Чувствително дете

  • 751
  • 13
Синът ми е на година и три месеца и проблемът е, че е ужасно чувствителен, поне аз така си мисля... Когато сме на разходка навън всичко е наред, но ако сме без количка на някое ново място, дори и гушнат в мен започва див рев. Ако някой повиши тон близо до него, също. Вчера по телевизия Европа даваха някакъв чичко, който пееше тъжна песен и Климчо като ревнааа...Иначе си играе съвсем самостоятелно, гушкам го, когато има нужда...уф, не знам и аз.
Тук пишат майки с по-големи дечица, та ви моля за съвет.
Виж целия пост
# 1
може да изглежда смешно,но моята дъщеря става такава винаги когато и растът зъби.Някое дете да отиде при нея или просто да повиши тон не дай боже да се разреве друго дете то е рев до посиняване.Откакто ни избиха и последните зъби нямаме никакъв проблем.Незнам какво можеш да направиш освен да му говориш много и дано този етап мине бързо.
Виж целия пост
# 2
Дани беше същия. Даваха една реклама с едно тюленче и една тъжна музика и той винаги плачеше на нея ( и аз с него). Чувствителен е много, но е много любеобвилно дете. Нищо не можеш да направиш, просто го поддържай във всичко, така може би ще придобие повече сигурност в себе си. най-важното е: не го насилвай да прави неща, които не иска. Например насила да си играе с други деца. Дани например предпочита първо да ги погледа, не се втурва веднага при тях.
Абе, приеми го такъв, какъвто е, и ще видиш, че всичко ще е ок!
Виж целия пост
# 3
Може и да е само етап.
Поне при нас беше така. Отидем ли на гости, с влизането почваше да реве, от какво го беше страх и идея си нямам. Викове и силен шум също го плашеха....сега като се разкрещя (аз си падам истеричка) и той ми се хили насреща Laughing
Виж целия пост
# 4
Синът ми е на година и три месеца и проблемът е, че е ужасно чувствителен, поне аз така си мисля... .................


Радвай се, защото това е единственото, което не би могла да възпиташ. Съпричастието към чуждата болка аз го броя за талант и го поощрявам. Темерути под път и над път.
Виж целия пост
# 5
Синът ми също е много чувствително детенце, има на кого да прилича  Simple Smile.  Приемам го такова каквото е и нямам намерение да се опитвам да го променя. Гушкаме се, успокояваме се, плачем си заедно и така...
Виж целия пост
# 6
благодаря ви момичета, поуспокоихте ме Grinning
Виж целия пост
# 7
моят син е вече на 6 години и продължава да е чувствителен, дори и уччителките и лелките в ДГ го забелязаха още в началото, когато започна да ходи на градина. Не е ревльо, никога не се е тръшкал без причина, но просто си е чувствителен. Пресен случай имам от тази неделя. Ходиха с баща си за риба и навръщане видяли куче, което било блъснато на пътя от кола. като се прибраха и започна да ми разказва с треперещ глас и насълзени очи как никой не спирал да помогне на горкото животно и то си лежало там край пътя. Успокои се долу горе като му казах, че сигурно е било вече умряло и за това никой не му е помагал. Просто са се обадили на един чичко в общината, който ще дойде да го погребе.
Виж целия пост
# 8
За рибата изобщо не споменавам, защото това е всеки път сред риболов - да не се готви, ами да си я пущаме в лигена да плува.
Виж целия пост
# 9
Баба да те успоки, че с времето минава, очаквай подобрение след година и половина някъде.
Мойто беше таквоз - чувствително, състрадателно мани-мани.
Виж целия пост
# 10
Баби, каква година и половина, моя ще е ученик следващата година и все си е така.
Виж целия пост
# 11
И моя си е така, а е на 3 почти. Ако направи беля и му се скараме плаче, но ядосано. Ако обаче го обвиниш без да е виновен става просто тъжен и сърцето ти се къса. На мен ми е миличък такъв, предпочитам да е такъв, отколкото темерут.
Виж целия пост
# 12
Щом му се карам обикновено не плаче, особено ако е виновен. Но скара ли му се баща  му сълзите бликват от очите му, можеби защото той много рядко му повишава тон, а аз си викам от време на време профилактично.  Но е много чувствителен към заобикалящия го свят, а и вече е достатъчно голям и разбира и всичко, което гледа по ТВ-то та и на разни филмчета се разчувства и аз се мъча да му обяснявам всеки път, че това е просто направено така заради филма, защото иначе става един умислен и загрижен. Но и аз предпочитам да е такъв, въпреки, че според баща му не било хубаво да е толкова добър, защото щяло да му пречи в живота.
Виж целия пост
# 13
МОя е също такъв ревльо  Close Аз го обичам, но ми настръхват косите като си мисля как ще страда ако не стане поне малко по-силен и не чак толкова впечатлителен и нежен по душа!
Вярно, че е малък, но когато много сериозно го овиках и само лееекичко пернах през ръката да не бута лъжицата - ако щете вярвайте, но един час е седял с татко си да си играят и мине се не мине и почва да подсмърча и да плаче... докато не го нагушках...  Sad
Направо не знам как ще го възпитавам  Confused
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия