Нощно напикаване

Първо трябва да се направят пълни изследвания, за да се види да ли проблемът не е здравословен. Ако се окаже, че не е, тогава вероятно е психологически. Във втория случай съм твърдо "за" човек да се обръща към детски психолог, защото така проблемът се отстранява най-бързо и най-ефективно.
ПП: Аз лично съм провеждала консулт с детски психолог и съм много доволна.

не се притснявай, голямата ми щерка ще стане на 6 след три месеца и също се напикава, но аз нес епритеснявам защото и аз докато бях малка се напикавах до 8 годишна че и повече.Сега като се замислям спрях съвсем естествено  поради простата причин че пораснах  и децата ми се подиграваха.Просто въпрос на психика-явно дораснах за да пожелая подсъзнателно да спра да се напикавам.Сега при щерка ми мисля че е пак от стрес защото тя не се напикаваше в продължение на близо година и малко след се сдобихме със сестричка започна пак.Предполагам че е въпрос на подсъзнателен рефлекс за повече внимание,въпреки че не сме я лишавали от внимание и даже напротив винаги сме внимавали да не се получи дисбаланс в отношенията към децата....когато споделих с лекаря тои също каза че е въпрос на време и търпение,щом вече беше спряла значи не физиологичен проблем.тои ме посъветва да я изпишквам през нощта за да свикне  да се чувства сухо и конфортно,ама тя спи като слон и аз не мога да я вдигна Особенно ако има някои  в рода,който се е напикавал не се тревожи.все пак кажи  на лекаря ,допитаи се до неговото мнение...успех.
А, и още нещо -не слушаи много много бабешките рецепти,особенно онези дето са с индииско орехче,защото въпросното индииско орехче може големи вреди да причини,когато бях малка и майка ми беше решила да пробва ниакакъв си метод с въпросното индииско орехче и баща ми като прочете всичко за него го взе и го изхвърли в тоалетната чиния с аргумента че предпочита да се напикавам отколкото да се превивам от гърчове(защото това е едно от последствията ако се даде по голяма доза)НО аз далеч не разбирам,поговори с лекар все пак .