Първо онемях,не знаех как да реагирам,после нервно се засмях и попитах моя син къде на шега ,къде на истина дали и той говори за мен така.Обърнах го на майтап.
Тя каза,че майка и непрекъснато и казва,че я мрази.Не ме впечатлиха думите и толкова ,колкото онова в очите и.Хубави ресници натежали от влага.Казах,че и аз понякога казвам неща,които наистина не мисля,после горко съжалявам.Тя попита,защо ги казвам,след като биха наранили някого.Отговорих,че ме е страх,до болка ме е страх за тях.Истината е ,че незная какво да кажа,да вярвам ли?И аз едно време така приказвах.
Повече не говорихме,но вечерта казах за това на моя мъж и дълго говорихме.
Това ще отмине,но докато отмине,няма ли да загубим нещо съществено?
Дали ще ни простят децата ни, думите изречени от страх?
Виж целия пост
Тя каза,че майка и непрекъснато и казва,че я мрази.Не ме впечатлиха думите и толкова ,колкото онова в очите и.Хубави ресници натежали от влага.Казах,че и аз понякога казвам неща,които наистина не мисля,после горко съжалявам.Тя попита,защо ги казвам,след като биха наранили някого.Отговорих,че ме е страх,до болка ме е страх за тях.Истината е ,че незная какво да кажа,да вярвам ли?И аз едно време така приказвах.
Повече не говорихме,но вечерта казах за това на моя мъж и дълго говорихме.
Това ще отмине,но докато отмине,няма ли да загубим нещо съществено?
Дали ще ни простят децата ни, думите изречени от страх?
Дано тази майка и дъщеря изживяват просто един труден период, който бързо да отмине и детето бързо да забрави! 