Провокирана от темата на mama kenga, държа да ви кажа, че не всичко ми е наред.
Моят син ме докарва до лудост
. Тази вечер от яд си праснах пръста в стола и сега е син и подут. Едвам пиша, ама и аз един инат 
.
Как постъпвате в случаите когато не си дават децата ви играчките на други деца? Тази вечер имахме гости, отначало си играха добре, после като се започна....детето посегне към някоя количка, нашия му я дърпа от ръцете. Пищи, реве, не дава. Допреди месец намирах начин, казвах да даде да си поиграе другото дете, после той ще му я даде. Сега вече не хваща дикиш.
Как постъпвате в случаите, когато не знае какво иска и реве, и на всяко предложено нещо рита, хвърля, блъска, наранява се, хапе се, удря ни и нас. Изпада в истерия, започва да хълца и да се захласва чак, сополи, сълзи.
Когато не получи исканото нещо най-добрия вариант е да започне да крещи.
Не мога да наготвя, защото е закопчан за крака ми в кухнята или си кара количките точно в краката ми.
Не мога да измия чините или да ги наредя в миялната, защото или си бута стола до плота и започва да върши дивотии, да цапа, да събаря което му попадне на земята или в миялната пипа всичко.
Не мога да прибера дрехите спокойно, защото аз ги сгъна, а той след мен ги рита и събаря или се търкаля в/у тях.
Не мога да пусна прахосмукачка, защото си кара колата и колелото точно там където чистя или пък ми спира копчето, или пък изтръгва кабела от контакта.
:Кажете ми това нормално ли е? Нормално ли е да не можеш да седнеш спокойно на едно кафе, а трябва да си на стенд бай нон стоп.
В комбинация с всичко горно, аз викам по цял ден, мъжа ми като се върне запчва и той, и изобщо си имаме едно голямо викане нон стоп.
Страшно съм изнервена и чесно казано не знам какво да правя, изцежда ми силите все едно ме пие със сламка.
И това не е всичко, ама сега толкова се сещам! Има чувството, че си отглеждаме енергийно вампирче.
А вашите деца изнервят ли ви? Кажете ми поне дали има други зверове като моето? Как постъпвате, запазвате ли спокойствие? Защото май скоро ще пътувам към психиатрията!
Виж целия пост
Моят син ме докарва до лудост
. Тази вечер от яд си праснах пръста в стола и сега е син и подут. Едвам пиша, ама и аз един инат .Как постъпвате в случаите когато не си дават децата ви играчките на други деца? Тази вечер имахме гости, отначало си играха добре, после като се започна....детето посегне към някоя количка, нашия му я дърпа от ръцете. Пищи, реве, не дава. Допреди месец намирах начин, казвах да даде да си поиграе другото дете, после той ще му я даде. Сега вече не хваща дикиш.Как постъпвате в случаите, когато не знае какво иска и реве, и на всяко предложено нещо рита, хвърля, блъска, наранява се, хапе се, удря ни и нас. Изпада в истерия, започва да хълца и да се захласва чак, сополи, сълзи.Когато не получи исканото нещо най-добрия вариант е да започне да крещи.Не мога да наготвя, защото е закопчан за крака ми в кухнята или си кара количките точно в краката ми.Не мога да измия чините или да ги наредя в миялната, защото или си бута стола до плота и започва да върши дивотии, да цапа, да събаря което му попадне на земята или в миялната пипа всичко.Не мога да прибера дрехите спокойно, защото аз ги сгъна, а той след мен ги рита и събаря или се търкаля в/у тях.Не мога да пусна прахосмукачка, защото си кара колата и колелото точно там където чистя или пък ми спира копчето, или пък изтръгва кабела от контакта.:Кажете ми това нормално ли е? Нормално ли е да не можеш да седнеш спокойно на едно кафе, а трябва да си на стенд бай нон стоп.В комбинация с всичко горно, аз викам по цял ден, мъжа ми като се върне запчва и той, и изобщо си имаме едно голямо викане нон стоп.Страшно съм изнервена и чесно казано не знам какво да правя, изцежда ми силите все едно ме пие със сламка.
И това не е всичко, ама сега толкова се сещам! Има чувството, че си отглеждаме енергийно вампирче.
А вашите деца изнервят ли ви? Кажете ми поне дали има други зверове като моето? Как постъпвате, запазвате ли спокойствие? Защото май скоро ще пътувам към психиатрията!
), но за това че водих малкия не съжалявам. Точно на 2г. 3м. беше.Добра работа свършиха хората, учиха ме как да си играя с него, как да го концентрирам, изобщо, добре че бяха те, че иначе си бях жива-умряла. 
Докато ти четях поста си мислех да те посъветвам да се обърнеш към специалист. Дано намерите начин да "поукротите" темперамента на детенцето си 
.Само не се бъркай в моя филиал, щото при мен си е направо ВИП отделение.Към всичко изброено от теб ще добавя :
.Какви хапчета за успокоение на нервите да си купя??? 
Направо мога да си представя какво ти е с двете:tired:
На моменти направо ме побърква! Ама пък от друга страна е такъв бонбон 
, ама той и от това не разбира - плесна го по ръцете - той нищо. Не дай си боже да се вмъкне в кухнята - разнася всичко, което му падне из ръцете.Къщата ми от сутрин е на вили и могили - в момента е извадил всички обувки и ги е разнесъл из къщата;пускам прахосмукачка по н пъти на брой - той ми помага поне, сяда на прахосмукачката и се вози на нея 
Ау забравих - как пищи и реве не е истина, в това няма равен. Като бяхме на море, като го извадим от водата целия плаж ставаше да гледа - колим ли го това дете, съседите от блока го знаят още от бебе. Като отидем на площадката и гледам другите деца, ами не са такива! Понякога си казвам по -добре така, от колкото да е някое `заспало`, ама не знам дали ще издържа на темпото 
И това само за 1м. гледане , иначе го гледа баба му...сега разбрах какво и е. А толкова много го обичаме и така ми става мъчно, като му се карам...