Случвало ли ви се е? Да имате чувство, че всичко с което се захванет стига до провал? Че не постигате исканите резултати? Че някой ви е погледнал с лоши очи или ви е урочасал? Както и да го наречем, ама нещата не вървят! Как се справяте в такива ситуации? Кое ви помага? Вярвате, че име дрехи например, които ви носят добър късмет и обратното....
Виж целия пост
Какво правим, когато не ни върви?
- Публикувана: 30 ян. 2010, 18:19 ч.
- Последно мнение: 15 апр. 2011, 22:10 ч.
# 1
30 ян. 2010, 18:27 ч.
На първо време можеш да измиеш челото си и да напръскаш дома си със светена вода. И мисли положително - че всичко ще се оправи!
Виж целия пост
# 2
30 ян. 2010, 18:35 ч.
Много ми хареса мисълта на една позната,по повод на тежкият пубертет на дъщеря и:
"Щом Господ ме е надарил с такава дъщеря,значи е сметнал че аз ще мога да се справя!!!"
Дори ми е станало нещо като мото...
Виж целия пост
"Щом Господ ме е надарил с такава дъщеря,значи е сметнал че аз ще мога да се справя!!!"
Дори ми е станало нещо като мото...
# 5
30 ян. 2010, 19:23 ч.
Случва ми се, даже в момента съм в подобна 'дупка'. Имам чувството, че всичко се руши или не постигам това, което съм очаквала, ама какво да се прави...случва се. Знам обаче едно със сигурност: След поредица от неприятни случки, винаги следва поредица от супер-събития... дааам, оптимист съм. 
Виж целия пост
# 6
30 ян. 2010, 19:28 ч.
Заемам се с нещо ново, нещо, което да ми е интересно, в което да вложа цялата си енергия и гледам да не мисля за провалите. Постепенно посвещаването на новата цел измества старите неудачи от полезрението.
Виж целия пост
# 7
30 ян. 2010, 19:38 ч.
Дам. След дъжд винаги изгрява слънце. 
Виж целия пост
Знам обаче едно със сигурност: След поредица от неприятни случки, винаги следва поредица от супер-събития... дааам, оптимист съм.
# 8
30 ян. 2010, 19:53 ч.
Когато не ми върви, намирам утеха в най - близките си хора.
Прочитам хубава книга, слушам хубава музика и изобщо гледам да си доставя някакви положителни емоции.
Така се зареждам с позитивизъм и нещата не изглеждат толкова черни.
После, верното решение как да постъпя в заплетената ситуация, идва само.
Виж целия пост
Прочитам хубава книга, слушам хубава музика и изобщо гледам да си доставя някакви положителни емоции.
Така се зареждам с позитивизъм и нещата не изглеждат толкова черни.
После, верното решение как да постъпя в заплетената ситуация, идва само.
# 9
30 ян. 2010, 20:08 ч.
Казвам си: "и това ще мине...". Търся си хората, които ще ме разсмеят, посмива ме се заедно, и много често, рано сутрин, решението какво да направя е дошло.
Виж целия пост
# 10
30 ян. 2010, 20:11 ч.
Е на кой пък не му се е случвало да не му върви? Преживяваме го някак и чакаме да дойдат по-добрите дни. 
Виж целия пост
# 12
30 ян. 2010, 20:14 ч.
А джобовете зашити ли са?
Виж целия пост
Слагам си ръцете в джобовете и чакам да ми мине.
А джобовете зашити ли са?
# 13
30 ян. 2010, 20:22 ч.
Никога не мисля така, Когато ми се случи нещо неприятно, го приемам, явно е трябвало да ми се случи. Не се настройвам, не участвам във филми. И в уроки не вярвам.
Виж целия пост
# 14
30 ян. 2010, 20:27 ч.
Не разбрах въпроса, как бих си пъхнал ръцете в зашити джобове?
Просто когато не върви, по добре да не правиш нищо, отколкото да правиш, и после преправяш.
А когато усетиш, че ти върви, да работиш като съдран, докато не е спряла серията.
В една такава серия балът, за специалността, която кандидатствах падна от 29, /дълги години/
на 26.43. Аз влязох предпоследен с бал 26.45 и слидващите пет години пак не падна под 29.
Виж целия пост
Просто когато не върви, по добре да не правиш нищо, отколкото да правиш, и после преправяш.
А когато усетиш, че ти върви, да работиш като съдран, докато не е спряла серията.
В една такава серия балът, за специалността, която кандидатствах падна от 29, /дълги години/
на 26.43. Аз влязох предпоследен с бал 26.45 и слидващите пет години пак не падна под 29.
Препоръчани теми