Историята на косата Ви...

Аз само мога да кажа горката ми коса
Като малка съм била много руса и къдрава, с коса до кръста. На баба ми обаче и писнало да ме реши, скубе и т.н. и ми я отрязала. Имам една плитка с панделка - за спомен. Къдрички в момента имам 2-3, не повече.

В у-ще ходех с коса до към раменете ... най-много.

Започнах да експериментирам с косата си през студентските си години. За 1ви път мй се накъдрих в 1ви курс. В 3ти бях с коса до кръста, чуплива (останки от къдренето). Боядисах я в някакво убийствено лилаво, стресирах хората по улиците Една вечер мама ме хвана на къс пас и рече "защо не се подствижеш малко". Аз си хванах косата на плитка и казах "режи". Предния ден бях с коса до кръста, на следващия бях с прическа "с гел зад ушите". И пак стресирах познатите

Къдрила съм я само 3 пъти, но за цвета да не говоря Кума ме бъзика, че не знаел какъв ми е истинския цвят на косата.
Сега ако се сетя през колко цвята съм минала: червено, лилаво, морковно, черно, зелено (добре, че беше само за 3 дена), русо. Сега пак съм " 'лусичко' под прикритие"

Да видя обаче кога пак ще ми писне, и от русо ще стана нещо коренно различно

И аз да кажа. От бебе почти съм нямала коса, била е много слаба и много бяла. За да не ми падат и малкото косми по главата, майка ми ме е фризирала много късо, а по-късно, когато е започнала да расте повече, е пристъпила към по-смели прически. Сусонче
  През пубертета се промени много. От тогава съм само с дълга коса

Моята коса е една много изстрадала коса 

Естествено къдрава съм и като малка майка ми все ми я държеше късо та приличах на овца в главата. Към 7-8 клас вече имах дълга и много гъста коса и започнах да я боядисвам - ту червено, ту черно, а цвета беше какъвто стане 
Когато излезе гръндж модата съм имала експерименти и съм си боядисвала кичури в зелено с автомобилна боя на спрей  , нищо не й стана

Като ми дойде акъла в главата започнах да се боядисвам чисто черна, но на моменти ми беше толкова гъста косата, че сама съм си я разреждахс ножица!!!
Някъде 2-ри курс студентка реших да ставам руса, трудно беше, но след известно време придобих страхотен платинено рус цвят на косата, който много ми отиваше - задържах го близо 5 години.

Разбира се, косата ми започна сама да се разрежда, нямаше и помен от предишната гъстота, но мен си ме кефеше русото - бях много атрактивна.

И когато забременях, не знам от бременноста ли, или фризьорката ми нещо беше оплескала, но косата започна да ми се къса ужасно много, на места имах кичури от които бяха останали 10-15см само!!!
Първоначално си направих черни кичури на русото, за да не се изрусявам толкова често, след това попаднах на добър, професионален фризьор който ми препоръча кестенява коса и оттогава се боядисвам само с Лореал.

Последно преди лятото си направих малко светли кичури на кестенявата коса, с тенденциятата да станат повече.
Много ме влече русото, въпреки че знам последствията, много се надявам някой ден отново да съм руса....

Като малка, косата ми винаги е била средна дължина (около раменете). В (май) 7 клас се подстригах късо на черта. От тогава започнах да и пускам дълга коса и така до миналата година по това време, когато от с коса до кръста, станах с до раменете. В началото бях супер въодушевена от лекотата, която почувствах, но сега ужасно съжалявам, че си отрязах хубавата коса и реших да я пускам пак. Може би не до кръста чак, но искам дълга коса.
Наистина трудно се потдържа, но на мен ми доставя удоволствие  
Боядисвам се само с безамонячната боя на Лореал. Преди няколко години се боядисах с шампоан-оцветител на Рилкен, който ми съсипа косата. Уж трябваше да се измие след няколко седмици, а той взе че ми изсветли косата и направо я съсипа. След това се боядисах с кестенява на Лореал (амонячна) уж да си нормализирам цвета, но така и нищо не направих. Започнах да я къносвам, за да не си личи толкова разликата между изсветленото от боята и истинския ми цвят, а след като стана дългичка и къносването стана трудна задача, минах на безамонячна.
Основните цветове, които ползвам са червеникаво и патладжанено. Косата ми е тъмна и тези най-ми подхождат.
Ей я на косицата по която тъгувам в момента и адски ме е яд, че отрязах

Косата си мога да определя само по един начин - никаква. Нито е права, нито е къдрава, което много ме дразни. Една такава начупена, полу-къдрава е.
Като малка майка ми поради някаква причина е решила да ми направи бретон, който ми стоеше отвратително. Тогава не беше кой знае колко зле, всъщност, но по-късно като го сресвах бухваше и приличах на някакъв пудел. Мразех косата си от дъното на душата. За щастие в 8-и клас отидох при една фризьорка, която успя да ми махне бретона, въпреки че сигурно година ходех с фибички. Та оттогава поддържам някаква средна дължина. А и къса няма да прилича на нищо, така че по-добре да е дълга.
От към цвят за първи път я боядисах сигурно към 5-и клас И то беше някакъв много близък до моя цвят (тъмно кафяв), но поне го направих само веднъж, едва ли си е личало особено. После пак към 8-и клас реших, че искам тъмно рус цвят. Е да ама вместо тъмно руса станах оранжева Пребодясиха се набързо в нещо друго, но пак ми беше малко по-светла от обикновено косата. Когато корените ми израстнаха много се боядисах в тъмно кафяво, така че да не си личат и за известно време се успокоих. След около 2 години реших, че искам червена коса обаче. Боядисвах, къносвах и в крайна сметка се получи нещо червеникаво. И това го зарязах бързо обаче. Оттогава не са ми идвали на ума други глупости. Само от година дето се боядисвам веднъж на няколко месеца в моя си цвят, защото имам доста бели косми.

И моята коса през какви ли не трансформации е минала.
Естественият ми цвят е тъмно пепеливо русо, което аз наричам "миши цвят" чак се чудя защот има подобен цвят в каталозите за бои 
За дължини като ученичка в малките класове съм била с дълга коса и майка ми ми връзваше панделки. Когато обаче и писна на жената ни постригаха късо със сестрата и така до 7-8 клас. Посля я пуснах дълга до средата на гърба и така до преди 10 години.
Нещо едно гадже много ми беше вдигнало кръвното когато опитвайки се да скъса с мен изтърси "Абе супер си готина, но не си нищо особено"  и аз издивях за първи и надявам се за последен път и на другия ден отидох и казах на фризьора си "Искам късо, ама много късо и светло русо" Той човека като знаеше как си държа на косата хвана един кичур и ножицата, държи и ме пита "Да режа ли? Да знаеш, че клъцна ли връщане назад няма". Е отрязахме я В същия ден свалих очилата и сложих лещи.
Какво да ви кажа като се появих на работа на другия ден хората ме мислеха за новата колежка беше си много забавно
След това следва един 4-5 годишен период на супер скучна черта около раменете и най-накрая преди 5 години най-накрая открих идеалната прическа
Доста къса и силно изрусена коса, която много си харесвам От известно време я нося хаотично разрошена с гел. Да ви кажа от време на време сънувам кошмари, че съм забравила да отида на фризьор и косата и е порастнала и станала дълга, брррррр

Най-късата коса, с която съм била е до раменете и то във ІІ-ри клас, че по цяло лято бяхме на море (там работеха нашите) и на майка ми й омръзна да ме къпе, реше, плете... Иначе от малка съм била с дълга коса, под дупето, после постепенно я скъсявах и повечето я нося до средата на гърба. Тя вече и повече не може да порастне, де. За боядисване, само веднъж съм я правила на кичури и веднъж цялостно боядисване, за да махна кичурите. Харесвам много цвета на косата си и не искам да го променям, дано не ми се наложи скоро. Майка ми например, е още с 2-3 бели косъма, дядо ми така и почина с кафява коса, дано да съм се метнала на техния род

Аз вече не помня какъв е естествения цвят на моята коса. Но знам ,че винаги съм имала много гъста и здрава коса. Всички фризьори са се възхищавали то моята коса.
До 9 клас с косата ми се разпореждаше майка ми, и затова винаги бях с къса коса и най вече с отвратително къс бретон. Но след като започнах средното си образование далеч от майка ми и веднага  си пуснах дълга коса. Към 11 клас се боядисвах  с черна боя и така допреди 2 години, когато реших да си сменя цветът - стана червен. Все още ми е гъста косата , но след бременността на места започна да ми цъфти косата. Но с повече маски и подрязване всеки месец се оправям.
Вече откривам и бели косми в косата което ме натъжава   ,но това е живота

Като малка винаги съм била с къса коса,тъй като майка ми все ме подстригваше.Вечно бях като момче и вечно ме бъркаха с такова.Най-дългата коса,която съм имала тогава е била до раменете.В 10-ти клас реших да си направя експеримент и се офъках втори номер.Направих се червена.След това реших да бъда руса и се започна едно постепенно изрусяване ,докато не станах бяло руса.Така няколко години,докато косата ми не заприлича на метла.В един момент казах"СТИГА" и сложих една кестенява боя,за да мога да си пусна цвета.Е...4 години по-късно,не само че успях да си пусна моята коса,ами и е в перфектно състояние.Освен това не съм имала толкова дълга коса никога през живота си,освен в случаите в които съм я удължавала или пък съм слагала плитки.Сега не я пипам за нищо на света

Винаги съм била с дълга коса. Много искам къса, но съм убедена,, че няма да ми отива, а и отзад имам много кофти лизнато. И аз, като пове4ето съм минала през какви ли не гами - черно, тъмен кестен, розово, червено, русо, сиво, на кичури(всякакви), на плитки, къдрила съм я 2 пъти(и никога ве4е за нищо на света). Третирам я по всички възможни начини - преса, маша...Цяло чудо е, че имам още коса на главата си И все пак нямам намерение да спирам да се боядисвам.

  За пък изпитвам ужас  от много  къса коса ..!  Все  съм гледала да не ми отрежат много .... Общо  взето  съм била 4ервена , 4ерна, руса(страхотно беше), сега съм  естествен цвят.. светло кестеняво)...много ми  си отива оба4е мисля  за  някакви кичури ...нещо да се  осветли ....На пластове, на черта , на бретон , без ....
   Важното е  една жена да  експериментира , да се промена , да е интересна , модерна и различна във  времето , а тя косата расте !
   Познавам момичета сякаш  цял  живот са  с  една прическа ...малко отегчително....
   

Моята коса е била  в повечето случаи дълга под раменете.Само че това лято я бях пуснала доста,ама се наложе са я отрежа пак под раменете щото беше нацъфтяла Правила съм ви веднъж червени кичури и повече не повторих.Била съм 2-3 пъти на плитчици.Цвета ми е кестеняв.До към 5-ти клас косата ми беше по рядка,но сега е доста гъстичка.И е мнооооооооооого мека.Всички момичета от класа ми се сртупват върху мен и започват''колко ти е мекичка'',''като на бебе'' и само ме пипат за косата,а аз се правя,че ми е приятно Много искам бретон ама нямам смелост  

Докато съм била малка майка ми все късо ме е подстригвала. От малка съм намразила късите прически. Като тръгнах на училище започнах да си пускам косата по-дълга, та досега все така съм.
За първи път си сложих боя за бала - тогава бях червенокоса. Така около една година. Като студентка взех постепенно да я правя руса. Нали се сещате от червено как се стига до русо Доста нюанси имах на главата докато стана сегашната блондинка Иначе косата ми е мека и слава богу хич не изглежда изтощена. Добре си се грижа за нея.

Точно в момента не мога да реша какво да я правя тази коса.
Тънка и мека, ужасно невъзприемчива на прически - такава си я нося от малка. Кошмарът беше до 4 клас - дълга до кръста, на плитки, а едни от първите ми детски спомени са как ми решат косата в банята докато е мокра, че като се оплете, няма оправяне после. И си спях с плитките.
После мама ми отряза плитката нацяло.
минах през няколко ужасни прически тип сасун? с крив бретон - толкова права и мека коса трудно се прави от кварталната фризьорка да изглежда добре. Към 10 клас почнах първо с червена къна, после дава пъти я къдрих - не беше зле, но много се изтощи. И е гадно след първия месец като почне да расте и да се изправя в корените, и ходиш наникъде с полукъдрава коса.
Като студентка първо я остригах много късо, обръснах я край ушите и високо на врата и сложих гаврошовски каскет и уокмен на ушите. После почнах да експериментирам с червените бои и едни никакви прически - къде на черта, къде на нищо.
И сега е никаква, но от 3 руси кичура постепенно я изрусих цялата. Не е зле цветът, но ми е писнало. И не се научих сама да я оформям с четка и сешоар. Хем искам коренна промяна, хем е е страх. В момента, разбира се, не пада и не знам след раждането с колко коса ще се разделя.......

Толкова винаги съм искала дълга косааа.....а като стигне раменете, почва да цъфти.