Аz не съм инвалид, а бременна...или zа отноШението към бремените по света

  • 1 620
  • 33
Преди 10тина дена бях на една българска сватба в Ница. Сега съм в 4ти месец и ве4е се вижда малко корем4е, но ина4е се 4уствам супер, свърШиха гаденето и голямата умора, във форма съм, на кеф съм. Та ве4ерта бяхме на купон у младоженците и Щом като вляzах, веднага ми направиха място къде да седна, питаха дали муzиката не ми ли е прекалено силна, носеха ми zа пиене, постоянно ме питаха дали имам нужда от неЩо и т.н. Много мило се държаха вси4ки с мен, но все едно съм супер болна. По едно време иzляzох на балкона, просто малко на 4ист въzдух и веднага се притесниха..."лоШо ли ти е? ИскаШ ли да седнеШ? Въzглавница да носим ли? А яде ли?" и пр. и пр. А бе хора, аz само искам да иzляzа на 4ист въzдух, ниЩо пове4е  Grinning Та така цяла ве4ер, като станах да играя хоро zабавиха кра4ката докато йм се раzвиках  Wink

Та аz на такова отноШение не съм свикнала, тук във Франция като 4е ли не обръЩат голямо внимание на бремеността. Като zабременях и питах лекаря, какво мога да правя/ям и какво не, отговора беШе "Вси4ко прави, живей си съвсем нормално, не си болна а бременна". В събота бяхме в супера и най нахално се наредих с претъпканата коли4ка на касата zа 10 артикула и предимство на инвалиди и бъдеЩи майки, където по правило би трябвало да ме пускат да мина вси4ки, които се наредиха пред мен. Много ме гледаха, много добре видяха и zаЩо съм се наредила именно там, но толкоz, никой не ми отстъпи място но и аz и не го направих на въпрос де. След мен се обраzи много яка опаШка (е как няма, само веднъж седми4но паzарувам) и 4ух някои не много мили думи по мой адрес, но никой не посмя да ми каже неЩо.

Та раzликата в отноШението към бременните ми прави голямо впе4атление. В другите страни как е?
Виж целия пост
# 1
Ами нормално е било поведението на хората на сватбата,мисля аз.Не си болна или ивалид,пази Боже,но пък състоянието ти е деликатно все пак Wink Много промени настъпват в организма и докато бушуват хормоните и се подготвят,знаеш какви неудобства изпитва бременната.
Ина4е за Испания имам 4увството,4е бременните ги изолират,като 4е да са прокажени.Не дават предимство никъде.На мен веднъж ми се слу4и в 8 месец един нагъл дядка да ме блъсне в корема,само и само да мине пред мен,за което полу4и ритник в крака,колкото и невъзпитано да е Crazy
Виж,майки с бебета и малки деца са друго неЩо,  с тях се държат както трябва.
Виж целия пост
# 2
хехе:)хубава тема..тук няма подобно нещо.т.е питат ме как съм ма дотам,америк.де..имат навика да те пипат по корема обаче,дори непознати,к за мен беше голям шок..изобщо няма спец.отношение(не отстъпват място на опашка примерно) и аз лично съм много доволна от това..
***
от бг непрекъснато слушам как да престана да работя,да не нося Ния,да си "почивам" и пр..подминавам и толкоз,това ни е в културата,не можеш да го избегнеш..но то е до човек,има майки к много се вживяват и се кефят на "специлното положение",аз просто не съм от тях..
Виж целия пост
# 3
Според зависи, както се казва...Имах състудентка, която не ми даваше да нося дори лаптопа на една презентация, имаше и случай, в който един чичко в магазина ме избута, за да мине преди мен на касата, а аз бях в началото на 9-ти м. Може би защото тук е пълно с бременни и затова и не им дават особени предимства Rolling Eyes
Но пък ми харесва, че в транспорта, има места за инвалиди, бременни и деца и на тях рядко сяда някой "непривилегирован" Сложно е....ценностната система май не е същата като на българина Thinking
Виж целия пост
# 4
Хе-хе, Татяна, ами така е в Бг на бремеността се гледа като на болест. Аз си бях в БГ някъде в края на петия, началото на шестия месец. Честна дума всички приятели и роднини ми скъсаха нервите и нямах търпение да се прибера на спокойствие и да живея както имам желание. На мен тогава почти не ми и личеше но бях казала на всички, съответно ми се носеха столове, бях карана насила да си посядам и какви ли още не неща. А от ония дни казах на майка ми че тръгвам по мебелни магазини и тя каза 'ама как така с тоя корем??? Чакай си мъжа, не ходи сама' Та и обяснявах че аз всеки ден ходя на работа и мъжа ми не ме придружава, а магазина е по-наблизо от службата ми. Абе изобщо пришка ми излезна на езика да обяснявам че това специално внимание е на никoй ненужно и ме дразни ужасно много. В същото време обаче като се качих в градския транспорт и по-точно в студентския автобус 280, всички девойчета се обърнаха към прозореца и загледаха нещо много втренчено и интересно през прозореца. През това време аз подпирах един сакат циганин с патерица. Та мисълта ми е че в тесния кръг на семейството на бремеността се гледа като на нещо много специално, но в обществото навън няма грам разбиране.

Тука, на никoй не му прави впечатление че съм бременна. Дори присъствах на една много неприятна сценка. Бях в началните месеци и се редях много чинно на опашка пред рецепцията на ГП-то. Една доста бременна някъде пред мене помоли бабетките да я пуснат, че била само за направление. Е, пуснаха я, но и го изкараха преz носа. То не бях подмятания, то не бяха злобни забележи... И в службата ми е същото. Тъкмо днеска се скарах с моя побъркан колега който подържа непрестанно климатика на 10°С, а за парно и дума не дава да обеля. Ами все пак 07. Ноември сме, не точно сезона на жегите. Накрая се вбесих и му казах че ще излезна в преждевременно майчинство, което смятам и да направя. Същото е дори когато ходя на лекар. Всъщност от 4. месец съм с контаркции и както виждаш продължавам да работя. Баламосват ме с един магнезий дето не ми помага и това е всичко. Вярно че работата ми е седяща, но ми стига стреса всеки ден да дойда до тука и да се прибера. А като гледам в БГ за какви неща ги оставят вкъщи... Всъщност просто поради факта че са бременни. Shocked

И така, на мен много ми липсва баланса. Бих искала състоянието ми да предиzвиква малко повече вниманието на лекарите и разбирането на обществото, но ако може да не се държат с мене като с умствено и физически недоразвита (каквото чувство имах в БГ). Абе няма угодия...
Виж целия пост
# 5
Аз пьк сьм се чудила на бременни познати тук как са работели до денят преди да родят, ама наистина!И с болки и с неразположение, но на трьстиката Confused. Струва ми се неприемливо. Бременната жена не е болна или инвалид, но все пак носи отговорността за човешки живот и би трябвало до минимум да сведе риска от злополука, вместо да ходи с кола на работа, да тьрпи капризите на колеги, които вьобще не са толерантни и други вредители на нервната система.Аз помня от БГ мои колежки бременни....винаги им беше спестявана работата, винаги им даваха повече време да почиват дори и на работното място и т.н екстри, да не говорим, че  в последните месеци бяха в отпуска. Поне аз сьм такьв човек, че когато работя сьм всеотдайна, понякога не ям/обядвам/ когато имам работа....натоварвам се докато нещо не бьде свьршено и т.н, така, че не се виждам ако сьм бременна как бих могла да работя сьс сьщия потенциал. Според мен всяка жена трябва сама да си определи какво може и какво не иска да прави по време на бремеността, а не да се втурва да доказва как няма нищо и, че е само малко бременна....Надявам се, когато стана майка за в бьдеще да има хора които да мислят и се грижат за мен, било то от роднина в семейството до непознат в автобуса или на улицата.
За отношението на местните кьм бременните-ще споделя когато имам опит Wink

Виж целия пост
# 6
аз нямам фрапантни слу4аи  Rolling Eyes. Тук се излиза в болни4ен в средата на 7ми месец, май4инските цялостно са 4 месеца. Правиха ми място в автобус, седнах, ма после нямаше ставане  ooooh!.Като бях в спешното не влязох веднага, 4аках около 30 минути, ама това не беше за гинекологи4ното, ами за болки в 4ервата, ина4е бързо минаха изследванията за минутки, набиха си ми инжекциите и ми мина. Само веднъж в спешното в гинекология 4аках много, поне 1 4ас, имаше някъв тежък слу4ай и....ина4е останалите ми ходения в спешно, веднага са ме приемали. Правили са ми място на опашките в магазина, някой дядка се е слу4вало сигурно да не ми направи път или да ме побутне, но не така силно разбира се, те малко са си странни възрастните. Ми нормално е отношението, де да знам, аз не съм обръщала много внимание на това, пове4ето време лежах у дома.
Виж целия пост
# 7
И аz биь предпо4ела такъв баланс, който го търси Вяра. Малко пове4е внимание или раzбирателство от обЩествеността, но не такова прекалено внимание от българската страна.

Раzбира се, всяка бременост е раzли4на и аz преz първите 3 месеци бях много благодарна, 4е не работя, не zнам как бих могла да отида на работа в състоянието в което се намирах. Но да 4укна на дърво (*4ук 4ук*) от 2, 3 седмици ве4е съм съвсем добре, 4увствам се абсолиутно както преди да zабременнея и бих могла да работя (и си ба4кам от вкъЩи по компа).
Виж целия пост
# 8

Небето, не всяка жена кара тежка бременност.

Аз, например, изкарах супер лека бременност, само от киселините и апетита забелязвах, че съм бременна!
До края на 8-ми месец бачках, карах микробус и т.н. Не ми пречеше и тежеше.

Същевременно се радвах на особеното внимание, чувствах се като принцеса.
Но просто самата ми бременност не наложи да се възползвам по-солидно от това внимание.
Въпреки всичко, ми беше особено ПРИЯТНО.  Sunglasses Wink
Виж целия пост
# 9

Небето, не всяка жена кара тежка бременност.

Аз, например, изкарах супер лека бременност, само от киселините и апетита забелязвах, че съм бременна!
До края на 8-ми месец бачках, карах микробус и т.н. Не ми пречеше и тежеше.

Същевременно се радвах на особеното внимание, чувствах се като принцеса.
Но просто самата ми бременност не наложи да се възползвам по-солидно от това внимание.
Въпреки всичко, ми беше особено ПРИЯТНО.  Sunglasses Wink

Да, kinnie, при всяка жена бремеността е различна, затова и казах, че всяка жена трябва сама да си определи какво може и какво не иска да прави по време на бремеността.
Дай Боже на повече жени по лека бременност Grinning
Виж целия пост
# 10
Дай Боже на повече жени по лека бременност Grinning

Мерси, да ти се връЩа  Wink
Виж целия пост
# 11
Честно казано не съм попадала в такава ситуация досега, в автобус или болница, където да ми се налага да чакам и да няма кой да ми отстъпи място, но пак от друга страна си се ядосвам сама на себе си #2gunfire, че и аз допреди месец (след 1 седмица влизам в 9-ия) въобще не се щедях, а и нямаше кой да ми каже: "А, бе я си почини, поседни и т.н.".
Резултатът беше, че 2-ия и 3-ия месец неуморно ходих на работа, а ми беше лошо през цялото време, а след това  се преуморявах да стоя права излишно, което ми направи болките в краста непоносими, накрая едвам вървях 10 минути между спирката на автобуса и работата ми.
Та си мисля, че щях да бъда сега и тогава в по-добро физическо състояние ако имаше около мен някой да ми каже "по-спокойно". Ама датчаните въобще не се вълнуват, ако не се тръшнеш да умираш, дори и да се оплачеш нещо ти казват, че нищо ти няма и ще се оправиш(Щях по едно време да си убивам мажо направо, че той хем не му е лошо, хем много знае #2gunfire #2gunfire). А бе за другия път ще съм вече добре подготвена  относно как се чувствам физически и психически, и как работа, ежедневие и околни да не ме изморяват и стресíрaт допълнително. Naughty
Виж целия пост
# 12
Да, това в Бг е другата крайност. "На бременна жена трябва да и се даде това, което и се прияде, на бременна жена трябва туй, трябва онуй..." Дрън дрън! Така съм се вбесявала като почнеха да ми ги говорят #Cussing out #Cussing out #Cussing out #Cussing out #Cussing out #Cussing out #Cussing out #Cussing out Верно сякаш човек е инвалид!
Тук, в Дания обаче е горе долу противоположното. Все едно че нищо ти няма...
Понеже не карам кола и се придвижвам с градския транспорт, ще ти кажа, че много ама наистина много рядко са ми правили място да седна, това когато съм била в 9 ти месец и то лятото, на спирката пък никога не са ми отстъпвали да седна. А най- разочарована останах, когато един шофьор ми затвори автобусната врата точно под носа, защото аз бягах, но не можах да го сваря. При това с торба с покупки и в 9 ти месец. Даже и хората на улицата се възмутиха. Какво, нима не ме видя, че търча след него......
Друг грозен пример беше когато се връщах от училище. Бях в 7 ми месец. Докато си чаках влака на спирката, страшно ми се приходи по малка нужда. Видях, че има тоалетни и се успокоих. Влязох, в тоалетната и какво да видя-2 жени седят вътре, отворили вратите и пушат. Тоалетната беше с 2 прегради и те просто си седяха вътре и пушеха. Помолих ги да ми отстъпят, защото съм на зор. Едната обаче ми трясна вратата и каза, че приятелката и си имала проблеми и да съм изчакала. Ужас...Усещах че не мога да чакам повече и корема започна да ме боли. От яд и от безнадежност започнах да рева.
Едно момче ме видя и попита какво ми е. (оказа се че човека бил поляк) Казах му че ми се ходи до тоалетна, а тези 2 те седят вътре и пушат. Като се ядоса тоя, нахълта в тоалетната и като им се разкрещя Laughing Joy Joy Joy Joy...и двете изхвърчаха навън. Едната така ми се ядоса, че малко оставаше да ме набие Shocked Shocked Shocked Shocked Мисля че и двете бяха някакви алкохолички Thinking Thinking
 Та май и поляците имат такова отношение към бременността като българите. newsm78 newsm78 newsm78 newsm78 newsm78 newsm78 newsm78 newsm78 newsm78
Работи се до 4 седмици преди термина. Аз изкарах късмет, защото тогава все още учих а последният ми изпит беше 1 месец преди да родя, така че поне физически не съм била супер натоварена.
Виж целия пост
# 13
Поне аз сьм такьв човек, че когато работя сьм всеотдайна, понякога не ям/обядвам/ когато имам работа....натоварвам се докато нещо не бьде свьршено и т.н, така, че не се виждам ако сьм бременна как бих могла да работя сьс сьщия потенциал. Според мен всяка жена трябва сама да си определи какво може и какво не иска да прави по време на бремеността, а не да се втурва да доказва как няма нищо и, че е само малко бременна....

А ти и да искаш няма и да можеш да поемаш същите натоварвания като преди. Искаш-не искаш, щадиш се в крайна сметка, тялото само ти показва докъде можеш да стигнеш. И аз по принцип съм много енергична и в работата си давам всичко от себе си. Но в един момент усетих, че 'всичко' е силно намаляло и не мога да работя на същите обороти като преди. Така че намалих темпото и започнах да се скътавам.  WinkТака де, като не се сещат тия около мене, значи аз трябва да си взема каквото ми се полага. И да искам вече не мога да се правя на супержена. Ползвам си обедната почивка, че и отгоре и хич и не се престаравам.
Обаче да ви се оплача най-големия тормоз видях през първите 3 месецa и то не от кой да е, a от шефката ми която забременя точно 3 месеца преди мене. Толкова юркане и неразбиране колкото видях от тая жена не съм си представяла. Добре че излезна в майчинство, че и аз бял ден да видя. И при това на мен ми се наложи да обявя в службата си още в 8. г.с. че съм бременна, така че тя знаеше. СЕбе си обаче щадеше и успя за 6 месеца да си вземе 70 дена отпуска. Shocked
А и да не забравя да добавя че досега никoй не ми е отстъпил място в градския транспорт, нито в БГ, нито в Австрия. Ако успея да се преборя за място, седя, ако не си стоя права и никoй не се впечатлява. Тази вечер исках да седна докато чаках метрото, но точно на местата за бременни се разположили двама и си запалили цигара, въпреки че пушенето в метростанциите е забранено. И на мен ми остана избора или да се настаня между двете им цигари или да си стоя права.  #Cussing out
Виж целия пост
# 14
хехе, историята на мира ми припомни моето търчане с големия корем по берлинските улици като ходих да си оправям документите за паспорта Sick
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия