Чудото се случи и на нас...

...след почти 2 години чакане. А е истинско чудо откъдето и да го погледна. При нас дълго време не беше ясно защо не се получаваше. Всичко изглеждаше добре с изключение на леко повишен тестостерон, но лекарите ме уверяваха че това не е причината. Опитахме и стимулация, но без резултат. И така до момента в който се разбра че спермограмата на мъжа ми е много лоша и ни казаха че нямаме шансове за естествено забременяване. Присъдата беше in витро, дори ИКСИ. И двамата изпаднахме в голямо отчаяние и заминахме на едно отдавна планувано пътешествие. Само няколко дни след овулацията прелетях над 10000 км и трябваше да се адаптирам към голяма часова разлика. След това преминахме за кратко през какви ли не климатични зони: от пустиня с 45°С на сянка до отрицателни температури. Направих най-тежкия преход в живота си и макар че имам доста сериозен опит в това отношение, за първи път в живота си имах чувството че ще падна и ще умра на средата на пътя. Ден преди това получих и много тъмно кафяво зацапване, но не му отдадох никакво значение. И така продължихме с много високи темпове до деня в който лелката трябваше да ме посети. Получих обичайните болки и не се разделях с дамските си превръзки. Но след 2 дена болките изчезнаха, а от лелята нямаше и следа. И на това не обърнах внимание и си казах, 'промяна в климата'. Измина почти още 1 седмица а ние отново трябваше да навлизаме в пустинята при още по-високи температури. Това беше момента в който се престраших да си купя тест. Не можах да повярвам на очите си: абсолютно категоричен положителен тест, без да сме бебеправили дори. 2 дена след като се прибрахме видяхме малката пулсираща точица. А часа при гинеколога си бях взела за да започнем с изследванията за in витрото... 
Това е историята на моето забременяване, случи се точно когато медицината ни беше вписала в графата 'мисията невъзможна' и след огромен физически стрес.

И понеже и аз съм се интересувала какви са симптомиите на ранна бременост, да кажа че аз нямах такива. Освен имплантационното кървене на 10-11 ден след ову нямаше нищо друго. Гърдите ме боляха, но точно както при ПМС. Не ми е ставало лошо, ах да може би посещавах тоалетната по-често. А може и това да съм си го въобразила.

С риск да ви отегча, искам да споделя и какво по-различно правих през тоя цикъл. До средата на цикъла пих апреднизолон (слаб кортикостероид) който се дава за повишен тестостерон. След това ми казаха да го спра защото нямало шансове за забременяване и аз го спрях. Спрях и фолиевата киселина, нали нямаше шанс...  Освен това до овулацията взимах и Еvecare на Хималая. Не знам дали тези хапчета са помогнали с нещо, но определено имах доста обилен СМ докато ги пиех. И да не забравя, около 1 месец преди това отказах цигарите.

Май стана дълго, но това вече е всичко. Желая на всички ви да изпитате голямата радост от забременяването! Не се отчайвайте и не прекалявайте с прекомерното пазене и щадене. Живейте нормално и пълноценно, радвайте на живота около себе си и ако можете изтикайте мисълта за бебето на заден план в съзнанието си. При мен това сработи.