Днес бях с детето в една градинка в центъра на София.
Там имаше две дечица - братче и сестриче на 9 и 10 години.
Понеже дълго бяха на една люлка с дъщеря ми, и очевидно никакви възрастни нямаше с тях, се заприказвахме, та стана ясна ситуацията.
Общо седем деца, другите явно са при някакви роднини. Дошли са от Банско, майката си търси работа и квартира. Целият ден децата ще я чакат в градинката. Явно втора седмица това е положението. Убедена съм, че не беше детска измишльотина.
Децата изглеждаха някак нащрек, по детски.
Чакаха момента, в който ще се съберат цялото семейство. Питаха дали през изминалите дни сме били в онази градинка, където са давали безплатно шапки и тениски (допускам, че иде реч за хепънинга онзи ден, или за друго подобно мероприятие).
Бяха предупредени да не взимат нищо от непознати. Аз за всеки случай няколко пъти им повторих да чакат мама и никъде с никого да не тръгват.
Като изключим типичната за мен параноя, май не би следвало да има реална опасност - все пак са на централно оживено място.
Явно горката майка е в тежко положение (не иде реч за роми).
Ама егати работата - да си принуден да оставиш сами деца в големия непознат град.
Честно казано, не ми излизат от главата.