Вашата равносметка след раздялата.

  • 4 726
  • 64
Как преценяте новата ситуация за себе си лично - по-силни ли станахте или по-уязвими след развода?

Виж целия пост
# 1
не съм се развела, но пък връзката, която имах 5г е по-дълга от сегашния ми семеен живот
Ще ти кажа какво стана след като се разделих с първата си много приятелска /затова и искрена/ любов - мен ме зарязаха, но аз го исках и по един или друг начин признавам, че го провокирах да скъсаме.
На първо време мислех, че ми няма нищо - нали исках това. Но ми беше адски трудно, защото не знаех как да живея - пет години бях живяла с него и сега просот бях изгубена. Затова станах работохолик, а и обстоятелствата по внедряване на нова програма го изискваха - от 8 сутринта до 10 вечерта /не рядко и 12 нощес/. Събота до 15ч. През свободното време чистех и спях...
Трябваше ми година и половина за да се насиля да легна с мъж - беше ме страх, че съм станала фригидна. Не ми беше хубаво и още около половин година бях сама.
1. От свит и срамежлив човек станах нахакана и дори арогантна на моменти - преминах в агресия и се опитвах да играя жената-вамп.
2. Насилих се да приема секса за свободно занятие - но нямаше успех и единственото, което постигнах е да се науча да се правя на свободомислеща по въпроса /а и на свободна жена/ когато мислех, че това ще се хареса /колко глупава съм била/
3. Мислех, че отношението ми към мъжете е същото като преди - но се оказа, че им нямам капчица доверие. Уви изгубила съм способността да се доверявам, подозрението е начин на живот за мен. С времето май изгубих доверие във всички и във всичко - подозрителна съм и дистанцирана от всички дори и приятели /моето гадже беше най-добрия ми приятел/.
4. Станах по-студена и както казах арогантна на моменти /ъпреки, че това е маска - добре прикривам факта, че много лесно може да ме засегне човек/.
Бе бих казала, че се научих да се оправям сама, но и станах нещо като Ледената Кралица само, че не съм с нейната приказна красота
Виж целия пост
# 2
не съм се развела, но пък връзката, която имах 5г е по-дълга от сегашния ми семеен живот
Ще ти кажа какво стана след като се разделих с първата си много приятелска /затова и искрена/ любов - мен ме зарязаха, но аз го исках и по един или друг начин признавам, че го провокирах да скъсаме.
На първо време мислех, че ми няма нищо - нали исках това. Но ми беше адски трудно, защото не знаех как да живея - пет години бях живяла с него и сега просот бях изгубена. Затова станах работохолик, а и обстоятелствата по внедряване на нова програма го изискваха - от 8 сутринта до 10 вечерта /не рядко и 12 нощес/. Събота до 15ч. През свободното време чистех и спях...
Трябваше ми година и половина за да се насиля да легна с мъж - беше ме страх, че съм станала фригидна. Не ми беше хубаво и още около половин година бях сама.
1. От свит и срамежлив човек станах нахакана и дори арогантна на моменти - преминах в агресия и се опитвах да играя жената-вамп.
2. Насилих се да приема секса за свободно занятие - но нямаше успех и единственото, което постигнах е да се науча да се правя на свободомислеща по въпроса /а и на свободна жена/ когато мислех, че това ще се хареса /колко глупава съм била/
3. Мислех, че отношението ми към мъжете е същото като преди - но се оказа, че им нямам капчица доверие. Уви изгубила съм способността да се доверявам, подозрението е начин на живот за мен. С времето май изгубих доверие във всички и във всичко - подозрителна съм и дистанцирана от всички дори и приятели /моето гадже беше най-добрия ми приятел/.
4. Станах по-студена и както казах арогантна на моменти /ъпреки, че това е маска - добре прикривам факта, че много лесно може да ме засегне човек/.
Бе бих казала, че се научих да се оправям сама, но и станах нещо като Ледената Кралица само, че не съм с нейната приказна красота


Не мисля, че си станала по-студена, а по-скоро си си изградила защитна преграда, която те предпазва от нови рани.  Peace
Виж целия пост
# 3
мда но нали знаеш - когато човек твърде дълго играе една роля има опасност тя да стане негова същност
Виж целия пост
# 4
мда но нали знаеш - когато човек твърде дълго играе една роля има опасност тя да стане негова същност


Не съм съвсем съгласен. Чувствителността е най-голямото богатство на човека и колкото да го крие в душата си, то си остава там.
Виж целия пост
# 5
1. Материално - аз имам всичко, той - нищо.
2. За мен остана и кучето - малката ми и най-добра приятелка.
3. И детето ще е при мен.
4. Душевно - ограбена. Както става при всяка раздяла.
Като сложим отпред математически знаците: с три плюса и един минус.
Слагаики ги на кантара - минусът тежи ли колкото трите плюса?
Отговорът идва сам.
Равносметката - не можеш да излезеш сух от водата. Или както казва Тонката НЯМА ПЪЛНО ЩАСТИЕ.
Защо ли най-добрите хора, които някога съм познавала, са и най-изстрадалите?
И пречиства ли наистина страданието?
Отговорът е еднозначен. Което не те убива, те прави по-силен, но което е много по-важно: то те прави по-добър човек.
И аз да цитирам реплика от филм, а именно "Защо Тъгува Гилбърт Греиб?":
Кажи ми какво искаш...
Искам нов мозък за брат ми. Ново тяло за маика ми..........
А за себе си какво искаш?
За себе си ... искам да съм по-добър човек.
Виж целия пост
# 6
1-во и последно аз чакам една принцса а той никога няма да може да и се зарадва истински.
Няма какво да делиме всеки остава наранен. не мога да знам как и защо се чуства той, може би аз си взех достатъчно от него, макар че той открадна смеха ми за дълго време напред. Може би защото аз все още имам чуства към него искам и неговия смях да го няма но за това не мога да съм сигурна. Но пък той ми остави смеха на моето -/нашето/ дете и прибавен към усмивките на каката и нейния ентусиазъм, ето че моя плюс е много по голям.
Равносметката е, че на почти 30 г. живота отново започва за мен за добро или за лошо ще видим докаде ще стигна тоя път.
Виж целия пост
# 7
1. Материално - аз имам всичко, той - нищо.
2. За мен остана и кучето - малката ми и най-добра приятелка.
3. И детето ще е при мен.
4. Душевно - ограбена. Както става при всяка раздяла.
Като сложим отпред математически знаците: с три плюса и един минус.
Слагаики ги на кантара - минусът тежи ли колкото трите плюса?
Отговорът идва сам.
Равносметката - не можеш да излезеш сух от водата. Или както казва Тонката НЯМА ПЪЛНО ЩАСТИЕ.
Защо ли най-добрите хора, които някога съм познавала, са и най-изстрадалите?
И пречиства ли наистина страданието?
Отговорът е еднозначен. Което не те убива, те прави по-силен, но което е много по-важно: то те прави по-добър човек.
И аз да цитирам реплика от филм, а именно "Защо Тъгува Гилбърт Греиб?":
Кажи ми какво искаш...
Искам нов мозък за брат ми. Ново тяло за маика ми..........
А за себе си какво искаш?
За себе си ... искам да съм по-добър човек.




Това ми хареса!  Peace
Виж целия пост
# 8
Винаги съм била силна.

Проблемът сега е, че самата ситуация "с дете на ръце" прави жената по-уязвима в обществото, особено в професионален план.

Ето откъде произтичат мнозинството от проблемите ни. Но не виждам как това ще се промени за в бъдеще. Обществото трайно се е ориентирало към отделяне на поколенията и едно-времешните възможности за помощ от майки и баби почти не съществуват в днешно време. Това е което прави една жена "слаба" най-вече. Независимо дали е разведена или женена. Защото на семействата с двама родителя изобщо не им е лесно точно така, както и на семействата с един родител. В днешни дни е наложително и двамата да работят, така че и множество не-разведени майки неминуемо са изправени пред проблемите на самотните майки.
Виж целия пост
# 9
В днешни дни е наложително и двамата да работят, така че и множество не-разведени майки неминуемо са изправени пред проблемите на самотните майки.
  202uu
Браво, много правилно изказано. Да не говорим колко мъже има, дето са в качеството на второ или трето дете в семеиството и тогава положението е трагично.
Виж целия пост
# 10
Да не говорим колко мъже има, дето са в качеството на второ или трето дете в семеиството и тогава положението е трагично.


Какво точно имаш предвид?
Виж целия пост
# 11
Да не говорим колко мъже има, дето са в качеството на второ или трето дете в семеиството и тогава положението е трагично.


Какво точно имаш предвид?

Ами сигурно има предвид, че една голяма част от семейните мъже на практика се явавят като още едно дете в семейството. Разликата е, че сами се оправят в тоалетната,  хранят се сами и то добре, обличат се сами и май с това се изчерпват разликите.. А мен не спира да ме гложди любопитството- що дири един  свободен млад мъж във форум на майки и то самотни????Пишем теми по психология ли, що ли???
Виж целия пост
# 12
Моето най-голямо предимство е, че се научих доста добре да анализирам хората и да ги предвиждам....а това е добре мммм?....Явно последната ми връзка е била онази тухла в стената, която ми помогна да го постигна...Но иначе като разбиране за света се превърнах в една доволно гадна и цинична ....айде няма да слагам думата, която ми е на езика...да кажем ледена кралица Joy Joy Joy! Но какво от това! Трябва да се оцелява и то колкото е възможно по-добре! Всичките розови приказки за емоции и не знам какво си заминаха в канала и така....както и разделянето на мъжкия свят на две половини: едната ми е любимата - това са приятелите за бира и с които можем да си плачем на рамената....и другата - тъпите к....та - имал си емоция или само чист секс, но са те прецакали.....та гледам процента на вторите да е 0.......
Виж целия пост
# 13
  ....айде няма да слагам думата, която ми е на езика...

кучка?
лол
няма лошо - кучето, най добрия приятел на човека  Laughing Laughing Laughing

милк - курва по дефиниця, кучка по презумция Sunglasses
Виж целия пост
# 14
Здравейте и от мен!
Мисля ,че съм станала по-силна или поне така се надявам и както повечето от вас-доволно подозрителна към мъжкото съсловие! С него не се сравнявам, не искам и да знам той накъде се е променил-това, заради което го зарязах, му е карма и няма да се промени!Не мога да кажа, че нямам чуства-имам все още някакви, но смятам, че постъпих правилно и взех живота си в ръце! А и никой не ми е обещавал да е лесно!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия