За поредната раздяла с децата

Публикувана: 18 септ. 2005, 15:34 ч.

Последно мнение: 19 септ. 2005, 00:00 ч.

673

Feit

18 септ. 2005, 15:34 ч.

Реших и аз да споделя за моята раздяла с децата #Puppy dog

Минахме периода на детски градини, училища, лагери ,екскурзии а сега...отиват да живеят в други градове newsm45

Много ми е мъчно ,не мога място да си намеря, събуждам се нощем и от очите ми капят сълзи
newsm45

Дойде момента в който както се казва пиленцата излитат от дома. Иска ми се да се радвам ама ..повече ми е мъчно.Само като си помисля че вечер ще са някъде далче и сърцето ми се къса.... smile3518

Виж целия пост

Noia

# 1 18 септ. 2005, 16:20 ч.

Успокой се,това е естественият ход на нещата.Те ще ти идват на гости,ти ще ходиш при тях,а може и да ги последваш един ден. Hug

Най-важното е да са живи,здрави и щастливи там където са.Майка ми винаги казва:"Дори да живееш на края на света,ако знам,че си щастлива и аз ще съм щастлива."А пък,за да е пълно моето щастие си я взехме при нас. Grinning

Виж целия пост

Feit

# 2 18 септ. 2005, 16:24 ч.

Знаааам ,знам че е така....знам и че ще свикна....но това е голяма промяна в живота ни техния и моя Weary

А спор няма че мисля че така е правилно и така трябва ,всеки трябва д търси пътя и щастието в живота си ...

Виж целия пост

Maika

# 3 18 септ. 2005, 17:14 ч.

Ех, разбирам те. Ние със сестра ми сме на по 30-тина години и още не можем да се примирим с обстоятелствата. майка ни - също. Стана така 4е се оженихме за мом4ета от нашия си град. Оказа се даже 4е ще живеем много близо едни до други - аз с майка и татко в един блок даже/през един вход/, а сестри4ката ми в съседния блок си купиха апартамент. Е, да, ама така се стекоха обстоятелствата ... 4е аз заминах на другия край на света. Тук родих... не е лесно ...

Виж целия пост

Шани

# 4 18 септ. 2005, 17:35 ч.

Фейт - някакси ме накара да се замисля и за 2-те страни Thinking

Аз се радвах, че ми предстоеше новост, че някакси ставам самостоятелна и все пак чувството на празнота си ме гонеше....
Обаче какво ли им е било на нашите...сега, когато те чета, за тях се сещам! Милите ми родители Hug

. Обаче в един миг се свиква и после живота е пак хубав по своему!

Просто мигът на излитането на пиленцето от гнездото все някога настъпва...

Виж целия пост

Feit

# 5 18 септ. 2005, 17:38 ч.

Мисля че на децата им е по-лесно. И ще се радвам да е така! Ааа майките....да не казвам какво им минава през главите и т.н. ooooh!

Виж целия пост

mmoiri

# 6 18 септ. 2005, 20:39 ч.

тва с отлитането на пиленцата в психологията му казват - синдром на осиротялото гнездо , споко Peace

Виж целия пост

НелиСА

# 7 18 септ. 2005, 23:18 ч.

Ох много познато, дъщеря ми е на 14 години и живее сама в Хасково, там имаме жилище, но е самичка.
Ние макар, че сме на 50-на км ми е все притеснено, а е и в ново училище.
Така ще да е децата ни порастват и започват да стават самостоятелни.
Аз чак сега осъзнавам какво е да имаш поне 2 деца, добре че преди 2-3 години се навих на мъжа ми да имаме още едно дете, че сега щяхме да сме съвсем сами, а така покрай малката се разсейвам.

Виж целия пост

Дидка

# 8 19 септ. 2005, 00:00 ч.

Вечер като си лягаш си представяй,че са добре,щастливи и спокойни!Представяй си как си шетат,гледат телевизия,приготвят се за сън и лягат!Така с по-ведри мисли в главата ще ти е по-лесно!Естествено е да ги мислиш!Моите две големи момчета от няколко години са далеч от мен-във Варна-така че тая болка от раздялата ми е много позната!Виждане и чуване от време на време-но важното е да са добре! love001

Виж целия пост

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

7 538
84

Нашите деца от 1 до 6 години

Задух при дете

Нашите деца от 1 до 6 години

Двигателни умения на дете на 1и половина

Нашите деца от 1 до 6 години