Чета този форум от близо 6 години...Регистрирана съм, но по обясними причини няма да използвам акаунта си. Показах форума на съпруга си наскоро. По повод нашите безконечни проблеми вкъщи, той ме посъветва неколкократно "да питам по-умните от мен - да видя какво ще ми кажете тук". Е, правя го. Предполагам, че ще стане малко дълго, надявам се поне по-търпеливете да успеят да ме изчетат.
Женени сме от 6 години. Предисторията е дълга и интересна, добре би било в интерес на обективността да ви разкажа и нея, но за целта ще трябва да пренапиша "Война и мир"... няма да ви го причинявам. Факт е - създадохме семейство, имаме две деца. Както и безброй проблеми, но според мен всички те са породени от отношенията между нас. Има и хубави моменти на спокойствие и разбирателство, но не знам в кой момент да очаквам поредното "включване".
Скандандали има по всякакви поводи. Колкото и да се опитвам да поддържам някакви отношения на уважение помежду ни. Не съм си представяла, че мога да живея по този начин, но се случва. Нормален тон няма. Разговорите се водят с крясъци от негова страна. Честно казано, не се сещам обидна дума, с която да не ме е наричал. Заплашвал ме е. Предимно с това как ще ме пребие, но от време на време и за тотална ликвидация иде реч. Понякога иска да си стягам багажа и да се махам, понякога не. Аз изкарвам известно време в размисъл кое е по-добро за децата - тази ли мила картинка, или да живеят само с един родител. Къса ми се сърцето, защото съм дете на разведени родители, знам какво е и винаги ми се е искало да им го спестя. На него след време - ден, два, или колкото там му е фазата, му минава. Решава, че иска да си запази "семейството". Държи се, сякаш нищо не е било. Според него е факт, че ме обича, но аз предизвиквам това му поведение. Ядосвала съм го. Повтарял ми по сто пъти какво не му харесва, а аз, малоумната, не съм се променяла. Заради децата съм още там и той го знае. Отдавна ми е ясно, че последното, което го вълнува е как се чувствам. Щом не играя по неговия сценарий , значи не искам да имам семейство. Премълчавам почти всичко, което ме дразни в него, само и само да не се стига до скандал. В резултат ме пита за всичко той ли трябвало да поема инициативата. Не съм предизвиквала разговор. А как да го предизвикам? За да слушам нова порция обиди? Искам да се разбираме и да се справим някак с компромиси и от двете страни, за доброто на всички ни е. За целта преглъщам и гордост и какво ли не. Мисля си за времето, когато нещо все пак ни е свързвало, за положителните неща, които сме преживели и за тези, които бихме могли. Опитвала съм се стотици пъти да обясня, че не бих могла да обичам човек, който се държи с мен така. Отговаря ми се, че само съм прехвърляла топката...в природата ми било да не търся вина в себе си.
Същевременно съм особено виновна, защото не съм проявявала никаква нежност и топлина. Отказвала съм му секс. Е, да, отказвам. Всеки ден или през ден нямам мерак, особено предвид обстоятелствата. Ако бил друг, нямало да метърпи изобщо. Когато се съгасявам съм била като дърво...е няма как да не съм, просто не мога да влагам нищо вече... Понякога минава месец без подобен панаир и нещата се позатоплят, но ... този цикъл се повтаря - от скандал до нов.
Е, вече взех да се чудя, повредата в моя телевизор ли е? Аз ли съм вещицата, която го лишава от любов и топлина и с това го докарва до подобни изблици ? Отдавна ми се ще да чуя странично мнение.
Виж целия пост
Женени сме от 6 години. Предисторията е дълга и интересна, добре би било в интерес на обективността да ви разкажа и нея, но за целта ще трябва да пренапиша "Война и мир"... няма да ви го причинявам. Факт е - създадохме семейство, имаме две деца. Както и безброй проблеми, но според мен всички те са породени от отношенията между нас. Има и хубави моменти на спокойствие и разбирателство, но не знам в кой момент да очаквам поредното "включване".
Скандандали има по всякакви поводи. Колкото и да се опитвам да поддържам някакви отношения на уважение помежду ни. Не съм си представяла, че мога да живея по този начин, но се случва. Нормален тон няма. Разговорите се водят с крясъци от негова страна. Честно казано, не се сещам обидна дума, с която да не ме е наричал. Заплашвал ме е. Предимно с това как ще ме пребие, но от време на време и за тотална ликвидация иде реч. Понякога иска да си стягам багажа и да се махам, понякога не. Аз изкарвам известно време в размисъл кое е по-добро за децата - тази ли мила картинка, или да живеят само с един родител. Къса ми се сърцето, защото съм дете на разведени родители, знам какво е и винаги ми се е искало да им го спестя. На него след време - ден, два, или колкото там му е фазата, му минава. Решава, че иска да си запази "семейството". Държи се, сякаш нищо не е било. Според него е факт, че ме обича, но аз предизвиквам това му поведение. Ядосвала съм го. Повтарял ми по сто пъти какво не му харесва, а аз, малоумната, не съм се променяла. Заради децата съм още там и той го знае. Отдавна ми е ясно, че последното, което го вълнува е как се чувствам. Щом не играя по неговия сценарий , значи не искам да имам семейство. Премълчавам почти всичко, което ме дразни в него, само и само да не се стига до скандал. В резултат ме пита за всичко той ли трябвало да поема инициативата. Не съм предизвиквала разговор. А как да го предизвикам? За да слушам нова порция обиди? Искам да се разбираме и да се справим някак с компромиси и от двете страни, за доброто на всички ни е. За целта преглъщам и гордост и какво ли не. Мисля си за времето, когато нещо все пак ни е свързвало, за положителните неща, които сме преживели и за тези, които бихме могли. Опитвала съм се стотици пъти да обясня, че не бих могла да обичам човек, който се държи с мен така. Отговаря ми се, че само съм прехвърляла топката...в природата ми било да не търся вина в себе си.
Същевременно съм особено виновна, защото не съм проявявала никаква нежност и топлина. Отказвала съм му секс. Е, да, отказвам. Всеки ден или през ден нямам мерак, особено предвид обстоятелствата. Ако бил друг, нямало да метърпи изобщо. Когато се съгасявам съм била като дърво...е няма как да не съм, просто не мога да влагам нищо вече... Понякога минава месец без подобен панаир и нещата се позатоплят, но ... този цикъл се повтаря - от скандал до нов.
Е, вече взех да се чудя, повредата в моя телевизор ли е? Аз ли съм вещицата, която го лишава от любов и топлина и с това го докарва до подобни изблици ? Отдавна ми се ще да чуя странично мнение.
А когато порастнат ще си поемат по своя път и ти ще се окажеш между четири стени сама с този човек. 
. Това в рамките на шегата...наистина не знам дали ще го прочете.