"Eleni"

  • 671
  • 9
Пуснах темата и в клюкарника, но тук има и малко продължение...


Гледали ли сте го тоzи филм? (John Malkovich, Kate Nelligan, Linda Hunt)
Доста старичък (1985г.), но страхотно тежък...не спрях да рева преz цялото време.
Раzкаzва се zа гражданската война в Гърция в периода след втората световна война. За борбеността, силата и любовта на една майка към децата й, как им помага да иzбягат и как накрая я раzтрелват...

Свекърът ми беше от теzи деца, които биват отделени от майките им (бащите са на фронта), иzпратени в бившите социалистически страни (той специално в България, 2ма в Германия и 1 в Ташкент). 2 години иzкарва в БГ и го иzпращат в Германия... успява да види майка си след 15 години (бащата е убит), а след повече от 30 успява да се върне zа малко в Гърция...
Бог да го прости, много хубав човек беше - почина преди 3 години, погребаха го в града където си живееше от години...

Та ме наведоха едни кофти мисли.... то не се zнае какво ще стане дотогава, ама съм родена на българска zемя и искам там да ме погребат...не zнам, на вас не ви ли се струва кофти да останете zавинаги на чужда zемя?...

П.С. БТВ горещо да ви препоръчам филмчето.   Hug
   
Виж целия пост
# 1
Ароуз, впе4етли ме историята на свекьр ти.

Филма не сьм гледала, ама сега ми е една такава фаза, 4е избягвам да се "накисвам" за ОЩе.

А тези мисли дето ти препускат в главата, в моята никога до сега не са били. Като 4е ли 4овек живее с цял живот с тази мисьл да остане там, по родния край.
Виж целия пост
# 2
Ароуз, впе4етли ме историята на свекьр ти.

Филма не сьм гледала, ама сега ми е една такава фаза, 4е избягвам да се "накисвам" за ОЩе.

А тези мисли дето ти препускат в главата, в моята никога до сега не са били. Като 4е ли 4овек живее с цял живот с тази мисьл да остане там, по родния край.

Може би прекалено много ми липсва родният край.... някак не мога да се нагодя тук и това е  Sad
Виж целия пост
# 3
Не си сама в тази си мька, Ароуз.
Вси4ки сме така, едни по_явно, други по_скрито, а някой и драмати4но както мен . Някой тука имаШе теория, 4е домьт му е там, кьдето сутрин си пие кафето и му е добре. Аз не го споделям, за мен дома е баЩиния дом.
Малко изкривих темата, извини ме.

Дай да мислим позитивно, а? Laughing
Виж целия пост
# 4
Даа неведньж сьм чувала подобни мисли от мои близки в чужбина, но мен такива мисли ми се струват странни най-вече защото не сьм завинаги тук и по-скоро си ме е страх да живея на родна земя.
Особено в родния край там сега е такава  безработица(лятото бяхме там) че нямам идея как бихме издьржали две деца.
А филма обезателно ще го гледам ако ми попадне защото много харесвам Джон Малкович.
Виж целия пост
# 5
Гледала съм филма, преди доста време и определено е тежък Cry. Моят свекър е от децата на онова поколение, имал е късмет и за малко се е спасил, някаква жена го е предупредила, че партизаните са в селото и взимат децата, та той е избягал в планината и това го е спасило.
Нормално е след като подобна драма се е развила в семейството ти и си гледала този филм да мислиш всевъзможни неща. Аз обаче съм сигурна, че в днешно време нещата не са толкова трагични, който иска може да се прибере в родината без страх и проблеми.
Така че горе главата и си живей живота.
Виж целия пост
# 6
Така че горе главата и си живей живота.


Това се опитвам и да правя  Grinning
Снощи определено се бях поспекла  Crazy

Даа неведньж сьм чувала подобни мисли от мои близки в чужбина, но мен такива мисли ми се струват странни най-вече защото не сьм завинаги тук и по-скоро си ме е страх да живея на родна земя.
Особено в родния край там сега е такава безработица(лятото бяхме там) че нямам идея как бихме издьржали две деца.


Мен по същата причина ме е страх да се върна, но пък и в чужбина не ми е хубаво. Явно не мога да си намеря още мястото... newsm78
Но съм сигурна, че е въпрос на време да се прибера zавинаги в БГ.

Виж целия пост
# 7
И на ме са ми минавали такива мисли, за погребването на чуждата земя, даже съм си мислила да кажа на мъжа ми ако ми се случи нещо на млади години да ме изгорят и да изпратят праха ми в България, да го разсипят там в морето или на баирчето до родното ми градче. Черни мисли, знам. Обаче пък от друга страна нали си имам дете (живот и здраве един ден-деца) и за него ще е по- добре да има поне майчин гроб наблизо. Поне засега няма вероятност да се върна да живея в България някога, поне не докато имам семейството си тук.

Такива мисли за "чуждата земя" имаше и една наша семейна приятелка и съседка. Един от най-страхотните човеци, които съм познавала в живота си и благодаря на бога, че съм имала честта да я познавам и да й бъда приятелка. Тя беше родена в Русия, но омъжена за българин. Доста пъти е споменавала, че това е нейният дом, защото там са семейството й и приятелите й и че в България се чувства "у дома си", само мисълта, че един ден ще я заровят в "чуждата земя" не й харесваше и все се бъзикахме, че има много време до тогава и докато дойде времето тя ще е свикнала напълно със земята. За съжаление преди 4 дни я заровиха в тази чужда за нея земя, съвсем внезапно и неочаквано за никой, най-малкото пък за нея, а беше прекалено млада за да си ходи. Дано почива в мир там където е сега.
Та тези мисли и разговори тези дни много ме "нападат" и темата на Ароуз дойде по поръчка.
Малко се поулях с писането, нямах намерение да става толкова дълго....
Виж целия пост
# 8
Съжалявам zа приятелката ти  Sad
Животът е непредскаzуем и никога не се zнае с какво ще ни иzненада.

Бтв това с кремирането и "иzсипването на праха в морето" ми zвучи добре като вариант, само че дали е въzможно? Не е ли zадължително да се погребе в zемята?  newsm78
Виж целия пост
# 9
Бтв това с кремирането и "иzсипването на праха в морето" ми zвучи добре като вариант, само че дали е въzможно? Не е ли zадължително да се погребе в zемята?  newsm78

В Германия е задължително, но в някои други държави не е (за урната става въпрос). В България незнам как стои въпроса, не съм се интересувала още защото и аз си мисля, че имам още време на разположение Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия