искам да споделя и да попитам как се чуствате. знам, че при всеки е различно, но аз ставам по-луда с всеки изминал ден.
в началото ми беше трудно да свикна, че съм бременна. мина ми. после ме хвана паника дали всичко с бебето е наред и моите мисли не му вредят. горе-долу и с това се оправих. но от доста време се депресирам от глупави неща.
мъжът ми обърна една саксия с теменужки, които чакам да цъфнат вече втора година и това ме разрева, не спрях цял ден. после гледах тъпо пред себе си и останах цял уикенд в къщи. вчера се вкиснах, че искам куче, а не можем да имаме, тъй като и двамата пътуваме.
ревнах и за едно таралежче, което носехме на един приятел, но той реши, че вече не искал и трябваше да го оставим в полето.
може да е смешно, но това вече е всеки ден, а аз никога не съм била такава. според мъжа ми бях дори безчуствена и груба, а сега рева за всичко. даже той седна да чете книги дали е нормално чак толкова да полудея. гинеколога ме пита как оценявам състоянието си и дали имам нужда от помощ. направо ме е срам.
вие имате ли чак такива отклонения?
Виж целия пост
в началото ми беше трудно да свикна, че съм бременна. мина ми. после ме хвана паника дали всичко с бебето е наред и моите мисли не му вредят. горе-долу и с това се оправих. но от доста време се депресирам от глупави неща.
мъжът ми обърна една саксия с теменужки, които чакам да цъфнат вече втора година и това ме разрева, не спрях цял ден. после гледах тъпо пред себе си и останах цял уикенд в къщи. вчера се вкиснах, че искам куче, а не можем да имаме, тъй като и двамата пътуваме.
ревнах и за едно таралежче, което носехме на един приятел, но той реши, че вече не искал и трябваше да го оставим в полето.
може да е смешно, но това вече е всеки ден, а аз никога не съм била такава. според мъжа ми бях дори безчуствена и груба, а сега рева за всичко. даже той седна да чете книги дали е нормално чак толкова да полудея. гинеколога ме пита как оценявам състоянието си и дали имам нужда от помощ. направо ме е срам.
вие имате ли чак такива отклонения?
много много много съм щастлива ,че съм бременна но ме е страх да не загубя бебо и немога да спя от кошмари 
Не знам какво е това депресия,не съм я изпитвала никога. 
Ама за мое най- голямо нещастие депресивните периоди май са по- чести. 
Синчето което е на 8 год дори забеляза колко съм се променила и питаше често баща си какво и е на мама, че се държи така странно 
Е след като родих се оправих и даже прескочих следродилната депресия 
. Отна4ало много се връзвах, имах моменти и на ярост и агресия, особено ако не стане нещо по мойта , ама малко по-малко свикнах. Май помогна това, 4е го ударих на самоирония:"Ееееелеее Мира-депресарката пак ревна 
