Тук всеки експерт е, признавам,
на всекиго титлата давам.
Че има ли някоя мама,
така, хич кусури да няма?
И понеже всички сме умни
и често в забележките шумни -
раздаваме лесно съвети
отново с диета заети.
Историята мойта е ясна-
полата отново е тясна.
Отново е враг огледалото
и чуждо сякаш е тялото.
Едно или две са децата ми,
това не смекчава вината ми.
Те милите нямат вина,
че се нахвърлям като ламя
върху сандвичи, баници, пици,
вместо на диетичните трици.
Трябва и течности много да пия
та мазнината от мен да отмия
и безсолно да ям е желателно
мазното пък се оказа питателно.
От бездействие взех, че се схванах
сто и горница на килограмите хванах.
Всеки понеделник беше ново начало,
а в съня си се виждах с божествено тяло.
Пак там (в съня си) носех дрехи модерни и тясни
предизвиквах у другите чувства неясни.
Имах време за спорт и движение
бях просто.... съвършено видение!
Така си минаваха дните в мечти,
когато случайно надежда открих.
Надежда не е точната дума дори
а сякаш прозрение ме озари.
По-скоро подсказаха ми решението
но първо ми изслушаха мнението.
Майки, препатили в същата битка
бяха сформирали яка агитка.
За мен бе чест да ме приемат във групата.
Така забравих навеки хралупата,
в която стоях и се потапях в забвение
сякаш съм автор на престъпление.
Ще кажете – каква ви е групата?
Оооо, яка е трупата!
Но няма да я описвам подробно
заповядайте ако искате – пробно!
Научих, много нови неща
и много още остава да проумея.
Научих, че каквото и да реша
да не чакам вълшебната фея.
И нека не се оправдаваме вече
със ген или някое сладко човече.
решението е тука – в главата
стига аз да пожелая самата!
камъче, многоцветно и твърдо съм,
стига репетиции, ще сбъдна тоз сън!
--------------на всекиго титлата давам.
Че има ли някоя мама,
така, хич кусури да няма?
И понеже всички сме умни
и често в забележките шумни -
раздаваме лесно съвети
отново с диета заети.
Историята мойта е ясна-
полата отново е тясна.
Отново е враг огледалото
и чуждо сякаш е тялото.
Едно или две са децата ми,
това не смекчава вината ми.
Те милите нямат вина,
че се нахвърлям като ламя
върху сандвичи, баници, пици,
вместо на диетичните трици.
Трябва и течности много да пия
та мазнината от мен да отмия
и безсолно да ям е желателно
мазното пък се оказа питателно.
От бездействие взех, че се схванах
сто и горница на килограмите хванах.
Всеки понеделник беше ново начало,
а в съня си се виждах с божествено тяло.
Пак там (в съня си) носех дрехи модерни и тясни
предизвиквах у другите чувства неясни.
Имах време за спорт и движение
бях просто.... съвършено видение!
Така си минаваха дните в мечти,
когато случайно надежда открих.
Надежда не е точната дума дори
а сякаш прозрение ме озари.
По-скоро подсказаха ми решението
но първо ми изслушаха мнението.
Майки, препатили в същата битка
бяха сформирали яка агитка.
За мен бе чест да ме приемат във групата.
Така забравих навеки хралупата,
в която стоях и се потапях в забвение
сякаш съм автор на престъпление.
Ще кажете – каква ви е групата?
Оооо, яка е трупата!
Но няма да я описвам подробно
заповядайте ако искате – пробно!
Научих, много нови неща
и много още остава да проумея.
Научих, че каквото и да реша
да не чакам вълшебната фея.
И нека не се оправдаваме вече
със ген или някое сладко човече.
решението е тука – в главата
стига аз да пожелая самата!
камъче, многоцветно и твърдо съм,
стига репетиции, ще сбъдна тоз сън!
Предишната тема - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=476833.0
Между другото, забъркани с кисело мляко (на Ума и Зетче закуската) не остъргва така корема. 
Браво .... 
Моето стихче е старо. Това е нещо като ритуален танц за предизвикване/омилостивяване на музата. Стига се е правила на глуха 
С тия кокили ми е леко