Оня ден реших, че ми е писнало да съм "лусичко", ама какво да бъда. Рекох на мъж ми, че ша сляза до фризьорския и ша са напраа шаренка Добре, че мъж ми приема всичките ми идеи.
Та слизам вчера по обедно време във фризьорския и от вратата "искам кичури, шарени". Отговора беше "Сега пък това ли измисли ве жена?" и си трайкат. Казвам аз "ама ша ма напраите ли ве?" ... "ми да те напраим, що пък не".
Наизвади фризьорката тубичките ... само 3 ... синьо, цикламено и лилаво ... имало и червенко, ама аз нещо не се навих. Само ме е яд, че нямаше зеленко ... поне по тоз начин да наблегна на туй какво има под косата Ама другия път
Ама не съм казала аз на Джони, че ша са мацам. Той не, че не си ме познава. Прибирам се и веднага на КЮто: "Не съм русичко" Мъж ми поиска снимки, та трееше да са праа на фотограф, най-мразим са снимам сама. Реакцията беше положителна, ама смее ли нещо да ми каже То, честно и аз не знаех кат стана от фризьорския стол на к'о ша мязам.
Отивам следобяд до градината да прибирам дребос и децата ма наобиколиха кат мамуна, ама само казват "ау, колко си шарена и хубава" И те не смеят милите да кажат "глей я па таз леличка"
С мъж ми се видяхме в една сладкарница, той отдалеч се провиква "ей, шаренкото" и веднага след това запяза "искам и азззз" ... ровейки се същевременно в косата ми
Ей го резултата: