Мами, въпросът ми май не е точно въпрос или е по-скоро реторичен. Всъщност икам да споделя малко терзания с вас. Бащата на сина ми е чужденец, така че живеем ту тук, ту "там". Аз имам няква моя философия за възпитанието и гледам да се придържам към нея - без агресия, без насилие нито към хората вкъщи, нито към когото и да било; показваме обичта си по всякакъв начин; уважаваме мнението и желанието на другите; опитваме се да сме нежни и внимателни; проблемите си гледаме да разрешаваме в разговор и т.н. и т.н. Трябва да ви кажа, че се получава доста добре и синът ми за сега е енергично, но спокойно дете. Никога не ми се е налагало да повишавам тон, а и аз самата се уевщам доста спокойна и ми се струва, че успявам да контролирам нещата. До тук добре, но много често попадаме в ситуации, които се решават агресивно, грубои, и въобще, в пълен контраст с нашия стил на взаимоотношения. Тогава се замислям дали не расте детето ми прекалено уязвимо или неподготвено. После пък, когато не сме във Бг се убеждавам, че не греша, че децата наистина трябва да са възпитани в някаква космополитност, за да им е по-лесно после сами да изберат собствената си посока, собствения си стил. Във България обаче се говори само за пари (най-елементарен пример са медиите, които все пак формират някакви вкусове и прочие (повръща ми се от всички тези игри за пари!)) и въобще чалга на всички нива. Много ми се иска синът ми да бъде добър и чувстителен, но не искам да се чувства като извънземен...
Sorry за философското есе, обаче мен наистина ме вълнува какво става по детските площадки, в яслата или при приятелчето от долния етаж.
И така... Май много съм се замислила за тези работи, но откакто съм мама съм станала една "странна" !!!
Виж целия пост
Sorry за философското есе, обаче мен наистина ме вълнува какво става по детските площадки, в яслата или при приятелчето от долния етаж.
И така... Май много съм се замислила за тези работи, но откакто съм мама съм станала една "странна" !!!
е друг въпрос. Все нещо остава.