Липсва ми

  • 2 855
  • 19
Здравейте..Така знам,че съм малка за този форум едва на 15 години съм,но пък ми е много интересно да го чета  Laughing От край време ме измъчва нещо.Трудно ми е да го споделя на близък човек.Не искам вашите съвети,просто искам да кажа какво ме измъчва.Имам си едно хубаво семейство.Хубава мама,хубав тати,хубава кака...Обаче тати....Той е много особен характер.Обича само да стои да си пийва ракийка,да си гледа телевизия,да си ходи за риба и така.Знам,че той адски много ме обича и би направил всичко,за да съм щастлива.Но не ми показва,че е така.Просто не може да изразява емоциите си.Обръща ми адски малко внимание,да не кажа никакво.На мен това много ми тежи на сърцето,защото го обичам тооолкова много.Той няма време никога за мен.Само как искам да прекарам поне един ден заедно с него.Как си мечтая да излезем на разходка и да се смеем.Как искам да отидем на картинг и да се състезаваме заедно,да постоим заедно вкъщи и да си разказваме разни неща.Това ме измъчва всеки ден,но не мога да го накарам да е такъв.Веднъж една приятелка говореше как се боричкали с баща си.Тогава и завидях много и си мечтаех поне за един такъв момент.Много ли е поне да гледаме филм заедно ?Умирам от щастие,когато идем заедно до магазина.Просто тази мисъл,че не съм толкова близка с него ме кара да се чувставам доста гадно,все едно го няма.Оф стига съм ви занимавала с глупостите ми,само исках да споделя това с някого.И съжелявам,че ви занимавам с тъпи неща... Sad
Виж целия пост
# 1
Явно майка ти не забелязва или счита, че не отива на един мъж да ги върши тези неща. Нямаш друг избор, освен директно да му кажеш как се чувстваш и какво искаш.
Виж целия пост
# 2
Ами имам чувството, че не 15- а 10-годишно дете го е писало това  Rolling Eyes
Иначе да ти отговоря - някой хора са си такива, трудно показват емоции. Ти осъзнаваш, че баща ти те обича, значи той по някакъв начин все пак го казва или показва, но може би не е точно както ти очакваш. Загледай се в него, гушни го, ей така за нищо - виж как ще реагира  Hug
Виж целия пост
# 3
Ами имам чувството, че не 15- а 10-годишно дете го е писало това  Rolling Eyes
Иначе да ти отговоря - някой хора са си такива, трудно показват емоции. Ти осъзнаваш, че баща ти те обича, значи той по някакъв начин все пак го казва или показва, но може би не е точно както ти очакваш. Загледай се в него, гушни го, ей така за нищо - виж как ще реагира  Hug


Ми не,не ми го е казвал или показвал,че ме обича,просто бях споделила на мама за това и дори си бях мислила,че не му пука много за мен,но тя ми каза,че много държал на мен и ме обичал,но просто не го показва и и е кофти  Cry
Виж целия пост
# 4
Аз бях така дълго време - не показвах на хората, които обичам колко ги обичам. Никой не можеше да ме ядоса или обиди. Бях заровил всички чувства доста надълбоко. Никога не казвах на жена си колко я обичам. Мислех, че трябва да го знае и е излишно. Донякъде в семейството на родителите ми е така - чувствата не са много на почит. Но се роди дъщеря ни. Започнах да си мисля как ще се чувства тя след време. И сякаш се пречупих. Тя е моята принцеса - най-красивата и най-важната жена в живота ми. Жена ми също вече вижда колко я обичам и колко държа на нея. Единственият недостатък е, че не успях да оставя отрицателните емоции заровени. Сега е по-лесно да бъда наранен и ядосан. Понякога е трудно. Но си заслужава.
Виж целия пост
# 5
Ами имам чувството, че не 15- а 10-годишно дете го е писало това  Rolling Eyes

Аз пък се чудя след 20-те не се ли появява и доза тактичност, особено като се отнася до деца?


Мони, не всички хора умеят да показват чувствата си по начина, по който на нас ни се иска. Хубаво е, че знаеш колко много те обича татко ти. Обичта много пъти от мъжете не се казва, а се показва чрез действия. Те може и да не включват забавления, но когато нещо касае теб или здравето ти, сигурно татко ти е готов и светът да преобърне. Едва ли това ще те успокои обаче, за това и аз мисля, че нямаш друг начин освен да му кажеш в прав текст това, което казваш на нас. Или сама да инициираш общи излизания и забавления, не вярвам да ти откаже. Понякога родителите не усещат как поведението им се отразява на децата им, но това не означава, че не ги обичат. И имат нужда от малко побутване, малко откровеност. Това обикновено бързо ги отрезвява. Успех, миличко!  Hug
Виж целия пост
# 6
Че таткото няма да тръгне на шопинг и картинг с 15-годишната си щерка, е ясно. Че няма да почне да се боричка или гушка с нея - също. Но защо щерката не помисли да прояви интерес към заниманията на таткото? Ето, иска да се разхождат сред природата, а защо не му предложи да я вземе с него за риба? Това може да се превърне в страхотно изживяване и сближаване между двамата.  Laughing
И аз си мисля, че това не е писано от 15-годишно девойче. На тази възраст копнеят за други неща, не за боричкане с тати.  Wink
Нито пък един баща би си позволил такива игрички с подрастващата си дъщеря, особено ако е вече доста добре развита физически.
(Проблем, доста добре описан от Джоузеф Хелър в "Нещо се случи".)
Виж целия пост
# 7
Много е хубаво да не можеш да изразяваш емоциите си.
Особено ако си мъж.
Иначе можеш да се изпуснеш и току-виж си ги изразил.
И те уволняват веднагически.
Особено в голям град.
И нямаш пари да плащаш примерно да те лекуват от това.

Мила m0ni, не е лошо тва на баща ти, като порастнеш и ти се наложи да се бориш със живота в реална ситуация и частния бизнес, ще разбереш че всички нормални хора са така.
Виж целия пост
# 8
Аз на 15 мечтаех да остана сама в къщи.
Виж целия пост
# 9
мони, това което си написала е много тъжно.има дъщери които цял живот се борят за вниманието и одобрението на бащите си. и на 15 и на 25,35........аз бях една от тях.нямах смелостта да му кажа когато бях дете, като се омъжих и станах майка продължавах да се тормозя от факта.каквото и да правех то оставаше незабелязано, неоценено, а толкова много исках просто татко да ме потупа по рамото и да каже"браво моето момиче".е предадох се, отказах се-така болеше по малко.когато минах тридесетте, възпитавайки своите деца събрах смелост и му казах как съм се чувствала през всичките тези години.той не каза нищо, нямаше нужда.сълзите които стичаха от очите му "крещяха".просто някои мъже смятат за слабост да кажат и покажат любовта си, а пропускат толкова много.сигурна съм че и моят татко съжалява, но не може да върне времето назад.говори с твоя, кажи му какво чувстваш.минали са само 15 год. колко още по 15 ви предстоят
Виж целия пост
# 10
чакайте, де- тези неща явно винаги са й липсвали...То верно, че може да се породят съмнения, ама аз пък й вярвам и я разбирам.
Виж целия пост
# 11
На 15 съвсем не мислех за баща ми, който така или иначе нямаше време и желание да се занимава с мен. Вълнувах се от съвсем други неща. Сега, на 35 е същото.
Виж целия пост
# 12
Аз на 15 мечтаех да остана сама в къщи.

И аз!  Laughing
Виж целия пост
# 13
Мило момиче разбирам те напълно - моя баща за почти 28години нито един път не ми е казал че ме обича  той е много  странна птица. Преди две години си поговорих с него и го попитах какъв му е проблема а единственото което каза е че не може да казва Обичам те а и не може да показва чувства.
Виж целия пост
# 14
Когато не сте го преживели, ще ви се вижда странно! И на 39 страдам от това, че баща ми ме имаше за даденост в детството ми. Никаква емоция не предизвиквах у него.
И да, Как` Сийке, реших да се сближа с него като започнах да се интересувам от нещата, които го интересуваха него, за да съм до татко. Сега аз купувам инструментите у дома, аз ги подреждам, аз си поправям чешмата, пробивам си дупки с бормашината, сглобявам си мебелите, поправям какво ли не. Но да не мислиш, че като ги научих тези неща това го впечатли? Не, просто го отменях в тези дребни семейни задължения, за да има повече време да не ме забелязва. Confused Сега, тези умения  ми вършат работа у дома, но не ми дадоха по-голямо количество бащино внимание, въпреки, че ги усвоих, въртейки се около баща си, за да си го изпрося това внимание.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия