбира се, защото са разведени. Има моменти, в които бълват по мен, засегнати от факта, че не им обръщам внимание по равно и разни такива...
Като ми се натрупа много - плача, крещя. Отнасят си го други близки хора. И започвам пак отначало. Не се свиква и няма справяне.
Виж целия пост
# 12
Ето това искам,да мога да простя,и да забравя...

Има такива неща за съжаление, и аз имам такива към родителите си, просто съм приела, че колкото и да ми е тежко нищо не може да се промени и е като затворена страница. Прошка дори не е и нужна, те не се чувстват виновни, аз нищо не мога да променя, но не се връщам към миналото постоянно. Казала съм им го и повече не го споменавам.
Виж целия пост
# 13
За съжалени винаги най- много нараняваме най - близките си хора, защото си мислим подсъзнателно , че са длъжни да ни простят.
Вярно е това.
Можеш да спреш да се чувстваш обидена и да спреш да ги обвиняваш на първо време.
Виж целия пост
# 14
Просто не се обиждам. Всеки опитал се да ме обиди, очевидно изпитва лоши чувства към себе си, а не към мен. Ако е близък мога само да го съжаля и утеша, защото да мразиш себе си толкова, че да нападаш най- близките е ужасно състояние, което търси подкрепа и любов. Това не означава, че бих търпяла кротко агресивния човек. Ще обясня, че не приемам подобно отношение, ще се опитам да помогна, а ако не стане- червен картон.
Страхотно! Невероятно! Абсолютно вярно. Само да му стигне енергията на човек и за него си, и за другите, защото не можеш да покажеш червен картон на родителите си. Но ако знаеш, че обидите, дето ти ги нанасят, са от болка, от страх - ще можеш да им прощаваш, отново и отново. На беззащитния си го изкарваме, когато сме наранени и не можем да понесем болката, а нашите деца са беззащитни.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия