То се видяло че днеска ми е ден за писане, а не за работа, та като съм му отпуснала края, сега да си кажа всичко.
Та значи, в една друга тема, наблюдателните ни дружки бързо разконспирираха бременната ми лентичка. Подробностите около драматичното ми забременяване съм ги описала в Проблемно забременяване, защото това моето си беше жив проблем. Сега обаче да ви разкажа как това се отрази на цялостните ни планове. Както някои от вас може би си спомнят някъде през Март бяхме изправени пред голяма дилема дали да се преместим в Германия или да си останем във Виена. В крайна сметка решихме да се преместим, мъжа ми подписа договор за нова работа и обяви официално че напуска старата си. И тогава, най-неочaквано, те ти булке Спасов ден, оказва се че аз съм бременна. Ами сега? Нито да си напсукам сладката работа, нито да оставам тука сама. Имахме точно 10 дена да реагираме. Опитахме всичко възможно, включително мъжа ми помоли шефа си да го приеме отново, но не беше възможно. Дните се изнизваха, а ние не знаехме какво повече да направим. 4 дена преди да замине за Германия, мъжът ми отново кандидатства за работа. И о чудо, поканиха го, одобриха го и му предложиха работата, която с нищо не е по-лоша от позицията в Германия. Няма нужда да ви казвам че не сме обмисляли решението си и 2 минути.
И така сега оставаме тук. Освен че аз имам работа и мога лесно да се върна когато пожелая, австрийското трудово законодателство дава много повече възможности за работешите майки отколкото немското. Засега плановете ни са да останем още 4-5 години тук докато аз успея да се върна на пълен работен ден и след това пак ще му мислим. Немски мами, отървахте се за момента от мене, но не завинаги...
Виж целия пост
Та значи, в една друга тема, наблюдателните ни дружки бързо разконспирираха бременната ми лентичка. Подробностите около драматичното ми забременяване съм ги описала в Проблемно забременяване, защото това моето си беше жив проблем. Сега обаче да ви разкажа как това се отрази на цялостните ни планове. Както някои от вас може би си спомнят някъде през Март бяхме изправени пред голяма дилема дали да се преместим в Германия или да си останем във Виена. В крайна сметка решихме да се преместим, мъжа ми подписа договор за нова работа и обяви официално че напуска старата си. И тогава, най-неочaквано, те ти булке Спасов ден, оказва се че аз съм бременна. Ами сега? Нито да си напсукам сладката работа, нито да оставам тука сама. Имахме точно 10 дена да реагираме. Опитахме всичко възможно, включително мъжа ми помоли шефа си да го приеме отново, но не беше възможно. Дните се изнизваха, а ние не знаехме какво повече да направим. 4 дена преди да замине за Германия, мъжът ми отново кандидатства за работа. И о чудо, поканиха го, одобриха го и му предложиха работата, която с нищо не е по-лоша от позицията в Германия. Няма нужда да ви казвам че не сме обмисляли решението си и 2 минути.
И така сега оставаме тук. Освен че аз имам работа и мога лесно да се върна когато пожелая, австрийското трудово законодателство дава много повече възможности за работешите майки отколкото немското. Засега плановете ни са да останем още 4-5 години тук докато аз успея да се върна на пълен работен ден и след това пак ще му мислим. Немски мами, отървахте се за момента от мене, но не завинаги...
) и нямам търпение да си почина малко. 
