Здравейте. Голямата ми дъщеря е на 2 години без 3 дни. До момента проблеми с лягане, заспиване и продължителност на съня никога не сме имали. Детето си е поспаливо от малко, като бебе непрестанно спеше. Събуждаше се съвсем спокойна, кърмех я и докато ядеше заспиваше пак.
Преди няколко дни нещо се случи, но никой не е наясно какво
Всички признаци на доспиване са налице, сама казва "Мамо пи" демек мамо спи ми се или ще спя. Обличам я давам й сок /така заспива с шишенцето/ и я оставям в леглото. В момента в, който тръгвам да излизам от стаята се почва рев, който граничи с уплаха или силен стрес /знам ли и аз как точно да го обясня/. Връщам се питам я, говоря й, обяснявам й.... НЕ и НЕ. Плаче неистово и това е. До сега заспиването винаги е протичало по един и същи начин: слагам я в леглото давам й шишето и излизам, заспива и спи повече от 3 часа след обяд. Вечерното си е същото: баня, шише с мляко и тъй до 10.30 сутринта. Просто мечта! /дори не се събужда, когато къпем малкото бебе и минаваме с него по коридора/.
Ето че сега нещо има,което не мога и не мога да разбера. Нямам никаква идея какво иска. Не става и с приказки, защото снощи татко й остана да й чете, но резултата беше, че заспал имаше, но не беше тя
Дайте акъл как да процедирам! Не искам да я приучвам, че в момента, в който се разплаче и веднага някой ще дотичва при нея, за да я пита какво има и какво иска. Нямам тази физическа възможност, защото малкото бебе и то иска моето внимание, а при него няма кой да ме замести. Гледам ги сама и няма как да се разкъсам и да бъда в две стаи едновременно.
Принципно сме се разбрали с мъжа ми да следваме линията и да не я оставяме да се налага. Щом не иска да спи, ще са научи, че в тези часове трябва да си е в леглото, независимо от това дали ще спи или само ще си лежи.
Има ли някой с подобен опит? Ще се радвам да ви чуя!
Извинявайте, че стана дълго, но...
Виж целия пост
Преди няколко дни нещо се случи, но никой не е наясно какво
Всички признаци на доспиване са налице, сама казва "Мамо пи" демек мамо спи ми се или ще спя. Обличам я давам й сок /така заспива с шишенцето/ и я оставям в леглото. В момента в, който тръгвам да излизам от стаята се почва рев, който граничи с уплаха или силен стрес /знам ли и аз как точно да го обясня/. Връщам се питам я, говоря й, обяснявам й.... НЕ и НЕ. Плаче неистово и това е. До сега заспиването винаги е протичало по един и същи начин: слагам я в леглото давам й шишето и излизам, заспива и спи повече от 3 часа след обяд. Вечерното си е същото: баня, шише с мляко и тъй до 10.30 сутринта. Просто мечта! /дори не се събужда, когато къпем малкото бебе и минаваме с него по коридора/.Ето че сега нещо има,което не мога и не мога да разбера. Нямам никаква идея какво иска. Не става и с приказки, защото снощи татко й остана да й чете, но резултата беше, че заспал имаше, но не беше тя
Дайте акъл как да процедирам! Не искам да я приучвам, че в момента, в който се разплаче и веднага някой ще дотичва при нея, за да я пита какво има и какво иска. Нямам тази физическа възможност, защото малкото бебе и то иска моето внимание, а при него няма кой да ме замести. Гледам ги сама и няма как да се разкъсам и да бъда в две стаи едновременно.
Принципно сме се разбрали с мъжа ми да следваме линията и да не я оставяме да се налага. Щом не иска да спи, ще са научи, че в тези часове трябва да си е в леглото, независимо от това дали ще спи или само ще си лежи.
Има ли някой с подобен опит? Ще се радвам да ви чуя!
Извинявайте, че стана дълго, но...
Бог да ни напътства 
