Вие бихте ли се навили?

  • 2 292
  • 18
Явно човек, като стигне до една възраст и започва да си задава въпроси- 1001 и като не може да има намери отговора и ...бавно полудява. Явно съм стигнала до момент, когато много ми се иска да си имам бебе. Всичко е наред, с изключение на факта, че ние с партньорът ни имаме много голяма разлика в годините. Осъзнавам, че един ден може да се окажа сама, а детето да е малко или пък да се влюбя в друг, или просто животът ми с него  да стане много труден. И въпреки всичко си казвам, че си заслужава да имам дете, заради цялата тази любов.....


Вие бихте ли се навили в моето положение?   
Виж целия пост
# 1
А какво е мнението на партньора ти по въпроса за бебе? Защо разликата в годините ви е проблем?
Виж целия пост
# 2
Той няма нищо против за дете и чистосърдечно казва, че не може да се откаже подобно нещо на една жена...Въпреки, че той е на възраст за внучета, знам че ще бъде добър баща и дори и да не е писано да е много години с детето- то ще бъдат великолепни години.....Обичаме се, но тази пуста разлика в годините....И въпреки всичко желанието за бебе си остава /както и страха, че един ден ще съм сама, а него може да го няма или да не е в състояние да ми помага.../ На което една приятелка тук казва: Божа работа на кой какво му е писано.....Знам, че е така и въпреки всичко....... Cry
Виж целия пост
# 3
Ух и аз страдам от разни помисли по отношения продължителността на живота и т.н дивотии...
Честно казано, бих се навила. То при нас, 14 г не са малко, при вас има по-голяма разлика, тряба просто да се решите и да дадете всичко от себе си в едн осъвместно съжителство и отгелждане на дете. Иначе предварителни приказки лесно се приказват.
Ти сама би ли се справила с бебе?
Виж целия пост
# 4
Знаеш ли, Краставичке моята майка ни е отгледала сама въпреки наличието на родителско тяло....С една дума ввсяка жена мобе да се справи малко или много.....
Виж целия пост
# 5
Щом имам подкрепата и разбирането на любимия, бих се навила! Не се отказвай от щастието да имаш дете заради страховете си! Simple Smile
Виж целия пост
# 6
Ако смяташ че това е човека, защо не....

Никой не може да гарантира че един 30 годишен ще се грижи по добре и по дълго за дете, отколкото примерно един 45 годишен мъж.

Живота е пълен с изненади, щом искате не виждам проблема. Hug
Виж целия пост
# 7
Хей
Щом имате желание и двамата и мислиш, че мъжът ще е добър баща - не си губете времето ами действайте  luvbed
Това кой колко ще живее си е божа работа (както вече казаха) - има хора които си отиват млади, има хора които живеят до дълбока старост. Според мен по-добре добър баща дори и да е доста по-голям от теб, отколкото лош баща на млади години.
Колкото до другите ти опасения - стават и грешки ама така или иначе хората се навиват. То ако човек очаква само лошото на този свят никога няма да се престраши да живее и даже улицата няма да може да пресече. Оптимизъм трябва да има. Аз деца засега нямам, но според мен си струва.
Успех и дано скоро скоро да се похвалиш с   preggo
Виж целия пост
# 8
Хей давай смело след като се обичате и двамата го искате невиждам проблем.
В тоя живот никой неможе дати даде 100%гаранция кой докога ще живее,дасте живи и здрави да си гледате едно прекрасно бебче.

А каква е гаранцията,че ако имаш някой с по малка разлика и всичко ще е наред?няма да ви изостави и пак да си гледаш сама дете.
Дано нети се случва.

Успех   bouquet
Виж целия пост
# 9
Ако имате желание - не виждам пречки. Никой не може да каже какво ще стане в бъдеще, независимо от годините.
А тука май всички са се "навили" сами да си гледат децата и се справят някак си Simple Smile
Виж целия пост
# 10
ако исках дете бих Wink
Виж целия пост
# 11
Когато аз се чудех дали да имам дете - възрастта на партньора ми най-малко ме е притеснявала. Той беше на 52, когато бебка се роди. Мисля си че при добро здраве и разумен начин на живот 72 години са лесно достижима възраст в наше време. А едно "дете" на 20 години вече може да бъде доста самостоятелно. Ако все пак се наложи да го гледаш сама - както са ти казали - тук сме доста, които се борим с това и се справяме по някакъв начин.
Помисли си за момента, когато мъжът до теб няма да го има. Какво ще ти остане тогава в живота? Само споменът за една голяма любов, която не е дала обичайния си плод. Желанието за дете, както и да го погледнеш си е чист егоизъм (или от материалистична гледна точка - хормони, с които природата си осигурява продължение на рода). Щом се обичате и сте заедно - значи има защо.
Виж целия пост
# 12
Мила, преди време имаше филм по този повод - таткото имаше втори брак с уговорка никакви деца и голяма дъщеря. В един момент забременяха и щерката и жена му....И тогава стана смешно - за дъщерята казваше - не, никакъв абирто, не може....а на жена си - аааа, никакви деца, само аборт..... В крайна сметка жена му остави детето, независимо че той се притесняваше, че щяр да е на 82 когато детето завършвало училище......Вярно че, това е само филм.....Но аз също малко се притеснявах като родих на 35 - да не ме бъркат след време за баба на детето.....Обаче в днешно време има и много млади и не чак толкова млади родители......Ако и двамата искате дете, къде е проблема? Радвайте му се заедно толкова време, колкото е писано, а това никой не знае колко дълго ще бъде! Успех ти желая и да вземеш най-вярното решение за теб самата! Peace
Виж целия пост
# 13
И на 15г да е таткото може да се окаже, че ще гледаш детето сама!!!! То аяко така мислим, кой ще се навие да ражда? ЧЕ къде имаш гарант, че няма да останеш сам/а по една или друга причина. Моя приятеулка роди на 19, а на 23 почина! В живота няма ред и възраста не е гаран кой и до колко ще живее.
така че смело дерзай щом човека е достоен за доверие!
Доверието в партньора е най-важното нещо - както и ОСЪЗНАВАНЕТО на факта, че при едно дете ТИ си на фронта, а дали ще имаш подкрепа.... божа работа!!!! ЧОвек е отговорен за решенията си и за живота си и този на децата си, а дали ще е сам - ми както дойде, не трябва да се разчита на някой, а да се поеме отговорност - всеки сам за себе си!

Така че поне аз на твое място въобще не бих се замисляла
Виж целия пост
# 14
Ами аз се навих - и двамата сме над 40-те.
Мисля, че любовта си заслужава Laughing
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия