Не иска на градина

  • 2 162
  • 36
Баткото го дадохме на градина. Един ден отива с готовност, а следващия - драма - рев, сълзи.....
Какво да направя за да не му е така мъчно?  Cry Вие как се справихте?
Виж целия пост
# 1
С търпение. Първите няколко седмици или месеци са тегави. Но просто не отстъпвай, нито пък се разстройвай пред детето. Спокойно и усмихнато му кажи, че мама и татко работят и той трябва да ходи на градина, защото няма кой да го гледа.
Като посвикне ще спре да реве.
Виж целия пост
# 2
Зареди се с повече търпение, при нас драмите бяха през първата година Rolling Eyes
Виж целия пост
# 3
Проблема е че аз съм си в къщи и гледам малката. Той го знае това и иска да остане при нас. На другия ден обаче с нетърпение тръгва на градина. И точно в дните когато не иска не знам вече какво да му говоря за да го убедя. Казвам му че там децата питат за него и искат да си играят и т.н Не искам в очите му да изглеждам на лошата майка, която се опитва да се отърве от него  Cry
Виж целия пост
# 4
На твое място бих му давала почивка, когато се нуждае. Нека се адаптира и опознае средата, с неговите си темпове. Щом имаш възможност, оставяй го-през ден, през два-колкото е необходимо. Много ти е мъничък още, нормално е да иска да е при мама.
Виж целия пост
# 5
На твое място бих му давала почивка, когато се нуждае. Нека се адаптира и опознае средата, с неговите си темпове. Щом имаш възможност, оставяй го-през ден, през два-колкото е необходимо. Много ти е мъничък още, нормално е да иска да е при мама.
И аз това бих те посъветвала.
Виж целия пост
# 6
А защо трябва да ходи на градина, след като ти си вкъщи?
Виж целия пост
# 7
Сигурно е трудно с две деца на малка възраст, затова-момичето има и бебе на месеци, освен това в Сф като приемат детето няма не искам-няма недей-гледаш да се включиш с бясна скорост в бройката, че после не се знае кога ще кацне пак птичето на рамото ти.
Виж целия пост
# 8
Баткото го дадохме на градина. Един ден отива с готовност, а следващия - драма - рев, сълзи.....
Какво да направя за да не му е така мъчно?  Cry Вие как се справихте?
след 1 година спря

не се майтапя, реват си децата и това е, нищо му няма. после ревеше на излизане - не искаше да си ходи.
Виж целия пост
# 9
Да кажа и аз нещо, защото познавам "баткото" Wink
Всъщност той е едно много общително момченце и има нужда от компания на деца, но явно не всеки ден. От една страна му харесва да ходи на градината, от друга страна му домъчнява за вкъщи, ако ходи всеки ден на градина.
Не можете ли да уговорите в градината да ходи в определени дни, напр. понеделник, вторник и сряда, а в другите дни да е вкъщи?
Надявам се, че не се сърдиш, че ще напиша, че в момента детето ходи в частна детска градина, понеже класирането за набор 2006 не е готово, а пък и да е готово ще може да тръгне чак наесен, ако го приемат в ДДГ.
Виж целия пост
# 10
Сигурно е трудно с две деца на малка възраст, затова-момичето има и бебе на месеци, освен това в Сф като приемат детето няма не искам-няма недей-гледаш да се включиш с бясна скорост в бройката, че после не се знае кога ще кацне пак птичето на рамото ти.

Точно така трудно ми е. Той до сега е свикнал цялото ми внимание да е към него. Иска непрекъснато да съм до него и да играем, а аз не мога. Затова и го дадохме на частна градина - там поне децата ги занимават непрекъснато. Много ми е мъчно когато плаче и иска да остане в къщи.............. Притеснявам се да не го травмираме детето. Иначе и аз обмислях варианта да го водим през ден, но пък тогава да не свикне на "иди ми дойди ми"?

Редактирам се. Здрасти Галя.
Виж целия пост
# 11
Да кажа и аз нещо, защото познавам "баткото" Wink
Всъщност той е едно много общително момченце и има нужда от компания на деца, но явно не всеки ден. От една страна му харесва да ходи на градината, от друга страна му домъчнява за вкъщи, ако ходи всеки ден на градина.
Не можете ли да уговорите в градината да ходи в определени дни, напр. понеделник, вторник и сряда, а в другите дни да е вкъщи?

Това определено не е добър вариант, защото така детето се раздвоява още повече.
Виж целия пост
# 12
Трябва му време на детенцето да се адаптира. И ние минаваме през такъв период и виждам че с времето и с много обяснения от моя страна нещата започват да влизат в релси. Можеш да обясниш на детенцето,че вече е пораснал и порасналите деца трябва да ходят на детска градина и др-такива за негово успокоение .Много много трябва да се разговаря с малките деца и да се успокояват, а е добре и както имаш възможност да го оставяш в къщи, но това е нож с 2 остриета, защото така процеса на адаптация е по-дълъг.
Моето момченце ходи от февруари на градина и не му се е събрало да ходи 2-3 пълни седмици никога. Или ми беше мъчно и го спирах за по 2-3 дни,или хрема или някоя карантина в детската и сега наново се пазари ,плаче и се сърди.Забелязвам че като ходи редовно и започва да свиква и е по добре да не се спира детето, когато е здраво .
Виж целия пост
# 13
от колко време е така ,   в смисъл  ходи  на градина и пла4е? защото с нашата кака имах голям проблем - 2мес рев, сълзи, сополи. оба4е нямахме никакъв вариант дори през ден да ходи. и свикна , пове4е упоритост и не се измъ4ваи  от това 4е пла4е . няма как, знам го от опит. успех  Peace
Виж целия пост
# 14
Много ми е мъчно когато плаче и иска да остане в къщи.............. Притеснявам се да не го травмираме детето.
Раждането на второ дете и тръгването на ясла са два по принцип доста травмиращи моменти в живота на детето. И двата го карат да си мисли, че родителите вече не го обичат, целият му свят се преобръща и всичко престава да бъде каквото е било до сега. За теб това е просто отпуска по майчинство, но за него е целият му досегашен живот. Децата между 2 и 3 години неслучайно реагират много емоционално на промените в ежедневието, защото повтарянето на едни и същи познати ситуации през деня им помага да чувстват, че имат контрол над случващото се, пък било то и само със знанието какво следва. Рязката и тотална промяна на ежедневието сама по себе си е голяма травма.
Раждането на второ дете пък често кара първото да си мисли, че понеже не е било добро, родителите му са решили да го сменят с друго и ако това е комбинирано с изпращане на първото някъде другаде, това може само да затвърди впечатлението.
Ти знаеш, че това не е така, но децата на тази възраст си обясняват случващото се само с неща, свързани с тях самите.
Като комбинираш двете стресови ситуации, няма как да избегнеш негативните емоции.

Вариантите ти са да спреш детето от градина или да игнорираш факта, че плаче, обяснявайки му, че всъщност не искаш да го изоставиш и също ти е мъчно за него, както и на него му е мъчно за теб. Най-вероятно това ще му звучи като E=mc², но един ден ще го разбере. Но няма да е днес.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия