Не крия коя съм,не искам да сметнете,че е пързалка.Просто имам нужда да споделя какво ми е.
В петък ще стана на 25,а се чувствам на много повече.Чувствам се уморена.
Сега съм от Пазарджик.Дойдох тук да живея с мъжа,който съм търсила цял живот...
Липсват ми обаче приятели.Знам,ще кажете,че не е толкова трудно да си намеря нови,но съвсем не е така.
Някак си,загубих себе си...
Аз съм човек ,който обича да е заобиколен от хора.Обичам разговорите,било то на сериозни теми или просто така.
Приятелят ми е т хората,за които думите са излишни и не може да разбере какво е да имаш нужда от някой,с който да си поговориш..
Понякога се чувствам като птиче в клетка и не знам какво да правя.
Знам,че прави всичко възможно,за да ме разбере,но едва ли успява.
И освен всичко друго,едно от нещата,които най-много ме тормозят е един "приятел". Първият му коментар за мен е бил "нещо по-добро няма ли?", когато се събират компанията,неговото здрависване с мен представлява бегло подаване на ръката и поглед в страни,а това е обидно! Много често задава въпроси от сорта "Ти защо си с нея?И какво ти дава тя?" Винаги е заядлив и зле настроен към мен...Меси се в живота ни и не се съобразява с нищо.Не веднъж съм му казвала да престане ,но той не спира.
Веднъж се бяхме разбрали да излезем с цялата банда и на нас ни се налагаше да закъснеем малко,когато отидохме на срещата,на масата имаше място (в т.ч. прибори и стол) само за един човек..Все едно аз не съществувам...
Всъщност,знам,че поста изглежда объркан,но такива са и мислите ми.
Просто имам нужда от приятели,а не знам как да ги създам
Извинявам се,ако съм била досадна.
Лек ден на всички
Виж целия пост
В петък ще стана на 25,а се чувствам на много повече.Чувствам се уморена.
Сега съм от Пазарджик.Дойдох тук да живея с мъжа,който съм търсила цял живот...
Липсват ми обаче приятели.Знам,ще кажете,че не е толкова трудно да си намеря нови,но съвсем не е така.
Някак си,загубих себе си...
Аз съм човек ,който обича да е заобиколен от хора.Обичам разговорите,било то на сериозни теми или просто така.
Приятелят ми е т хората,за които думите са излишни и не може да разбере какво е да имаш нужда от някой,с който да си поговориш..
Понякога се чувствам като птиче в клетка и не знам какво да правя.
Знам,че прави всичко възможно,за да ме разбере,но едва ли успява.
И освен всичко друго,едно от нещата,които най-много ме тормозят е един "приятел". Първият му коментар за мен е бил "нещо по-добро няма ли?", когато се събират компанията,неговото здрависване с мен представлява бегло подаване на ръката и поглед в страни,а това е обидно! Много често задава въпроси от сорта "Ти защо си с нея?И какво ти дава тя?" Винаги е заядлив и зле настроен към мен...Меси се в живота ни и не се съобразява с нищо.Не веднъж съм му казвала да престане ,но той не спира.
Веднъж се бяхме разбрали да излезем с цялата банда и на нас ни се налагаше да закъснеем малко,когато отидохме на срещата,на масата имаше място (в т.ч. прибори и стол) само за един човек..Все едно аз не съществувам...
Всъщност,знам,че поста изглежда объркан,но такива са и мислите ми.
Просто имам нужда от приятели,а не знам как да ги създам
Извинявам се,ако съм била досадна.
Лек ден на всички
