след всеки неуспешен месец новините за бебета от колеги и приятели, гледам детски неща по магазините ми влошават все повече настроението. Някакво чувство на раздразнение, на тъга и ... сякаш никога няма да се получи
Как се борите с тези чувства
лошо настроение
- Публикувана: 21 апр. 2009, 10:28 ч.
- Последно мнение: 24 юни 2009, 01:08 ч.
21 апр. 2009, 10:28 ч.
след всеки неуспешен месец новините за бебета от колеги и приятели, гледам детски неща по магазините ми влошават все повече настроението. Някакво чувство на раздразнение, на тъга и ... сякаш никога няма да се получи
Как се борите с тези чувства
Виж целия пост
след всеки неуспешен месец новините за бебета от колеги и приятели, гледам детски неща по магазините ми влошават все повече настроението. Някакво чувство на раздразнение, на тъга и ... сякаш никога няма да се получи
Как се борите с тези чувства
# 2
21 апр. 2009, 10:49 ч.
Не мога да говоря от собствен опит за справяне с тези чувства,но нещото което знам е,че когато се успокоиш и най-малко го чакаш,се получава!И аз откакто забременях,имам чувството че всичките ми познати са бременни,но в каквото положение си,това и виждаш около теб!Ако няма никакви притеснителни факти от лекарски прегледи,просто трябва да се наслаждаваш на това,което правите с партньора ти и несъмнено ще видиш накрая 
От мен имаш 
и късмет!!!
Виж целия пост
От мен имаш и късмет!!!
# 3
21 апр. 2009, 11:15 ч.
И аз се чувствам така понякога. Разбира се, радвам се на всички близки и приятели, които очакват или вече имат своите рожби. Та аз обожавам децата! Страдам заради себе си, за това че аз нямам деца и не зная дали ще ги имам някой ден. Страдам заради съпруга ми, който обикновено търпи лошото ми настроение и сълзите. И колкото и да ми е трудно всеки път намирам сили да се настроя позитивно, да видя нещичко хубаво, колкото и да е малко, да погледна напред. Заравям се в работа, понякога е толкова динамична, че и да искам нямам време да мисля за нищо друго. В къщи също измислям с какво да се занимавам- или са цветята или някое позабравено ръкоделие. Кураж, и ти ще успееш да пребориш лошото настроение! Открий нещо което ти доставя удоволтвие! А тук имаш приятели с които можеш да споделиш и тъгата и радостите си. Успех! 
Виж целия пост
# 4
21 апр. 2009, 11:18 ч.
Мисли за красиви неща и се радвай на живота! 
Ще видиш ,че скоро ще се получи!!!
Виж целия пост
Ще видиш ,че скоро ще се получи!!! 
# 5
21 апр. 2009, 11:22 ч.
Вчера бях в отвратително настроение. Опасявам се, че и аз не съм открила начина за справяне в него. Май единственото, което ми помага е да остана сама, за да не дразня околните, да се посъжалявам известно време на воля и като ми омръзне малко по малко да изплувам.
Виж целия пост
# 6
21 апр. 2009, 11:33 ч.
Недей така, не позволявай на тези чувства да те обземат. Мислите на човек влияят на живото му. Трябва да си позитивно настроена. На тъжният човек и физиономията му се изкривява.
Имах една приятелка ,която живееше при свекърва си и тя много я тормозеше. В началото те искаха да си поживеят преди да имат дете. Свекървата реши ,че не могат да имат и почна да я дразни, обижда и унижава. Моята приятелка така се скапа, че когато започнаха да правят опити за дете наистина не можаха ,въпреки отлично здраве и на двамата. Съпруга и се ядоса, излязоха на квартира и още първият месец вече беше бременна с две радости !
Желая ти успех ! И искам да се успокоиш !
Виж целия пост
Имах една приятелка ,която живееше при свекърва си и тя много я тормозеше. В началото те искаха да си поживеят преди да имат дете. Свекървата реши ,че не могат да имат и почна да я дразни, обижда и унижава. Моята приятелка така се скапа, че когато започнаха да правят опити за дете наистина не можаха ,въпреки отлично здраве и на двамата. Съпруга и се ядоса, излязоха на квартира и още първият месец вече беше бременна с две радости !
Желая ти успех ! И искам да се успокоиш !
# 7
21 апр. 2009, 11:45 ч.
Аз също преди бях в страшно лошо настроение, да забременея ми стана като фикс идея. Постепенно реших да започна да го карам по-спокойно, занимавам се с разни неща, ходих на профилактичен преглед, за да се уверя че всичко е наред. Мисля да пратя и мъжа ми на спермограма скоро. Той е доста спокоен и за сега се наслаждаваме на всяко време прекарано заедно, използваме свободните дни, за да пътуваме. Сако ксана, за да се успокоиш на първо време, ти препоръчвам да отидеш на профилактичен преглед при гинеколог, пий си редовно фолиевата киселина и се радвай на хубавото време и пролетта!
Виж целия пост
# 8
21 апр. 2009, 11:52 ч.
На профилактичен ходих, всичко е наред и не ми се задълбочава за да не внасям стрес в семейството .
Но непрестанно ме притесняват годинките ми 34 .. .все си мисля ,че позакъсняхме и това е
Виж целия пост
Но непрестанно ме притесняват годинките ми 34 .. .все си мисля ,че позакъсняхме и това е
# 9
21 апр. 2009, 11:56 ч.
И аз съм на толкова и отгоре малко и какво ?! Погледни го от хубавата страна ,казват ,че бебетата родени от такива майки са по-спокойни,по-умни ,по-красиви.....
Ти го желаеш ,което е много важно и ще си страхотна и подготвена майка !
Виж целия пост
Ти го желаеш ,което е много важно и ще си страхотна и подготвена майка !
# 10
21 апр. 2009, 12:00 ч.
четох из форума, че след 30 години забременяването става по трудно и не е сигурно. Оттогава все времето ми е в главата. Все си мисля ...остават още максимум 6 х 12 опита ... еди колко си неуспешни ... и това така ми влияе на настроението
Виж целия пост
# 11
21 апр. 2009, 12:13 ч.
Ако прочетеш още из форума, ще видиш, че и момичета под 30 имат проблеми, така че възрастта не е чак толкова определяща.
Знам, че е трудно. И аз съм горе-долу на същия хал, и на мен все такива неща ми минават през главата. Е, не мога да върна времето назад, нали така? Гледай по-оптимистично на нещата, не си слагай такива срокове с обратно броене. Като ти стане тъжно, потъгувай си, нормално е, но не се предавай на лошото настроение. Тук сме се събрали, за да си даваме подкрепа, ще я намериш и ти!
Успех!
Виж целия пост
Знам, че е трудно. И аз съм горе-долу на същия хал, и на мен все такива неща ми минават през главата. Е, не мога да върна времето назад, нали така? Гледай по-оптимистично на нещата, не си слагай такива срокове с обратно броене. Като ти стане тъжно, потъгувай си, нормално е, но не се предавай на лошото настроение. Тук сме се събрали, за да си даваме подкрепа, ще я намериш и ти!
Успех!
# 12
21 апр. 2009, 12:18 ч.
Мисля че възрастта не е толкова определяща, аз забременях на 31 и на толкова родих.Получи се на третия месец след следене на овулация.И аз се бях скапала преди това, мислех че заради годинките няма да стане.Имах безпроблемна бременност, ако можеш вземи половинката си и бягай по празниците на почивчица.При нас така стана съпруга ми ме взе на една командировка и не мислех ме толкова дали ще се получи.Късмет.
Виж целия пост
# 13
21 апр. 2009, 12:33 ч.
след всеки неуспешен месец новините за бебета от колеги и приятели, гледам детски неща по магазините ми влошават все повече настроението. Някакво чувство на раздразнение, на тъга и ... сякаш никога няма да се получи
Как се борите с тези чувства
Много ми е познато всичко това!!! При мен даже всичките ми приятелки без изключение са бременни или родили и напрово е подтискащо чувството когато ти напомнят всеки път"Айде, до кога ще чакате" и че си "останал последен в спъсъка на чакащите". Отначало ми беше трудно, но някак си свикнах и се премирих с мисълта, че и моят ред ще дойде. А и тук във форума времето ми минава страшно бързо, споделяш, помагаш и имаш голямата подкрепата на момичетата. 
Така, че повече позитивизъм и да знаеш, че винаги сме насреща!
Виж целия пост
след всеки неуспешен месец новините за бебета от колеги и приятели, гледам детски неща по магазините ми влошават все повече настроението. Някакво чувство на раздразнение, на тъга и ... сякаш никога няма да се получи
Как се борите с тези чувства
Така, че повече позитивизъм и да знаеш, че винаги сме насреща!
# 14
21 апр. 2009, 12:54 ч.
Здравей,
Искам и аз да ти дам своята подкрепа
Аз също съм на 34 години и вече една година правим опити без успех. През 2008 моята етърва забременя , а нямаха и една година заедно с братът на моя мъж. Няма да ти казвам как аз се чувствам , двете семейства живеем в една къща, миналата година мислех че адът е на земята, нон стоп ревях, да не говорим че всички жени на приятелите на мъжа ми са бременни коя с първо, коя с второ вече и почти всеки ден са у нас в градината.
Не се предавай миличка, не е важно на колко сме, а как се чувстваме
Когато ми е мъчно просто се скривам наревавам се и после стискам зъби и тръгвам пак напред.
Добре че приятелките ми са супер и ме подкрепят, както и тук във форума
През май ме чака преглед в клиника по - доктор Владимиров. Искам да разбера защо не се получава. Направо съм умряла от страх, дано не излезе нещо лошо, но пък в крайна сметка ще се боря до край, пък каквото сабя покаже
Знай че всички тук ти стискаме палци да стане по скоро
Виж целия пост
Искам и аз да ти дам своята подкрепа
Аз също съм на 34 години и вече една година правим опити без успех. През 2008 моята етърва забременя , а нямаха и една година заедно с братът на моя мъж. Няма да ти казвам как аз се чувствам , двете семейства живеем в една къща, миналата година мислех че адът е на земята, нон стоп ревях, да не говорим че всички жени на приятелите на мъжа ми са бременни коя с първо, коя с второ вече и почти всеки ден са у нас в градината.
Не се предавай миличка, не е важно на колко сме, а как се чувстваме
Когато ми е мъчно просто се скривам наревавам се и после стискам зъби и тръгвам пак напред.
Добре че приятелките ми са супер и ме подкрепят, както и тук във форума
През май ме чака преглед в клиника по - доктор Владимиров. Искам да разбера защо не се получава. Направо съм умряла от страх, дано не излезе нещо лошо, но пък в крайна сметка ще се боря до край, пък каквото сабя покаже
Знай че всички тук ти стискаме палци да стане по скоро
Препоръчани теми