От известно време групата на моето дете се посещава от детенце с някакво умствено разтройство. Какъв точно е проблемът никой не можа да ми даде еднозначен отговор. То винаги е придружавано от майка си и не стои цял ден, а само докато стане време за сън. Обикновено рядко ги засичам, защото идват по-късно и следобед вече са си тръгнали, затова не съм имала наблюдения върху детето. Днес станах свидетел на случка, при която това дете започна да се тръшка на земята и да крещи неистово за някаква играчка, с която играеше друго дете. Майка му през това време не можеше по никакъв начин да го контролира, а камо ли да го успокои. Най-притеснена останах от факта, че останалите деца се вцепениха от тази реакция, а учителката обърна гръб и се направи, че нищо не става. В къщи разпитах синът ми и той каза, че това дете така си се държи по принцип.
Мисля, че ще ме разберете, защо влизам анонимна, но искам да знам дали има някаква идиотска програма за интеграция на деца с умствени увреждания, защото не открих в интернет. Нямам нищо против децата да общува със слепи дечица или дечица в инвалидна количка, но на тази крехка възраст, когато психиката им не е оформена, смятам че е абсурдно да им се представя модел на поведение, който е с отклонения. Опитвам се да се поставя на мястото на тази майка и да си представя, че това можеше да е моят син, но от другата страна отново в съзнанието ми изникват тези 20 чифта потресени детски очички, които ме гледаха днес и не мисля, че е честно те да бъдат използвани като опитни мишки.
Съжалявам ако съм обидила някого, но мен тази случка днес много ме разтрои и не спирам да мисля как се чуввстват тези 3-4 годишни почти бебета, които тепърва свикват с детската градина и всекидневно са подложени на подобен стрес, вместо да имат щастливо детство.
Виж целия пост
Мисля, че ще ме разберете, защо влизам анонимна, но искам да знам дали има някаква идиотска програма за интеграция на деца с умствени увреждания, защото не открих в интернет. Нямам нищо против децата да общува със слепи дечица или дечица в инвалидна количка, но на тази крехка възраст, когато психиката им не е оформена, смятам че е абсурдно да им се представя модел на поведение, който е с отклонения. Опитвам се да се поставя на мястото на тази майка и да си представя, че това можеше да е моят син, но от другата страна отново в съзнанието ми изникват тези 20 чифта потресени детски очички, които ме гледаха днес и не мисля, че е честно те да бъдат използвани като опитни мишки.
Съжалявам ако съм обидила някого, но мен тази случка днес много ме разтрои и не спирам да мисля как се чуввстват тези 3-4 годишни почти бебета, които тепърва свикват с детската градина и всекидневно са подложени на подобен стрес, вместо да имат щастливо детство.
)))
-честно , това ми иде , когато прочетох какво си написала, анонимна майко.
Децата я копират и правят същото, а това за съжаление не възпитава толерантност.
).Вече съм свикнала на погледите на околните, дори не ги и забелязвам, достатъчно ми е да виждам, че детето ми е щастливо...И не смятам да го затворя в къщи и да не го извеждам навън защото виждаш ли може да развали рахата на някой...Водим го почти навсякъде с нас, пак казвам стига да е здрав.В къщи прави много бели и неща които не са редни, има батко само 1г. и 8м. по-голям от него, но той не го копира и не взима да прави и той такива неща.....
