За живота, смъртта и след това......

Публикувана: 21 юни 2009, 19:24 ч.
Последно мнение: 23 юни 2009, 16:21 ч.

2 294
29

_Мishel_ - Редовен потребител

Редовен потребител

21 юни 2009, 19:24 ч.

Минала година ми се наложи да погреба дядо си, бях само със сестра ми и първите ми братовчеди. Дотогава не бях ходила на погребение, гледала съм как става само по филмите. Родителите ми ми спестяваха тези гледки.

Толкова навътре съм взела нещата, че дни след това изпаднах в депресия и един вид шок. Получих и схващане на лицевия нерв и месец се лекувах, докато се съвзема.

Всичко това ме накара да се замисля за живота, смъртта и след това.
Краят на живота за всеки един от нас е неизбежен...рано или късно...и с това ли приключва всичко, а какво става след това!?
Това видео ме потресе http://www.vbox7.com/play:a9ca9cf4

Виж целия пост

Пристрастен

# 1 21 юни 2009, 19:31 ч.

Предпочитам да мисля за живота ,а не за смърта.

Виж целия пост

Потребител

# 2 21 юни 2009, 19:58 ч.

Видеото е много смешно!Не мисля за смъртта, но съм си подготвила отсега документацията Joy

Joy

(колкото и смешно да звучи).

Виж целия пост

K

Kompita_Pita

# 3 21 юни 2009, 20:02 ч.

Не мисли за това сега. Ще му мислиш като му дойде времето. Всъщност,когато това се случи няма да ти пука особенно много. Mr. Green

Mr. Green

Виж целия пост

Потребител

# 4 21 юни 2009, 20:24 ч.

Цитат на: Mishel_ в нд, 21 юни 2009, 19:24

Краят на живота за всеки един от нас е неизбежен...рано или късно...и с това ли приключва всичко, а какво става след това!?
Това видео ме потресе http://www.vbox7.com/play:a9ca9cf4

Видеото и мен ме порази

на теб липсва ли ти нещо от това, което е било преди да се родиш?
същото ще е и след като умреш
прекалено много се привързвате към неща, които съществуват за кратко време

Виж целия пост

А

Анонимен

# 5 21 юни 2009, 21:24 ч.

Не знам, и аз днес се почувствах много странно. Бях в Соколския манастир и една възрастна жена разказваше на внучето си как някакъв архимандрит починал, точно пред гроба на въпросния. То, детето мисля, едва ли можеше да разбере какво е архимандрит. А аз си мислех колко ли време още ни остава и как наистина ни се изплъзват хубавите моменти докато сме се забили с мисли за скапаните колеги на работа например, или просто си хабим нервите за някой идиот докато можем през това реме да сме щастливи с любимите си хора. Да речем, ако след година умра и ако след това мислите ми продължаваха да витаят, сигурно много щях да се псувам и да съжалявам за начина по който съм прекарала 90% от времето си.
А ако наистина след това не остава нищо...това е още една причнина да дадем всичко най-добро от себе си. Странна работа как човек пилее времето, пестейки себе си, чудна работа за къде толкова се пазим като не е много ясно накъде сме се запътили точно.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 6 21 юни 2009, 21:28 ч.

Чела съм много за хора в кома, които са били извън тялото, книги на такива преживяли клинична смърт за няколко минути.
Нямам обособено мнение, чела съм ги просто ей така за информация.
Но там на гробището си помислих, колко сме нищожни, с какво се различаваме от другите живи същества...в нищо...разликата е само в главата ни...както е казано в молитвите..пръст при пръстта отива.
Дали остава нещо след смъртта?
Чела съм коментари на много хора по въпроса и най ми допадна един - "Незнам, не съм сигурна, но би било жалко ако няма живот след смъртта".
Преди и аз не се замислях, беше ми мъчно, когато умираха близки или познати хора. Все си казвах аз съм млада има време, още е рано, това няма да ми се случи скоро. Но явно въобще не е така. Толкова сме крехки, че трудно можем да се опазим, а в живота ни има достатъчно заплахи, които могат да ни доведат до смърт.
Не ме тресе депресия, просто така текат мислите ми в момента. Явно не съм се научила да я приемам естествено и да живея с мисълта за нея, като за един нормален биологичен процес.
Според вас, продължаваме ли да съществуваме под някаква форма и след смъртта си?

Виж целия пост

А

Анонимен

# 7 21 юни 2009, 21:35 ч.

Мишел, предполагам, че тези, които си заслужава да живеят след това, продължават да живеят в мислите ни. Това пак е някаква форма на съществуване и за мен най-обяснимия начин за живота след смъртта.
Открих, че некролозите ми влияят по много интересен начин. Всяка сутрин на спирката имам чувството, че разговарям със духове. Жал ми е много като видя снимките на всички тези починали хора и май не минава и ден да не се замисля за тлеността на живота в тази странна компания.

Виж целия пост

Потребител

# 8 21 юни 2009, 21:48 ч.

И аз често се замислям за живота и смъртта. За това , че живота е просто един миг , а смъртта е вечна. Миналата 2008 погребах чичо си , свекърът ми , девер ми и баба ми. Девер ми загина при злополука , а беше само на 29 год. Предният ден го видях всичко си беше ОК и на другият ден в 8.00 ми се обадиха , че го убил тока.

Виж целия пост

Paolo_Simeonov

Гост

# 9 21 юни 2009, 21:53 ч.

Преди години се случи така, че прекарах два дни в кома. Всички нмого се интересуваха дали съм видял светлина и дали съм напускал тялото си. Не видях нито светлина, нито правих разходки извън тялото си. Не вярвам в съдбата, мисля си, че всичко е въпрос на случайност. В моя случай оцеляването се дължеше на факта, че бях сложил каска, която не бе моя но която бе в пъти по-надеждна. Моята я бях забравил в хотела. Не мисля, че има живот след смъртта, въпрос на шанс е колко ще живееш. Единствените ми притеснения по тази тема са свързани с това, че синът ми си няма друг освен мен.

Виж целия пост

T

# 10 21 юни 2009, 22:04 ч.

Цитат на: franceska в нд, 21 юни 2009, 19:58

Видеото е много смешно!Не мисля за смъртта, но съм си подготвила отсега документацията Joy

Joy

(колкото и смешно да звучи).

Ти ме утрепа. Коя документация-да не си си написала смъртия акт и да остава само печата да му сложат.....
Извинявай, шегувам се, просто съм изперкала тия дни.

Виж целия пост

Х

Холограма

# 11 21 юни 2009, 23:08 ч.

Чудно наистина - как хората успяват да запазят спокойствие като знаят какво ги чака.

Разхождат се като в поляна с мини, в която условието е да вървиш, докато настъпиш своята мина.
Наоколо гърми (понякога съвсем тихичко), пада ту един, ту друг, ту по-далеч, ту точно до теб, ту непознат, ту някой, когото държиш за ръка... Наблюдаваш, докато можеш.
...А при това трябва и да се оглеждаш в захлас, и да се възхищаваш на природата...

Виж целия пост

R

# 12 21 юни 2009, 23:14 ч.

,,Гости сме на таз земя" е казал някой .

Виж целия пост

S

Регистриран

# 13 22 юни 2009, 07:25 ч.

Мисля,че не ме е страх...В крайна сметка
всички това ни чака.Никой няма да е вечен.
Аз и не искам.Старая се да живея ползотворно
и забавно,да съм полезна,да съм добра(доколкото
мога),пък после каквото дойде...

Виж целия пост

E

# 14 22 юни 2009, 07:57 ч.

Не се страхувам от смъртта. Знам,че съм за миг на тази земя и гледам да правя по-малко грешки, които да трябва да изкупувам в следващ живот.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Изследвания за раничка на шийката на матката

1 367
2

Женско здраве

Медиум

8 737
49

Алтернативна медицина

Духовност или религия?!

1 778
5

Предсказания и паранормално

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.