как протече първата ви среща със социалния работник

Публикувана: 10 юни 2009, 12:46 ч.

Последно мнение: 23 юни 2009, 20:19 ч.

3 119

10 юни 2009, 12:46 ч.

Моля, ви споделете как протече първата ви среща със социалния работник. От какво се интересуват? Колко са срещите?

Много благодаря предварително

Виж целия пост

katri

# 1 10 юни 2009, 13:06 ч.

Ами няма нищо страшно! Тя също е човек и се притеснява.Говорите си като на гости за вас, как сте се запознали с какво се занимавате,какво мислите по разни въпроси(и за осиновяването и децата), защо искате да осиновите (мотивация не причини) ... но това при нас беше от втората нататък. Може би за да не сме притеснени на първата гледаше повече тя да говори и ни разказа за децата, за домовете, за процедурите, за проблемите... Hug

Виж целия пост

sislie

# 2 10 юни 2009, 14:39 ч.

Моята първа среща премина много добре. По време на нея и на последвалите 4 или 5 срещи, не помня вече, си разговаряхме най-спокойно за нещата от живота. Жената се опитваше да ме опознае, за ме разбере що за птица съм, като същевременно разказваше и за своето семейство и своя живот. Така, че напълно нормален разговор между добри познати. Няма нищо страшно стига социалния работник да има достатъчно лични качества, за да ви предразположи към приятен разговор.

Виж целия пост

Venecias

Потребител

# 3 11 юни 2009, 05:36 ч.

Моята трябва да е била тоолкоова семпла, че не е оставила следа в съзнанието ми! Мотае ми се мъгляв спомен за изваден и попълван формуляр... Sad

Виж целия пост

Форест Гъмп

Редовен потребител

# 4 11 юни 2009, 09:40 ч.

Цитат на: 626d в ср, 10 юни 2009, 12:46

На първата среща ние се запознахме в основни линии - имена, професии, образование, какви са семействата, от които произхождаме. Уточнихме плана на следващите, темите на разговор, посещението у дома. Срещите бяха общо 4 с двамата (броя и първата) и по 1 с всеки поотделно + 1 посещение в дома където живеехме. Отделно социалният работник проведе срещи с поръчителите ни.

Имахме късмет да попаднем на съвестен социален работник, който много ни помогна да си отговорим на много въпроси, които ни бяха мъгляви в момента. Е, малко се и престараваше - питаше например в кои точно училища сме учили, даже мъж ми го попита в коя детска градина е ходил.

С две думи - не е страшно и не боли! Hug

Виж целия пост

k.dimitrova

# 5 11 юни 2009, 14:56 ч.

Вече май почти не си спомням. Мисля, че се "движехме" по формуляр. Голямо говорене беше - ние сме от приказливите, а и социалната беше добра слушателка... Дано ви се "падне" специалист и приятен човек, че за доста лични неща се говори. bouquet

Виж целия пост

Tanushka

# 6 15 юни 2009, 17:36 ч.

Аз съм кандидат ППР.
От моята първа среща със социалната работничка имам хубави спомени. Хареса ми тази жена, почувствах я близка, и че мога да й имам доверие.
Усетих че и тя ме одобрява, дори и това да е било нейна професионална роля. Но някак си ме накара да се почувствам изключително значима и важна и да осъзная,че и делото с което се захващам е такова, дори по-важно от изстрелването на спътник в космоса.
Първо говорих аз, и то доста дълго защото исках да се представя коя съм, каква съм и мисля,че ме хареса защото бях искрена. Така ме гледаше, така ме изслушваше с уважение . Даже по едно време я видях,че потрива със задоволство ръце, сигурен знак, когато човек е свършил добра работа. Сякаш си мислеше за мен:`Ето едно ценно семейство,което не трябва да испускаме.`
Въобще, вълнувам се като си спомням за първата среща.
Оттогава чакаме, тече процедурата и се вълнуваме всеки божи ден.

Виж целия пост

teddyvd

# 7 22 юни 2009, 21:09 ч.

Миналата седмица беше нашата среща. Документите които подадохме са изрядно попълнени, автобиографиите са пълни и изчерпателни. Заведохме я в нас, тя видимо беше доволна от условията за живот, които можем да предложим. Аз бях толкова притеснена, че не можах дума да обеля. Повторихме набързо това, което бяхме написали в документите. Добре, че съпруга ми е приказлив и според мен мина много добре. Социалната ни работничка е много миличка и дори останах с впечатление, че тя се притеснява от нас. Другата седмица доклада трябва да е готов и тя не спомена за друга среща. Слушала съм много разкази и мисля, че всичко зависи от отделния сой.работник, хора всякакви. Пожелавам на всички успех. Аз тепърва започвам да чакам писма.

Виж целия пост