Дайте идея

 Толкова до болка познато ми звучи. Дъщеря ми до миналата година постоянно боледуваше от уши/по 6-7пъти в годината/.
 Слагането на капките и въобще даването на лекарствата беше някакъв малък ад. Давахме на кукли, опитвахме всички/аз, мъжът ми, /, гонехме се, биехме се, ревеше, крещеше, пробвах дори като беше заспала/но като се събудеше започваше пак да реве/.
 Въобще незнаех вече какво да правя. Тогава майка ми взе генерално решение само тя да й слага капките и започна да представя нещата като игра, като нещо приятно , а не като задължение. Аз бях много стриктна. В старанието си да изпълня всички предписания, за да оздравее по-бързо - като трябва в толкова часа в толкова. А майка ми:"Добре бабе, щом сега не искаш - след малко, хайде да си поиграем и след малко ще капнем за да не те болят ушенцата, нали помниш през нощта как плака, че те болят. Детето да посвикне с мисълта. Поиграят си и после си слагат капките и едно памуче да не изтича капката и по-бързо да мине ушенцето.
 Разбира се това не стана от първият път, но сега за синът ми процедираме по същият начин и не сме имали проблем с пиенето на лекарствата. Със супер ведър глас и сякаш му казвам нещо супер интересно , съобщавам "Хайде време е за лекарството".
  Само като си спомня какъв ужас беше с дъщеря ми като малка - лекаря ни дава лекарство, а аз само това мисля- няма да мога да й го, дам какво ще правя.
  Но понеже има опасност да решат, че лекарствата са много хубаво нещо и да пият когато намерят случайно някакво лекарство - все пак обяснявам, че се пият само когато си болен за да оздравееш по-бързо и да ходим да играем навън
/или нещо подобно/. 
  Оздравявайте по-бързо!

flashg - нали предварително затопляш малко капките. Това е важно!

Иначе аз нямам проблем с капането. И двамата се "строяват" и чакат и ги е голям гъдел в началото. НО за да има ефект, трябва да се лежи поне 1/2 час на една страна. После памук и ако е болно и другото, се капва и там.