Ченгелчета, бастунчета и разни завъртулки.

Много ме разсмя с тази чернова
Интересно, ако знаеха че е твое произведение, дали нямаше да им се стори по-красиво
Това, сериозно. Като знаеш предварително кой го е писал, го гледаш с други очи.
А иначе, пишат се, за да се тренира фината моторика. Сигурно може и по друг начин - примерно с права черта м/у две други /нещо като пътче в средата, голямо обяснение му дръпнах /,или пък като се довършват разни елементи - телефончета и др. Или дори като се изписват самите букви.
 Но предполагам, ако започнат да пишат направо цялата буква, ще им е по-трудно на децата. А ченгелчетата, бастунчетата и чертичките са елементи на самите ръкописни букви. После като се учат да ги изписват, така им ги обясняват - примерно, малкото а, се пише, с едно кръгче и едно ченгелче. Голямото А -две лулички и посредата чертичка и т.н.

За финната моторика, сигурно Стела е права. Но още помня как в началото всичките тия завъртулки ме натоварваха допълнително, защото знаех доста букви и вместо да уча останалите се стараех да запомня на кое, аджеба, другарката (по мое време) казва бастунче, кое е ченгелче, кое - геврече.
Та се случваше - айде сега напишете кръкче с две ченгелчета и аз   , - тая буква коя е 

Дори, като се замисля, не ще да е толкова за фината моторика, колкото като подготовка за изписването на самите букви

 Абе то е, ясно, че е за финната моторика, но има толкова по интересни упражнения, пълно е с такива занимателни книжки на пазара. Разни ченгелчета се прибавят към крушки, ябълки и разни такива, кръгчетата са я балончета, я топки Димана е пълна с такива.
 От друга страна, ми е пределно ясно и че така децата се учат да спазват редовете, но защо пък и наклона на ченгелчето, все пак всеки има свой стил на писане, а началните педагози, много държат на еднотипното изписване. Уффф нали си имам, такава в къщи и като и слушам идейте и изискванията, се отвръщавам от системата за налагане на безличен стереотип, която тук се нарича, начална педагогика , то май най-вече срещу това ми е вопъла.
 Другата, тъй наречена драма, в семейството е защо и как така, свекърва ми беше направо потресена , че на Димана по математика и изискват, тетрадки с малки квадратчета, като за първи клас непременно се почвало с широки , защо е толкова важно и потресаващо, аз не успях да вникна.
 

Кифлата, да ти кажа не се тревожи излишно.
Тези ченгели и лулички ще са още 1-2 седмици и после се започва сериозното учене на самите букви.
Втория срок има Диктовка и Читанката е вместо Буквара. Та има много сериозно товарене. Нека сега дечко си "почива", че после - няма 'лабаво' 

Има много пъти да им се променя почерка на децата ни. Важното е да пишат правилно и що-годе четливо.

П.П: И моя спомен за тези лулучки. Аз пиша и бриша, а майка ми пере. Аз я моля да ми помогне и тя отзивчиво се съгласяваше около 10 пъти. После ми рече: "Толкова си тъпа, че едни ченгели не можеш да напишеш!''
Помня го  и сигурно няма да го забравя 

Мили мами - ВНИМАВАЙТЕ!!! 

Това с ченчгелчетата, луличките и прочие е просто ужасно. Незнам след някоя друга година Дариа като тръгне на училище как ще си сдържам мнението за образователната ни система?

Разбирам го това за фината моторика и т.н. - аз пишех ужасТно - "О" -то ми беше като камък  , а другите букви възможно най-разкривени. В 4-ти клас майка ми толкова се беше изнервила от почерка ми, че ми написа азбуката на един лист - да се уча на ново да пиша... не го направих. Сега имам обработен и дори мога да кажа 'красив' почерк, въпреки подигравките които отнесох през първите си години в училище.

Приятелката ми и тя с първокласничка цели 4 почивни дни мъчи горкото дете, че не ги пишело добре въпросните ченгели. Ама като ги видях, в сравнение с моите навремето са перфектни. Казах на приятелката да не тормози детето за глупости, че други неща са къде-къде по -важни, ама и тя за 'фина моторика', 'обработен почерк' и 'изискванията на учителката ' ми заговори.

И нашата госпожа мина направо на малки квадратчета , не виждам защо са им нужни големи , като в тетрадките по математика ще пишат направо на малки и децата се бъркат и се опитват да нанесат знака само в едно малко , а са свикнали на голямо-това й е съображението.А писането на ченгелчета -това е методът за оттрениране на ръката - начин на хващане на моливчето или химикала , наклон /да си отработят/, дори и за издържливост на пръстчетата помага-финната моторика , както са го описали по-горе други мами.

Ей, с глас се смях като прочетох за черновата. Още повече, че си представих, абсолютно същия анализ ако погледнат "образците" които пиша на дъщеря ми (също първокласничка). Тя иска да и напиша в началото на реда един образец - честно, мъка ми е да го пиша, особено трите равни ченгела на Ш  Нали се старая да е като в учебната тетрадка, направо си стягам ръката докато ги пиша А иначе си пиша съвсем нормално, макар и не красиво.
Дъщеря ми вчера ми сподели как си е написала домашното - четири реда с буква И . Първо написала на целия ред първата част от буквата (разбирай ръкописно "г") и след това си добавила по един ченгел навсякъде, за да я завърши. Казах и, че така не се прави, ама дали съм права Изхождам от това, че няма да придобие навика да изписва цялата буква, а за мен това е по-важно от това буквите да са красиви и равни.

Горещо се надявам, никога да не ми се изплъзне подобна реплика от устата. Искрено ти благодаря за предупреждението.

Аз пък мразех буквата Я. И също имам спомен за скъсани третрадки от майка ми, заради въпросната буква .

Изобщо не държа да е красиво написано, според мен по-важно е да е написано. Обаче моя хубосник като дойде време за домашно и прави всичко възможно да не седне да пише. Вчера е писал до десет и половина вечерта. Най-вече защото се размотава по цял ден.

Искам да ви питам, по колко домашно пишат вашите първокласници. Нещо ми се вижда множко. Вчера например имаха да изписват една страница по математика с цифрата 1 и две страници и половина с бастунчета, чертички и т.н. Как е при вас?

И ние сме на вълна ченгелчета, бастунчета и камшичета. Аз също не виждам великия смисъл в това занимание, но щом е толкова важно - примирявам се. При нас пишат и оценки обаче. Започнахме с една 4-ка, но сега ниже 6-ца след 6-ца. Аз не се вълнувам особено, но баба й /която живее с нас/ изпадна в тежък амок. Навремето тя късаше листовете на тетрадкита със замах, а аз проявявам, според нея, престъпна незаинтересованост. Е как да е друго, след като снощи погледнах примерните букви на госпожата, ами те по-грозни от тези на мъжа ми. Тогава??? А и моята се старае много, чак е досадна вече. Снощи имаше да изпише 4 реда с "Х" и "х" и тя на чернова изписа по 1 страница и след това си ги изписа в тетрадаката за училище. Мен ме хванаха лудите по едно време. Стана 22.15, тя ги занизала тези "х"-та в несвяст.

Иначе домашните ни са съвсем приемливи като количество. Поне според мен. Снощи бяха попрекалили и аз взех да роптая, че е 100 часа, а тя още пише, но баща й ме скастри, че ние сме избирали училището, били ни предупредили, а и не било кой-знае какво.

При нас тетрдаките по математика са с големи квадратчета. И като им гледам писаниците веднага ми става ясно защо.  Не ги виждам как ще нижат цифрите и знаците в онези миниатюрки, дето и на мен са ми малки, какво остава за децата, дето още не знаят как да държат молив.

Мен пък ме вбесяват домашните, които ОЧЕВАДНО са предназначени за родители. Това ми се струва тъпо. Първо - аз съм си минала по реда с домашните; второ - малко ли друга работа се предполага че имам; трето - каква е ползата за детето, когато АЗ правя домашната работа??? Вчера й върнали една такава на дъщеря ми и й казали "Кажи на мама, че не е направила еди-какво си още." Идиотщина! Да кажела на мама! Добре, че я взима баба й, че мама така щеше да ги рендоса, чеееееее

Кифличке, биг мама си ти и биг образ...смях се до сълзи...ама ще ми гледате догодина сеира и на мен като се доберем до първи клас - само да сме живи и здрави...имайте повече доверие на педагозите, има хора дето се връщат от чужбина,защото тук образованието е на високо ниво, така че нека пишат децата каквото трябва

Дара, какви са тези домашни за родители , наистина ми стана интересно.

Тази, за която говоря беше "проект" /тази дума ми лази напоследък по нервите, защо ли.../ "В помощ на родителите" /молим ви се!/ - Безопасни улици за нашите деца. Дали им един специално разграфен лист А3 с притурка с пътни знаци, светофари, пешеходни пътеки, къщи и др. такива и да се направи проект на пътя на детето до у-ще с всичките му там екстри, като се използват тези врътки от притурката /изрязват се и се лепят, като най-голямото от тях беше с размери 10мм/7 мм/ и със зелено да се обозначи най-безопасният маршрут за детето. Тук може би е мястото да вметна, че детето живее на три дена път с камили от у-ще и пътуваме с кола, паркираме пред вратата и пътя й е точно 3 метра и половина и ако трябва да разчертая целия път, А3 няма да ми стигне посмъртно. Но и на 5 преки да живеехме, естествено е да се допусне, че детето не може нито да разчертае маршрута, нито да налепи правилно всички пътни знаци и маркировки, нито да се ориентира добре по вече разчертаната карта. Това безумно занимание би могло да има смисъл на един доста по-късен етап, мисля си аз. Иначе, аз бях пропуснала да разчертая със зелено заветния маршрут, та затова ни бяха върнали домашната работа. Казвам "ни", но май по-точно ще е да кажа "ми върнаха домашната".

А днес баба й ми се обади, че имали за задача /в първи клас!/ да намерят приказката за Косето Босето дето се надглъгва с лисицата, да я прочетат и за утре да са готови с преразказ и коментар. Ха сега! Та тази вечер трябва да се разровя и да открия книжка с въпросната приказка, да я прочетем и да видим що за преразказ и коментар ще спретне моята госпожица. Не е ли малко рано за такъв тип самоподготовка???

Иначе и ние си имаме нормалните домашни с писане на ченгели и камшичета, контурни изображения, оцветяване, цифри и други подобни. Тези, гореописаните, са ни в екстра просто.