Какво НЕ занаем за нашите малчугани?

Засега не, но е нормално някога да се случи, особено при по-големи деца, за тийнейджърите пък съвсем, дано не е прекалено далеч от представите ми 
Като тръгна на градина първите 2 месеца умирах от страх и срам  като ходех да я взимам, защото не е от най-кротките, но всичко, дори пакостите отговаряха напълно на представата за детето ми.

Аз си мислех, че доста ще се оплакват от него в детската градина, защото обикновенно е доста палав, но се оказа,че там се държи много добре и го хвалят постоянно. От това се втрещих по-скоро.
Не сме имали още ситуации в които да се налага да разбирам кой е крив кой прав, но има време. Мисля ,че бих преценила дали детето ми си измисля или не нещо в конфликтна ситуация.

Да, изненадвали са ме неприятно, въпреки, че си знам стоката  .

Ако става въпрос за нещо станало навън с чужди деца опитвам да изяснявам ситуацията и реагирам различно. Случвало се е да застана на страната на детето си, но честно казано по-често се карам и обяснявам с него, насаме. Опитвам се да ги науча как да общуват правилно с околните и да избягват конфликти.

Разликата при моите момчета е като при твоите.
Когато се карат двамата не взимам страна, освен когато съм свидетел на случката. Защото съм се вкарвала в много неприятни филми - всеки си държи на неговото до дупка, а аз не съм пророк за да разбера кой прав кой крив. За това когато се скарат ги разделям за известно време, после ако се налага заедно с двамата анализираме случката и изяснявам ситуацията, но пак не взимам страна, а обяснявам кой как е трябвало да направи за да не се стигне до конфликт и наказание-разделяне.
Колкото повече време минава толкова по-ясно ми е какво се е случило и без да присъствам  . При моите момчета почти винаги и двамата са виновни щом има скандал.
Виж ако единия идва да се оплаче и иска съдействие защото другия прави нещо с която му прачи, тогава получава съдействие. Обикновено малкия тормози големия, за да получи внимание. Тогава извеждам малкия от сражението и му намирам някакво занимание.

Няма дете, което да не направи нещо забранено или "лошо", това си е в природата им, затова и не го вземам вътрешно. В къщи и в детската градина синът ми е различен, дори ми се иска в къщи да е толкова послушен, колкото там.
Бих се опасявала, ако детето ми е супер изрядно, тогава или перфектно се прикрива или перфектно лъже всички. Тихите води са най- дълбоки.
Иначе между две братчета или сестричета е нормално да има рев и бой, но това не означава, че не се обичат. Братската обич понякога е странна и неразбираема за възрастните. Аз със сестра ми винаги се карахме, стигнахме до там, че разделихме стаята на две и винаги имаше бой и съскане, ако едната нарушеше територията. Но това е минало.
По- скоро ме притесняват майките, които не вярват и не признават никога, че малчуганите им могат да вършат и лоши неща.

Хм, как съм възпитаЛА децата си ще мога да каже евентуално след мнооого години, когато бъдат вече големи хора с изграден характер и ценностна система. До тогава ни чака дълъг и постепенен процес на възпитание... За моя радост поне до сега не са ме разочаровали с поведението си извън вкъщи и с останалите деца/хора, но тъй като всяко нещо си има първи път, мога само да се надявам, че ще продължи да бъде така... Дори и за себе си не смея да давам 100% гаранция как бих постъпила в дадена критична ситуация, ако до този момент не ми се е случвала подобна... Виж, вкъщи много често са ме втрещявали с "междубратските" си отношения и в такива ситуации изслушвам внимателно и двете страни (разликата им е 6 години) и евентуално взимам страна според това, кой е предизвикал конфликта. Но задължително следва разговор и с двамата, докато не осъзнае всеки един собствената си "грешка"...

не се учудвам, когато госпожата каже че са е бил. Нито че отказва да яде определени храни, нито че , когато му посегнат и той удря.
Даже на площадката пред блока, като видя да се дърпат с друго дете просто заставам до тях , но не вземам страна. Сам трябва да се оправя и да си отстоява нещата.

Нормално е да се изненадваме  от децата си и се успокоявам  , че с възрастта все повече ще се изненадваме .
Ще се касае до това до колко сме убедени в собствените си преценки , въпросът е двуяк .
Няма родител, който да е безгрешен или пък такъв, който никога не си е задавал въпроса
"Правилно ли постъпвам?"
От друга страна колебанието на родителя се улавя още в зародиш от децата, затова аз лично се ръководя от правилото :
"Както поведеш хорото, така го играеш до края " .... поемаш един курс на поведение и го следваш.
Гледам да избягвам крайностите. Децата най-много се объркват от резките промени в поведението на родителите им ...
Днес много строги, утре отстъпчиви и либерални до неузнаваемост.

Не се изненадвам от нищо. Независимо в положителен или в отрицателен смисъл е. Примерно дъщеря ми е най-послушното дете в яслата. Спи под часовник, облича се, обува се, помага на по-малките и понякога и на по-големите от нея. Това в къщи никога ама никога не го прави. Така че нейните постъпки, когато не е под наш надзор винаги могат да ме учудят, но не чак "втрещяващо".

Не мисля, че нещо може да ме втрещи. Считам, че познавам детето си достатъчно добре. Не спя, докато общувам с нея. Не изключвам възможността да се държи по-зле или по-добре, с една дума по-различно, в мое отсъствие и това е нормално. Това поведение няма да се различава коренно от това, което знам.

Момичета, да попитам и аз майките с две и повече деца, малко встрани от темата, ама пак във връзка с втрещяването! Нашият батко, който винаги е бил изключително мил и грижовен към по-малки от него дечица, дори понякога ме е просълзявал със страхотни жестове към тях, понякога така издевателства над брат си, че просто не мога да повярвам, че това е моето дете! И не мога да си го обясня - постоянно го дразни и имам чувството, че направо му е кеф да го разплаче! Някой има ли подобен опит или обяснение за подобно поведение? Ревност не е със сигурност...

Имало е моменти в които съм се чудела дали аз съм ги раждала, камо ли дали аз съм ги възпитала.
М4, още ли големият не ти е казвал ''ти обичаш ........ повече''  като му се скараш?

Уж знам всичко за дъщеря си и определено на този етап трудно може да ме втрещи.
За по-късна възраст, особено в тинейджърските години не мога да съм сигурна дали няма да ме учуди с нещо.

M4, защо си сигурна, че не е ревност? Племенницата ми също дразни малкия си брат и определено го прави именно от ревност и желание да го накаже за това, че в нейните мисли той е предпочитания от родителите.

Благодаря на включилите се.А и да добавя.
Мисля си ,че когато децата са 2, обикновено майките в т.ч. и аз  в  определен момент осъзнаваме колко различни по характер са те.Сякаш не са отглеждани от едни и същи родители.Явно природата си е природа.
В моя случай големият ми син е определено изпълнителен и кротък.Обича да си гледа филмчета и да си реди пъзели, подрежда си играчките, сгъва си дрехите.Малкият обаче /за да има равновесие/ е супер динамичен и все го привличат "опасните" игри и места.Когато му се карам ефекта е .Така неусетно сякаш им "лепнахме" определения- "Той баткото много слуша." или"Нико нали си го знаем все не слуша".  Това полека премина в"Анди не би го направил това/ например да удари/" и "Нико, пак ли ти?".Обаче не е точно така се оказва напоследък.
Простирам и гледам през прозореца в детската как Анди не позволява на брат си да му помага за пъзела.Взема му парченцата от ръцете няколко пъти.Нико му се моли и накрая Анди го блъсна назад.Малкия се ядоса и го удари.Баткото веднага остави всичко и хукна към дневната, вижда ме и "Мамо,  Нико ме удари докато си редях пъзела!".Убедена съм , че ако не бях видяла всичко щях веднага да нахокам малкия колко лошо постъпва.
Докато ги гледам как си играят с приятелчета и виждам,че Анди по някакъв начин провокира сякаш децата.Даже имаше случай  да се съюзят с/у него.А Нико е определено добронамерен и по-лесно се приобщава.
Всички тези размисли имат връзка най-вече с факта, че на есен Анди ще е първолак.С една дума "Радини "вълнения.Нали ще се окаже в абсолютно нова среда.Ще създава нови приятелства, ще се наложи да реагира в ситуации- няма да я има госпожата неотлъчно до децата, както в ДГ.Неминуемо и конфликти ще възникват.Та какво ли ме чака? Нали ще ми е за първи път!

Изнендавам се колко много са попили без да знам.Наскоро ния беше на гости на другарче,любезно отказала сока и пърженото пиле ,обяснила че ние у нас такова не ядем и защо Винаги разпитвам много как са се държали като не са с нас,много ми е интересно,засега сякаш пред хора пазят поведение,а у нас е маймуджълъка,което е ок.
Не вярвам на никого ако не съм видяла с очите си,лъжат и 2та безобразно.Наказвам поравно ако не знам кой е виновен,знаят че агресия и неуважение не търпя.Инак да,викат,спорят,все нещо на някого липсва,но не съм изненадана,засега поведението им е доста предвидимо.