Много ме дразни това дете

  • 1 748
  • 25
Направо не го издържам. 1-во един час не искаше да слезе от колата и съм го влачила буквално като парцал до входа. После легна в асансьора, а сега лежи и реве близо час. Аз не издържах и го изкарах в коридора на апартамента и си затворих вратата на хола. Не го понасям вече.
Сега се прави на мъченик.
Много ме дразни
друго, което започна да прави от известно време е да се влачи по дупе( като куче все едно има глисти), когато е с мен на разходка Shocked
Виж целия пост
# 1
Мисля, че трябва да се поуспокоиш Grinning. И моят прави разни магартий, но с нерви и викове нищо не се постига. Отклони му вниманието с нещо интересно и повечко му приказвай.
Виж целия пост
# 2
 Joy ммммдаааа - и при вас е весело...
смея се по-скоро на себе си, защото ми се случва с двамата - единият го прави на инат, а на другия му е забавно и го повтаря, за да не остане по-назад..., а аз #Crazy #Crazy #Crazy #Crazy #Crazy и така докато не се уморят...
По-интересното е, когато съседите или минувачите започват да се опитват да ги успокоят или "посъветват" - и двете малки злодейчета се обединяват да се зъбят като...намерени в гората.
Ето така събирам аз съчувствени погледи...
Виж целия пост
# 3
може да ти звучи много налудничаво, но ако го прави напук - има една теория, според която иска да те дразни. Според тази теория, като започне да се тръшка на пода, слагаш си едни тапи в ушите и сядаш до него без да му обръщаш внимание. Много е трудно и дано те издържат съседита, ама има ефект
Виж целия пост
# 4
Направо ти съчувствам и знам как се чувстваш. Аз съм в същото положение - бременна и с глезла до мен. Но тя прави тея номера обикновено като сме заедно с баща й. Като е с мен не смее много, много - май аз съм лошата в къщи или просто ми има респект. Пък съм й казала, че бебето ми е в корема и нито мога да я нося на ръце, нито да търпя лигавщините й. А като ми реве в истерия и нищо не помага - приказки, молби и т.н. мирни методи, я затварям в стаята й и докато не спре да реве не й обръщам внимание. Помага горе долу и това, че й казвам колко съм й сърдита.
Явно сега сме по-изнервени, поне аз от както съм бременна е така (в смисъл не търпя и много се ядосвам като се разлигави и разтръшка за нищо). Така, че споко, при теб остава малко. Успех с укротяването и леко раждане.
Виж целия пост
# 5
Той има голям респект към баща си, дядо си, вуйчо си т. е слуша само МЪЖЕ, но не и жени. На мен разходките ми с него са мъчение, не удоволствие. Той лежи и ходи по задник, изтърка си всички дрехи и когато му говоря, че това не е е хубаво той си върти главата и само повтаря "не не не не не не". Днес толкова се нервирах, че го оскубах по рошлата.  Оставям го да реве на земята, но така сме си седяли и над 30мин. и не млъква Shocked Ох и месечна ясла да има ще го запиша. Не го издържам
Виж целия пост
# 6
И при нас е нещо подобно - като че ли слуша повече баща си. Ама баща му го вижда вечер за половин час и му угажда за всичко. Аз съм лошата дето му забранява и му се кара /на детето/. Излизането преминава по следния начин - опитвам се да го сложа в количката, защото примерно отиваме до магазина и занам, че ще напълним поне три торби /не мога да нося торби и да мъкна дете/. Та не ще в количката. Тръгваме пеш, аз бутам празната количка, той до мен за ръка. Ама по някое време решава, че не иска за ръка, а се намираме на кръстовище. Обяснявам, уговарям го, опитвам се да го взема на ръце - няма такива работи - ляга по гръб на тротоара и крещи. СТранното е, че с баща си не само ходи, хванат за ръка, но и той самият го държи за ръка. Мен ме бие - удря ми шамари, виси ми на крака и крещи ако не му угодя за нещо. Даже модата напоследък е като се прибере баща му от работа, той първо ми удря един шамар, съответно баща му му се скарва и той започва да ме гали и да се гушка. Та се чудя що за циркаджилъци са това  newsm78
Вече съм решила като  sidi да го затварям в стаята докато му дойде акъла. Не се издържа понякога.
Виж целия пост
# 7
За три години живот моето дете ми е правило веднъж такава сцена с лягането на пода.. Twisted Evil
ЗА щастие не бях сама и го връчих на баща му, докато ми минат бесовете и срама.  След това му се накарах едно хубаво, по-точно говорих и обеснявах до пълно изтощение. Повече не е правил така, ама не знам дали в резултат на моите приказки или просто така   Thinking
Иначе не го наказвам да стои в стаята си, защото не икам да я приема като место за наказание. И като бебе не съм го слагала в леглото му за наказание, пак по същата причина. Опитвам се да съм по предпазлива с наказанията. Но и при нас вече става по лесно нали сме вече на три (е, без няколко дни, но да не издребняваме)  Simple Smile
Иначе желая успех и с дечковците и с раждането и много сладки здрави бебета.  baby_neutral
Виж целия пост
# 8
DEianaZ, колко е голямо детенцето ти?
Имам съседка с юнак на 2 и половина, който е с много подобно поведение, особено като е само с майка си. От таткото има респект. Тя милата е много мека и добра душа и той я шрави "сама да си говори"...
Виж целия пост
# 9
На 2 и 2 месеца е
Виж целия пост
# 10
Много добре те разбирам, макар че моята е цяла година по-малка ми върти подобни номера, но мисля, че и намерих цаката.
Щом почне да се тръшка просто се правя на приятно разсеяна и все едно я няма, ако иска нещо, което не е за нея или я премествам или махам предмета, отвличам вниманието, но без да казвам НЕ, защото установих, че само споменаването на тази думичка води до истерия.

По-трудно е навън. Вече се примирих с взимането на боклуците, само не давам да се лапат и тя май прави компромис - взима ги, но не ги лапа.

Лошото е, че когато си по цял ден с детето и няма как да си твърд непрекъснато, просто в един момент изпушваш - хеле пък, като си бременна, аз незнам как бих издържала Crazy

Стискай зъби, че като дойде бебето ще е още по-трудно, а тогава ще почне и да ревнува, ако не му обръщаш достатъчно внимание.
Виж целия пост
# 11
Много добре те разбирам.С моя син беше по същия начин.
Излизаме и му казвам-Сега отиваме до магазина,после за вестник и т.н.Говоря му,обяснявам му,той уж слуша,но в момента,в който излезем от вкъщи хуква в обратната посока,реве,тръшка се и се влачи по земята.пак говоря,пак обяснявам,но него сякаш някакво дяволче го е хванало и не го пуска,само напук прави.И накрая ми свършва търпението и почвам да викам.Много труден характер.И сега е така.Малко поомекна в последно време,но пак си е вироглав и любопитен-влече го забраненото.Точно от последното ме е страх,защото забраненото е най-сладко,не ми се мисли,какво може да поиска да опита.Разговаряме непрекъснато,казвам му,че искам всичко да си споделяме,но понякога го хващам,че пак ме лъже.Уж било нормално за възрастта ,не знам,но трябва много търпение и много здрави нерви.А последното понякога ми липсва.
Виж целия пост
# 12
Ех, Деяна, не се връзвай толкова. И теб те тресат нервите от бременността и мъничето явно ревнува  Thinking Не избухвай, защото ще види, че има ефект от магариите и ще ги повтаря, най-добрата реакция (ако успееш да изтърпиш) е да не му обръщаш внимание, ама търкаля се - ами да се търкаля, изчакай го, ще стане, ама не ще да ходи, ако ще ти тръгвай, ще те догони (само да не е на улица или опасно място, ще мяташ по едно око) и т.н. Лошото е, че в момента едва ли ти е до търпение  Wink... А за да не ти реве, залъжи го с нещо, я играчка, или нещо, което по принцип не му даваш (Илиян обожава да си играе с лаковете ми за нокти например  Crazy), или с нещо вкусно...
Айде акъл няма да ти давам, ти си знаеш, само споко и по-малко нерви  Peace
Виж целия пост
# 13
да не би да почва да се чувства изолиран след като скоро ще имате мъниче у дома Confused
и да се опитва да ти привлече вниманието по този начин Sad
Виж целия пост
# 14
Според мен ти се нервираш толкова, защото си бременна и ти предстои съвсем скоро раждане и хормоните са ти разбъркали здраво нервите... а детенце усеща, че скоро няма да е център на всеобщото внимание и пробва методи за привличане, плюс това е в трудните 2 -нещо като бебешки пубертет. Получава се лоша комбинация... но трябва да я преодолеете...помощ от баби?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия