Все още едни от проблемите на биопазара са по-високите цени, които държат биопродуктите в сравнение с конвенционалните, както и недоверието, което голяма част от хората гласуват на етикетите за "био", "органичен" и "екологичен". Всеки от нас се е сблъсквал с подвеждащи „зелени” марки, затова потребителите на биопродукти вече са се научили да четат внимателно етикетите и да разбират от съставки. Но дори при безупречно опакован и етикетиран биопродукт, маркиран с авторитетен биосертификат, има хора които се съмняват в добрите му качества. Причината за това е, че вече много, ама наистина много сме лъгани.
Високата цена на биопродуктите идва не само от самото естество на биоземеделието, но и като резултат от преработката на суровините, при която се налага биосуровина от единия край на България да бъде транспортирана до другия, където се намира сертифицирания биопреработвател. След това, обикновено от една складова база продукцията се доставя до различни търговски точки в цяла България. За съжаление това е против идеята за био, но все пак сме склонни да приемем повече междуградското транспортиране, отколкото износа на биосуровини от България и после връщането им на нашия пазар в преработен марков продукт на четворна цена.
Един от начините за минимизиране на разходите и оправдаване на доверието към биопродуктите е скъсяване на връзката производител - потребител. Биоферми от цял свят, включително и такива от Индия, не само произвеждат и преработват сами продукцията си, но затварят цикъла като извършват директни доставки до домакинствата. В Англия, например, има регионални потребителски организации, които сами извършват годишно планиране на потреблението в района и организират доставките на био плодове, зеленчуци, млечни продукти, яйца и пр. до домакинствата. Освен това организират редовни посещения до фермите, където потребителите обикновено стават лични приятели с биофермерите и се запознават от близо с техниките на земеделие. Други ферми по света сами се ангажират с доставките. Разбира се, това не е основният им бизнес. Те зареждат със стока местните магазини & супермаркети, осигуряват суровини за по-големи производства и пр. Но като цяло на всякъде важи принципа, че биофермите са отворени за посетители, те могат да видят и да питат за всичко, могат да си изберат сами и да си наберат желаната биопродукция. Медиите също са чести гости за да отразявят практиките и ежедневието на биофермерите . Чрез тези близки взаимоотношения, производителите най-вече печелят доверието на потребителите, позволява им да предлагат продукция на по-ниски цени директно на домакинствата и в крайна сметка така се подобрява производителността им за да могат да предлагат още по-качествена стока на магазините.
Какво ни пречи на нас за да има ферми, предлагащи "from seed to table”? На първо място факта, че в България все още не е разрешено биофермерите да преработват сами продукцията си. Те могат да продават само свежа, непреработена продукция. У нас биосуровините трябва да се преработват от биосертифициран преработвател, което от една страна ограничава разнообразието на крайни продукти, от друга – разнообразието, количеството и качеството на отглежданите биосуровини. За щастие към април – май се очаква да бъде приета промяна в закона, която ще позволява на животновъдите да преработват сами суровините си в мляко, сирене, кашкавал, масло, яйца и др. и да ги предлагат на местните магазини или директно на крайни клиенти (но локално!). До тук добре, но такова домашно биопроизводство тепърва ще се развива, защото досега биоживотновъдите не са били подкрепяни от държавата и съответно се броят на пръсти. Така че търпение се иска и нашата подкрепа. Не ме питайте защо такава промяна не се предвижда и за растениевъдите. Поредния държавен абсурд! Просто това решение зависи от друго министерство – от Министерството на храните и гласът народен трябва да се надигне наново, хо!
Какво друго ни пречи? Недоверието? Това е въпроса ми, заради който повдигам дискусията. Само от нас зависи дали да се доверим на домашен производител. Каква е нагласата ви за такова нещо?
Тук може да видите такива ферми от цял свят: http://organicconsumers.org/state/greenbiz.cfm?all=FoodDelivery
Виж целия пост
Високата цена на биопродуктите идва не само от самото естество на биоземеделието, но и като резултат от преработката на суровините, при която се налага биосуровина от единия край на България да бъде транспортирана до другия, където се намира сертифицирания биопреработвател. След това, обикновено от една складова база продукцията се доставя до различни търговски точки в цяла България. За съжаление това е против идеята за био, но все пак сме склонни да приемем повече междуградското транспортиране, отколкото износа на биосуровини от България и после връщането им на нашия пазар в преработен марков продукт на четворна цена.
Един от начините за минимизиране на разходите и оправдаване на доверието към биопродуктите е скъсяване на връзката производител - потребител. Биоферми от цял свят, включително и такива от Индия, не само произвеждат и преработват сами продукцията си, но затварят цикъла като извършват директни доставки до домакинствата. В Англия, например, има регионални потребителски организации, които сами извършват годишно планиране на потреблението в района и организират доставките на био плодове, зеленчуци, млечни продукти, яйца и пр. до домакинствата. Освен това организират редовни посещения до фермите, където потребителите обикновено стават лични приятели с биофермерите и се запознават от близо с техниките на земеделие. Други ферми по света сами се ангажират с доставките. Разбира се, това не е основният им бизнес. Те зареждат със стока местните магазини & супермаркети, осигуряват суровини за по-големи производства и пр. Но като цяло на всякъде важи принципа, че биофермите са отворени за посетители, те могат да видят и да питат за всичко, могат да си изберат сами и да си наберат желаната биопродукция. Медиите също са чести гости за да отразявят практиките и ежедневието на биофермерите . Чрез тези близки взаимоотношения, производителите най-вече печелят доверието на потребителите, позволява им да предлагат продукция на по-ниски цени директно на домакинствата и в крайна сметка така се подобрява производителността им за да могат да предлагат още по-качествена стока на магазините.
Какво ни пречи на нас за да има ферми, предлагащи "from seed to table”? На първо място факта, че в България все още не е разрешено биофермерите да преработват сами продукцията си. Те могат да продават само свежа, непреработена продукция. У нас биосуровините трябва да се преработват от биосертифициран преработвател, което от една страна ограничава разнообразието на крайни продукти, от друга – разнообразието, количеството и качеството на отглежданите биосуровини. За щастие към април – май се очаква да бъде приета промяна в закона, която ще позволява на животновъдите да преработват сами суровините си в мляко, сирене, кашкавал, масло, яйца и др. и да ги предлагат на местните магазини или директно на крайни клиенти (но локално!). До тук добре, но такова домашно биопроизводство тепърва ще се развива, защото досега биоживотновъдите не са били подкрепяни от държавата и съответно се броят на пръсти. Така че търпение се иска и нашата подкрепа. Не ме питайте защо такава промяна не се предвижда и за растениевъдите. Поредния държавен абсурд! Просто това решение зависи от друго министерство – от Министерството на храните и гласът народен трябва да се надигне наново, хо!
Какво друго ни пречи? Недоверието? Това е въпроса ми, заради който повдигам дискусията. Само от нас зависи дали да се доверим на домашен производител. Каква е нагласата ви за такова нещо?
Тук може да видите такива ферми от цял свят: http://organicconsumers.org/state/greenbiz.cfm?all=FoodDelivery
Не всичко зависи само от държавата.
? Имаме ли готовност да пазаруваме така?
Докато ние се опитваме да вържем 2та края в града - на село нивите пустеят, някой ги взима под аренда и кой знае какво отглежда. Големите бизнесмени изкупуват българската земя на безценица и отглеждат големи количества рапица - биодизел царевица, но дали не е гмо...никой не гарантира.
), не искам млякомати, искам кравичката на съседа да си ми дава млякото, кокошките му да си ми дават яйца и т.н.т. Аз да му храня кокошките и да му давам ябълки, грозде, лук и домати. В малък град иди-дойди може да консумираш био, за големите градове ще си остане мечта. Пък нека лепят етикетчета. 
Може ли линк към темата за бизнес идеите? 
та, минаваме оттам със свекърва ми и аз й подмятам: - Виж, колко са хубави тия ябълки, пък нашите все шикалки, че и пълни с червеи. 
...Да не навлизам в подробности, но тогава разбрах, че за да станат такива, привлекателни за окото ни, и без червейче да ни се намърда между зъбките, се пръскат на всеки две седмици ... на всеки две седмици.
. 
:
Напълно съм съгласна,че съседския продукт не се знае с какво е третиран.Аз съм агроном и знам баба ми с какво си пръска градинката.Но имам доверие на Био етикетите и е крайно време,хората да свикват с тях. Не е лесно да получиш такъв етикет и всички други съпътстващи сертификати.