Здравейте. Синът ми е на година и осем месеца. Последно време ме изумява с поведенито си - като не е нещо по неговата започва да ме удря, а ако не му обърна внимание, започва да си удря главата в стената, боли го, ама нарочно го прави. Питам се дали това е инат, характер и трябва ли да се притеснявам. Странни ми се виждат реакциите му. Освен това много често се буди през нощта и понякога така реве, че е неутешим, не ще вода, не ще мен, нищо не ще, нещо сънува ли, зъби ли го мъчат... Споделете и вашия опит.
Виж целия пост
Характер,капризи или.. нещо му има :(
- Публикувана: 20 юни 2009, 12:24 ч.
- Последно мнение: 24 юни 2009, 17:41 ч.
# 1
20 юни 2009, 12:41 ч.
моя приятелка психолог ми е споделяла, че се занимава с подобни деца! Може би е добре да потърсиш психолог!Упсех
Виж целия пост
# 2
20 юни 2009, 12:41 ч.
период е-дъщеря ми си удряше главата,но беше между втората и третата година.съвпадна с ходенето и на ясла.ще го израсте-не му се вързвай много... 
Виж целия пост
# 3
20 юни 2009, 13:46 ч.
И аз мисля, че е по-добре да се посъветваш с психолог. Ако нищо няма, това е добре за вас и ще си по-спокойна.
Много деца минават през различни периоди. За собствено успокоение се консултирайте.
Ако ти трябва човек, пиши ми, мога да ти препоръчам.
Виж целия пост
Много деца минават през различни периоди. За собствено успокоение се консултирайте.
Ако ти трябва човек, пиши ми, мога да ти препоръчам.
# 4
20 юни 2009, 14:09 ч.
Аха, навлизате значи в т.нар. бебешки пубертет 
.
Пожелавм ти здрави нерви! Опитай се да бъдеш спокойна, да не реагираш на това поведение - със спокоен и твърд тон да обясниш, че не се удря и да отстраниш в друга стая или в ъгъла на същата докато се успокои.
Ако пуснеш търсачката ще излязат много подобни теми за "инат" в тази възраст - ще видиш, че всички деца минават през подобен период и ще приемеш нещата по-спокойно.
Според мен нямате нужда от психолог, но ако решиш - една консултация с нищо няма да навреди
.
За неспокойния сън - мисля, че са зъби. И нас ни мъчат последните кучешки и е крив не само нощем, ами и денем
.
Ама и аз съм една - нищо не му давам
...ще излязат все някога...
Виж целия пост
.Пожелавм ти здрави нерви! Опитай се да бъдеш спокойна, да не реагираш на това поведение - със спокоен и твърд тон да обясниш, че не се удря и да отстраниш в друга стая или в ъгъла на същата докато се успокои.
Ако пуснеш търсачката ще излязат много подобни теми за "инат" в тази възраст - ще видиш, че всички деца минават през подобен период и ще приемеш нещата по-спокойно.
Според мен нямате нужда от психолог, но ако решиш - една консултация с нищо няма да навреди
.За неспокойния сън - мисля, че са зъби. И нас ни мъчат последните кучешки и е крив не само нощем, ами и денем
.Ама и аз съм една - нищо не му давам
...ще излязат все някога... 
# 5
20 юни 2009, 15:22 ч.
Без да имам претенции да съм спец,всичко описано отговаря на периода на "ужасните две години".И ние минаваме през това.Трябват много здрави нерви и търпение.И отминава.
Но ако вътрешно усещаш,че има още нещо,една консултация можеш винаги да направиш.
Виж целия пост
Но ако вътрешно усещаш,че има още нещо,една консултация можеш винаги да направиш.
# 6
20 юни 2009, 17:34 ч.
Да,,,ужасните две години'' вече наближават и при моето дете.За един месец стана най-проклетото човече на света-нищо не дава на другите,удря,пищи,тръшка се,сърди се за какво ли не,прави напук и всякакви такива.
Знам,че трябва търпение и че всички минават през това,но на моменти и аз истерясвам и започвам да крещя като него.
Виж целия пост
Знам,че трябва търпение и че всички минават през това,но на моменти и аз истерясвам и започвам да крещя като него.
# 8
20 юни 2009, 23:41 ч.
Не се притеснявай.Това е период на преоткриване през който минават всички деца.Ако имаше психологически или физически проблем щеше да има отклонения и в говора , в движенията или нещо друго,все нещо щеше да ти подскаже.Сега детето се опитва да се налага, гради свой собствен стил и характер.
Предполагам, че скоро този кризисен период ще отмине, а ако продължиш да имаш съмнения се консултирай с психолог .
Виж целия пост
Предполагам, че скоро този кризисен период ще отмине, а ако продължиш да имаш съмнения се консултирай с психолог .
# 9
21 юни 2009, 15:19 ч.
За съжаление и моето дете е с такъв проблем. Много често си удря главата където му попадне и дори когато изглежда спокоен,сякаш обича да се самонаранява. Не знам дали трябва да го заведа на психолог, но аз ще стигна до такъв,ако продължава така.
Виж целия пост
# 10
21 юни 2009, 21:57 ч.
Моето е много инатлино , но чак да си удря главата - никога.
Виж целия пост
# 11
21 юни 2009, 22:41 ч.
нощното будене е хипогликемиика ако няма примерно отит или ринит...
Виж целия пост
# 12
21 юни 2009, 22:53 ч.
Това нещо ново ли е от еволюцията и развитието на човека? 
От три деца, нито едно не е минало през такъв. Сигурно моите не са от повечето деца.
Наблюдавай детето си и за други неща, които ти се струват не както трябва. За мен не е обичайно да си блъска главата, колкото и инатливо да е детето. Нищо не ти пречи за свое спокойствие и за негово добро, да се консултираш с детски психолог.
Виж целия пост
Да, това е период, през които минават повечето деца.
От три деца, нито едно не е минало през такъв. Сигурно моите не са от повечето деца.Наблюдавай детето си и за други неща, които ти се струват не както трябва. За мен не е обичайно да си блъска главата, колкото и инатливо да е детето. Нищо не ти пречи за свое спокойствие и за негово добро, да се консултираш с детски психолог.
# 13
22 юни 2009, 14:06 ч.
Сравнително често срещано е малко дете да си блъска главата.Аз лично познавам такива.С това си действие търсеха внимание от майката.Става въпрос за съвсем нормална семейна среда,да не реши някой,че майката е виновна.Тези периоди отминаха при децата,които познавам,без помощ.Това не значи,че и този случай е такъв.Майката трябва да си прецени,има ли нужда от професионална помощ.
Виж целия пост
За мен не е обичайно да си блъска главата, колкото и инатливо да е детето.
Сравнително често срещано е малко дете да си блъска главата.Аз лично познавам такива.С това си действие търсеха внимание от майката.Става въпрос за съвсем нормална семейна среда,да не реши някой,че майката е виновна.Тези периоди отминаха при децата,които познавам,без помощ.Това не значи,че и този случай е такъв.Майката трябва да си прецени,има ли нужда от професионална помощ.
# 14
22 юни 2009, 14:14 ч.
Бихте ли пояснили какво точно означава това?
Виж целия пост
нощното будене е хипогликемиика ако няма примерно отит или ринит...
Бихте ли пояснили какво точно означава това?
Препоръчани теми