Много ми беше трудно да измисля заглавие на темата, но мисля, че успях да синтезирам чуденката си.
Дъщеря ми наскоро започна да се "пристрастява" към определени игри, които много и харесват. Поради една или друга причина обаче, моментът, в който трябва да прекратим играта, е доста преди на нея да и е омръзнало. До сега не сме имали този проблем, защото винаги съм се съобразявала с какво я занимавам, така че играта да може да продължи докато и омръзне.
Ще дам пример с клатещите се коли, защото ми е най-пресен. Винаги я изтръгвам от там с викове и крясъци от нейна страна и виждам как по никакъв начин не може да и влезе в главата причината, поради която се налага да слезе.
Като първо и най-лесно решение ми дойде на ум да разваля на монети по 50 ст 20, 50 или колкото се налага лева и да пускам, докато напълно загуби интерес. Това може би ще реши въпроса с колите, но няма да реши истинския проблем - да проумее, че в един момент играта свършва. Тя плаче толкова отчаяно, че това напълно заличава кефа, който е изпитала от самата игра. В крайна сметка се получава повече негатина емоция, отколкото положителна.
Как да процедирам? Тя изобщо не възприема аргументи като "Колелото е на другото дете и то си го иска", "5 деца чакат на опашка за тази кола вече 20 минути" и други от сорта. Абсолютно невъзможно е да я разсея с нещо и да слезе доброволно от окупираното превозно средство. Задължително трябва да е насила и със сърцераздирателни вопли.
Не е въпросът в това, че колите струват пари. Има и други игри, които пък изискват физическо усилие от моя страна и когато се уморя и кажа стоп, се започва с тръшкане и рев.
Има ли нещо, което мога да направя като подход или просто трябва да чакам сама да го израсте?
Виж целия пост
Дъщеря ми наскоро започна да се "пристрастява" към определени игри, които много и харесват. Поради една или друга причина обаче, моментът, в който трябва да прекратим играта, е доста преди на нея да и е омръзнало. До сега не сме имали този проблем, защото винаги съм се съобразявала с какво я занимавам, така че играта да може да продължи докато и омръзне.
Ще дам пример с клатещите се коли, защото ми е най-пресен. Винаги я изтръгвам от там с викове и крясъци от нейна страна и виждам как по никакъв начин не може да и влезе в главата причината, поради която се налага да слезе.
Като първо и най-лесно решение ми дойде на ум да разваля на монети по 50 ст 20, 50 или колкото се налага лева и да пускам, докато напълно загуби интерес. Това може би ще реши въпроса с колите, но няма да реши истинския проблем - да проумее, че в един момент играта свършва. Тя плаче толкова отчаяно, че това напълно заличава кефа, който е изпитала от самата игра. В крайна сметка се получава повече негатина емоция, отколкото положителна.
Как да процедирам? Тя изобщо не възприема аргументи като "Колелото е на другото дете и то си го иска", "5 деца чакат на опашка за тази кола вече 20 минути" и други от сорта. Абсолютно невъзможно е да я разсея с нещо и да слезе доброволно от окупираното превозно средство. Задължително трябва да е насила и със сърцераздирателни вопли.
Не е въпросът в това, че колите струват пари. Има и други игри, които пък изискват физическо усилие от моя страна и когато се уморя и кажа стоп, се започва с тръшкане и рев.
Има ли нещо, което мога да направя като подход или просто трябва да чакам сама да го израсте?
Вдява.
Пример от вчера- извади от чантата ми шише минерална вода с дозатор и започна да се полива. Оставих го да прави каквото иска. До нас седна жена със съвсем малко бебе в количка. Взех му шишето, за да не полее бебето като през цялото време му обяснявах, че сега ще отидем на пързалката и после тати ще дойде, но нямаше никакъв ефект. Започна да удря по чантата, в която бях прибрала шишето и да пищи. Накрая му се скарах, той се разплака и отиде на пързалката. Имаме и други такива случаи- въргаля се по земята и пищи, защото не му давам да тича по шосето или да си играе с телефона на някоя от майките на площадката и накрая се стига до повишаване на тон от моя страна, което помага, но аз не искам да си възпитавам детето така. 