Ако знаехте.......

  • 10 248
  • 95
....какво бихате направили, ако в средата на бременността ви открият, 4е бебето има малформация? За някои е минала тема, но за други предстои......кръговрата на живота.
Питам се, дали ако бяха открили рано, преди 20 седмица, 4е бебето ми е с малформации, щях ли да се съглася на аборт? Един път си казвам, не, никога, не мога да го направя. Друг път си казвам, защо да го мъ4а? А колко след раждането ще живее? ще го приеме ли обществото, ще страда ли то много? Незнам, май по скоро бих си го оставила. Съдя по това, 4е когато ми казаха, 4е няма смисъл да го държат живо бебето ми, така или ина4е умира, аз не подписах листа за да "дръпнат шалтера", неможах. Бях съгласна цял живот да го гледам така като си е, с недъзите, с безкрайните ле4ения, с проблемите. Незнам, това слабост ли е или сила? Вие какво бихте решили за вас?
Виж целия пост
# 1
Дай Боже никому не се налага да прави този избор Тея....
Аз и амниото по тази причина отказах.

Много много труден въпрос задаваш.....
Виж целия пост
# 2
Ех Теичка ами то ситуацията се усложнява - едно е да го решиш ако си забременял от първия опит и съвсем друго ако това дете е заченато след месеци или години усилия, или с помощта на инвитро ... та мисълта ми е че всеки гледа от неговата си камбанария горе долу както се гледа на едно нежелано бебе и на едно отдавна чакано - диапазона на реакции е адски широк ... Аз не мога да кажа еднозначно за себе си да или не - вероятно ако е страшна малформация нещо непоправимо или безкрайно утежняващо живота на едно бъдещо дете ще предпочета да му спестя това, но дано никога не ми се налага да правя този избор защото живота ни е достатъчно сложен. Искам просто едно /две, три или повече/ нормално бебе с всичките обичайни за бебетата проблеми. Ех мечтииииииииии.....
Виж целия пост
# 3
Ех мечтииииииииии.....

Не са мечти и всичко ще си дойде с времето!
 Hug

А и човек е така устроен, че като иска нещо и се бори и бори и бори за него...  Не приема най-страшното дори и когато то се случи. Не приема, че и на него се случват понякога ужасни неща. Но слава Боги, мозъка така ни е направен, че с времето силните положителни и приятни спомени остават, а лощите избледняват. винаги съм мислела, че това да искаш деца е свързано с инстинкта за самосъхранението...нещо което да те продължи... и си готов да се бориш винаги  за да го получиш и предпазиш. Затова и майчината болка е най-силната, защото това е противоестествено, но все пак е част и от живота ни....

Аз не смея и да мисля за лощите неща. Така страха съвсем ме срива. Аз да се похваля, че пак момченце ще си имам Heart Eyes Последния скан мина много добре - всчико си му беше наред на бебчо, но размерите които измериха показаха че бебето е с 3 седмици по малко отколкото трябваше да бъде според последния скан..... и моята коса  af ....прибрах се у дома и си казах, че просто ще е дребно бебе. Мозъка ми не позволява да мисля нищо друго. Добре,че никой от лекарите не изказа и май малко съмнение.... Аз за себе си реших, че ще имам едно здраво момченце, а вярвата в победата е половин победа, нали?
Виж целия пост
# 4
Мила Тея, знаеш ли, че тези мисли са ми познати... точно това и аз си мислих..виновна е лекарката, че не се е усъмнила в наличие на малформация и го разбрахме, когато се роди... НО ако беше се разбрало преди това..какво щяхме да направим... дали нямаше цял живот да се виним и да се съмняваме, че сме взели правилното решение и не сме дали шанс за живот на любимото същество... щяхме... сега поне знам, че сме го обичали докрай и продължаваме...
Виж целия пост
# 5
Скъпа Тея,
освен за мен това лято бе изпълнено с безкрайна мъка и за една от най-любимите ми приятелки. В края на пети месец установиха, че бебето има проблем, който дава само лоши прогнози за оцеляването и пълноценното му съществуване. Без да се замисля тя го махна /а знаете, че в 6ти месец то вече си е раждане, а не аборт.../направо УЖАС!
Аз я подкрепям в решението й на 100%. Тръпки ме побиват само при мисълта, че може да се случи на всеки... но си мисля, че това е най-правилното решение - и за нея, и за човечето, и за мъжа й...
Виж целия пост
# 6
Irini, и аз така си мисля, незнам де, но ако мога да спестя мъката бих го направила от рано. Когато си  го видял, помирисал, гушкал, ве4е е по4ти невъзможно да кажеш Да, спрете му дишането. Ох, кофти тема е но, знам, 4е така много от нас ще има с кого да споделят.

Деси, супер новини, мом4енце.Не си пълни главата с лоши мисли, сега е нормално ехото да изостава, а и кой знае как са погледнали, тва са неща които не бива да те тормозят, макар да те разбирам напълно. Ти се гевези сега, мисли за именце, 4е после ще дойдат най сладките безсънни нощи.  Heart Eyes
Виж целия пост
# 7
..когато ми казаха, 4е няма смисъл да го държат живо бебето ми, така или ина4е умира, аз не подписах листа за да "дръпнат шалтера", неможах. Бях съгласна цял живот да го гледам така като си е, с недъзите, с безкрайните ле4ения, с проблемите. Незнам, това слабост ли е или сила? Вие какво бихте решили за вас?
В Бг даже не е разрешено такова нещо, ние с мъжа ми като видяхме  че бебето си отива помолихме доктоrите да спрат апаратурата и да му спестим агонията, но това се води евтаназия и у нас не може. Стояхме и чакахме края...
Тея, за  огормна болка на семейството ми се случи това , за което питаш и в двата варианта - едно починало бебе и едно с увреждания. С тази разлика, че уврежданията не бяха перинатални и не можеше да ги предотвратим, получиха се от 2-месечния престой в кувьоз.
Ти изгуби бебчо и разсъждаваш от позицията "само да е живо, пък каквото  ще да е", а аз всеки ден гледам как детето ми не може да извърши елементарни движения и се измъчва, и аз се измъчвам, че не мога да му помогна. Писах някъде - тази болка бавно те убива, ден след ден, а другата е веднъж - раздираща и непоносима в началото и затихваща с времето. Може да е грях, но мисля, че едното ми дете се отърва, а с другото ще страдаме заедно цял живот.
Мисля, че трудността на решението за аборт на увреден плод е най-вече във вероятността това да е медицинска грешка и жената да живее със съмнение или вина, че е "убила" здравото си дете.
Виж целия пост
# 8
Наистина,Тея,много трудни въпроси задаваш...
Мисля ,че всяка майка си ги е задавала.Аз също.
И отговора,който съм намирала досега беше : Да,бих се съгласила да прекъснат бременността ми.
Но сега вече е друго.След сблъсъка ми с някои от "най-добрите специалисти" не бих имала пълно доверие никому.
Ами ако са сгрешили?
Ако има и 1% вероятност да са сгрешили?
Имам колежка от института.Нейното бебе нямаше сърдечна дейност.На следващия ден трябваше да направи аборт.
Е,това дето нямаше сърдечна дейност сега е на 3 годинки беснотия.
Виж целия пост
# 9
Имам колежка от института.Нейното бебе нямаше сърдечна дейност.На следващия ден трябваше да направи аборт.
Е,това дето нямаше сърдечна дейност сега е на 3 годинки беснотия.

Sadсърцето ми се сви при мисълта, че и при мен може да е било....офффф
Виж целия пост
# 10
Иринии,гледай напред!
Всички трябва да гледаме напред.
  bouquet  bouquet  bouquet
Виж целия пост
# 11

Много пъти сме коментирали тази тема в семейството ни.
Какво ли щях да направя ако беше се видяло още тогава че Преслава е с тежки малформации?Дали щях да направя аборт??
Незнам когато вече имаш коремче и си усетил малкото човече там и изведнъж......... Мисля че не бих рискувала да я родя,но не казвам че щеше да бъде лесно да преживея и аборта.
След като съдбата така е пожелала да се случи болка има и в двата случая,но да чакаш дете девет месеца и ден преди да се роди да разбереш че е обречено е по тежко.
Незнам, но се надявам съдбата да ни донесе повече късмет на всички нас,мамите от нашия форум  Praynig
Виж целия пост
# 12
Оххх миличка, не се замисляй и не съжалявай за нито едно твое решение...Тогава сърцето ти е искало точно това, което си направила и няма смисъл да се упрекваш...направила си това което си чувствала на момента. В никакъв случай решението ти не е слабост, напротив ти си една смела жена, защото ти си майка на ангел и знам, че Бог ще те възнагради един ден  bouquet
Целувам те  Heart Eyes
Виж целия пост
# 13
Мислила съм си - но най-вероятно щях да направя аборт...Не искам да си представям дилемата или това,което ще ме мъчи цял живот след такова решение...Но знам едно със сигурност - че ако ми се беше случило да си родя дете с някакви малформации,щях да си го взема - никога не бих могла да го оставя...
Ох,много е тежко...
Малко по темата - в болницата лежах с една мама,на която предишната бременност е била с близнаци и в 3-тия месец открили,че едното е с аненцефалия.Иронията на съдбата е,че така и не могло да се установи дори с 3Д ехографията дали близнаците са еднояйчни или двуяйчни и съответно да се прецени дали другото бебе е също с увреждания.Казали й бяха,че бебето с аненцефалия ще почине веднага след раждането,а другото,ако е здраво,ще си е нормално - но не давали никаква гаранция дали е здраво,трябвало да чака амниоцентеза (знаете - резултатите стават към 18-та седмица).И тя беше избрала да направи аборт.Ужасно е да си пред такава дилема и да знаеш,че може би убиваш и здраво желано дете покрай това,което не може да оцелее...
Иринии,и аз много пъти съм мислила дали все пак и при мен не е било грешка липсата на сърдечна дейност - независимо че изчакахме около седмица (бях в 10г.с.) и независимо че резултатите от хистологията бяха за некротични изменения (т.е. мъртъв плод)...просто никога не можеш да се отървеш от тези мисли...
Виж целия пост
# 14
Тея, миличка , аз като препатила ти отговарям....
Много ми е трудно да го пиша....
При първата ми бременност в 7-я мес. откриха, че бебето ми е с хидроцефалия.......много трудно ми беше , но ми предизвикаха раждане......ох, трудно е , но по-добре ли е , ако бях решила да го оставя да се мъчим всички.....
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия