."Лимонтозу" в днешно време няма от къде и как да се намери... Лимонтозу беше търговската марка (незнайно от кой химкорифей измислена) по времето на социализма точно на винената киселина... И тя се продаваше за сладкарски цели... Единственото, което помня от детството си е, че с нея правихме великденските яйца на кристали... Сега по търговската мрежа вече има само Лимонена киселина...
Привет,
Лимонтозу не може да бъде, никога не е било и едва ли някога ще бъде търговска марка. Все едно да има марка "Домати" или "Цимент". Лимонтозу или лимонтУзу, както би било по-правилно е турцизъм и в буквален превод означава "лимонена сол". Така на турски се обозначават лимонената киселина и нейните соли. Виненият камък си е винен камък, на турски şarap tortusu, tartarat, но турцизмът никога не се е употребявал на български. По соц- време винената киселина и калиевата и сол (винен камък, тригия, тартар) се продаваха на едро във винарните и избите. Има една изба недалеч от Стара Загора на път за Сливен, където с дядо ходехме за винен камък с който чистехме котления камък, по този край му викат "бибор" и за консерви и сладко. В последно време на пазара в БГ има и лимонтозу и винена киселина. Познавачът ги различава лесно по мириса когато се разтворят във вода. Продаваното по соц време като лимонтозу, в пакетчета, бели със зелен надпис си беше лимонтозу. Не го пиша за спора и не отричам, че е възможно да е имало и винена киселина с име лимонтозу. Това все пак е страната на чудесата
Не слагам калгонит в пералнята, за старите уреди съм съгласна
, но под него се е натрупало мръсотия, тъй като често дрехите на съпруга ми са изцапани с кал.
