Колко време живяхте на квартира?

Ние вече трети месец сме на квартира, и то за първи път. Беше ми много странно в началото, и аз се успокоявах, че няма да е винаги така. Но вече свикнах с новия ни дом, дори ми харесва  Не съм мислила още за следващата стъпка. Ако трябва да е собствено жилище, сигурно ще отидем да работим в друга държава  Аз за себе си не виждам как мога да плащам жилищен кредит.

Между другото и аз се чувствам така. На есен ще станат 3 години от както живеем тук... хубаво ми е и на мен, свикнах си, най-хубавите моменти от живота ми са свързани с тая квартира. И при нас шанса за ново жилище е само, ако теглим жилищен кредит, но сме страхливи да рискуваме, а и как да стане кризата ме застигна и мен и ме съкратиха от предната ми месторабота сега съм в изпитателен срок...абе шанс за ново жилище май само ако спечелим от тото-то имаме, но знам ли....Ако чуя и други мнения как е било, как са рискували, какво са предприели, съжаляват ли, може и да започна да мисля по друг начин....

Със сигурност има такива, които са рискували и са успели. Ама знае ли човек неговия късмет какъв ще бъде  И аз съм предпазлива относно кредитите, а жилищните са едва ли не за цял живот....
Разглеждах съседните теми, детски стаи, тапети ......размечтах се за мое жилище  И в квартирата може да се правят ремонти, но като не се знае колко дълго ще останем 

Мдаа, аз пък даже спрях да гледам тия теми, понеже все нещо депресарско го удрям. Просто като разгледам снимките на страхотните жилища на мацките от форума, които наистина са приказни (шапка им свалям) и все се натъжавам и ми става едно тегаво, ревливо, като не знам аз някога в този си живот, дали ще имам нещо подобно...но пък знае ли човек, може мита за историята на Рокфелер да ме застигне и мен някой ден

п.п. а за ремонти някакви големи в квартирата не можем да си го позволим, защото още утре хазяинът може примерно да каже да се изнасяме....пу-пу, дано не се случи никога де 

7 г. (студентски град + 5 квартири), после теглихме кредит и купихме.

И досега нямаше да сме го направили, ако хазаинът не ни даде срок 10 дни да напуснем (при 3 г. договор, с точка за прекратяване единствено по взаимно съгласие), бил му нисък наема, беше посред зима, аз бременна, това ни обърна представите за нещата тотално.

Живяла съм на квартира и даже често сме ги сменяли. Първо като студентка, после и като семейство. Така се бях специализирала, че багажа го спретвах за 2-3 часа   
Вече 4-та година сме в собствена къща.    Кредит не сме теглили, но пък я обзавеждаме малко, по-малко. Поне пространство има за децата 

Още сме по квартири.Сменихме само 2 от Варна в Добрич.Но от 1г, и 6 мес.строим собствена къща,другия месец най-после се пренасяме.

Живеем вече 5месеца на квартира.Макар да е тегаво положението относно наем,заем,сметки...,си ми е много добре и спокойно   .Но определено скоро няма да имаме възможност да си купим жилище!!!

В сегашната живеем вече седма година. Преди това имам 6г. в Студентски град + още една година в друга квартира. Та сметката е, че 14г. все плащам наеми някъде .... Обаче май му се вижда края 

Аз живеех на квартира от 1999 до 2004 г., мъжът ми с 2 години повече. Бях студентка. Когато завърших баща ми ми даде една определена сума пари. С тях купихме жилището. При завършването си, брат ми получи същата сума, той обаче е профука 

При нас равносметката е следната.  Омъжена съм от 9 години. 7 години с моя мъж обикаляхме по квартири като за това време сменихме 3 такива. Като ни серивираха новината че ще продават последната ни квартира решихме да се преместим при свекърва ми защото с 2 деца вече стана доста трудно да местим постоянно багажи  . Идеята беше да мислим за купуване на жилище защото не смятахме да стоим много при свеки, ама се оказа много трудна задачка за нас и така вече 2 години сме на 'квартира' при свекърва ми  (то дефакто пак сме си на квартира, че тя жената по цял ден е на работа , а събота и неделя е при свекър ми на село  ) . След тия 9 години местене и живеене в чужди къщи догодина на 10-тата годишнина от сватбата се надявам вече да сме в нашия нов апартамент, който в момента строят  .  При нас нещата се стекоха перфектно и в същото време неочакванно защото пари за строеж нямахме и нямаме, но пък една добра сделка със земя която направихме преди няколко години сега ни отвори невероятна възможност  и слава Богу и при нас вече  се вижда края  с тия квартири .

Здравейте момичета,
Дълго се чудих дали да пиша по темата, но реших да вдъхна малко надежда на тези, които все още нямат собствен дом.
Ето и моята история!
Вече бях омъжена с едно дете, когато мъжът ми реши да "кара" Раб. Фак. Преди години имаше такова"чудо". От предприятията изпращаха на 1 година обучение свои добри и перспективни кадри. И така, аз, детето и мъжът ми заминахме за Перник. Една година.
Приеха го в София, ТУ. Наложи се да търсим квартира в София, т.к. аз не бях студентка и нямаше как да ни дадат общежитие. Така се отзовахме в  Бистрица. Още една година.
Аз се амбицирах и реших да уча. Приеха ме в СУ, Физически факултет. Сега вече можехме да кандидатстваме за общежитие. Одобриха ни. Дадоха ни една стая в 12бл. на Студ. Град. Ужас! Голяма мизерия, ама няма как! Още една година! На следващата след многократни молби ни прехвърлиха в 54 бл. Ура, гарсониера и то нова! Неописуема радост! И така още 4 години. Междувременно родих второто си дете, студентско бебе. Станахме четирима! Голям купон!
И ето го дългоочакваното дипломиране! Грабваме дипломите и се прибираме в Несебър. Ами сега? Прибираме се с дипломи, ноооо жилище нямаме. При свекървата не става, т.к. свекъра имаше проблем с алкохола. При майка ми, също, т.к. тя е на втори брак и пак не върви.
Хайде пак в изходна позиция! Къде в Несебър целогодишна квартира! Такъв филм няма!
Действието се развива лятото! Стигаме до консенсус, аз и дъщерята - при майка ми, а мъжа ми и сина - при вуйчо му. Изкарваме сезона така. Есента се местим в една гарсониера, която не е обзаведена. Влачим спални, детски легла и там каквото се сетите за един нормален живот. Уви! Зимата покрива започва да тече, като пробито корито. Тече върху леглата! Бягам в Общината с рев и обяснявам, че децата ми няма къде да спят, т.к. леглата им са мокри. Глас в пустиня!
Идва новият сезон! Трябва да освобождавеме гарсониерата. Събираме багажите и ооооо ЩАСТИЕ, вуйчото на моя мъж ни прибира по милост. Две години!
И вече е 1996, началото. Разрешават ни да надстроим един етаж, над кооперацията в която живеят свекъра и свекървата. Етажът се състои от 3 гарсониери. По една на всеки от собствениците.

Строим бързо. Октомври месец се нанасяме. Ура!!! Имаме собствен дом!
2004г. успяхме да построим един малък семеен хотел, а преди 3 години свекърва ми ни прехвърли и техния апартамент 120 кв.м. ( свекъра почина).
Стана много дълго. Дано да не сте се уморили да четете! Изписах всичко това, т.к. ако преди 96год. някой ми беше казал, че ще имаме това, което имаме в момента, щях да го обявя за луд.
Не се отчайвате, момичета! Надявайте се! Понякога животът поднася и хубави изненади! Важното е да вярвате!

Близо 3 години живяхме на квартира.Следващата ни крачка
беше да си купим собствено жилище.А от това по-хубаво
няма! Много по-комфортно си се чувстваме в него.