за мен накратко:на 31г.с 2 момченца големия е на 13,а малкия на 6.Омъжих се на 18 за учен. ми "любов",защото забременях,на 19 се разведох по ред причини,те са за друга тема,и почти веднага заживях със сегашния си мъж,но така и не сключих брак с него от страх и егоизъм.Големия ми син-Ивайло беше на 5месеца тогава,за първи път каза татко на сегашния ми мъж-Тодор.Аз лично чувствах мн.повече Тодор като баща,отколкото биологичния му.Самият Тодор е човек с мн.голямо сърце и му си въэхищавах как раздаваше любовта си безрезервно.Дълго отлагах второ дете от страх.Едва от скоро вече съм убедена,че проблем има.Аз не мога да очаквам от Тодор да ги обича еднакво,но се надявах,че ще успее да се прикрива.От 1 г биологичния му баща се сети,че има син и започна все по-често да се появява.Ивайло го харесва,нали кръвта вода не ставала.Тодор си дразни.но премълчава.а аз не мога да спра Ивайло да се среща с биол. си баща ,защото ще започне да ме лъже,да се крият и съвсем нещата ще загрубеят.Тодор явно реши "да не се меси" и сякаш "си спомни",че във всъщност Ивайло не му е син.Във момента ако въобще говори с Ивайло то е за да му се скара,че е направил нещо на малкия.Ивайло все още не реагира,но той влиза в пубертета и очаквам в най-скоро време да се започне.Аз се опитвах да говоря с Тодор и с добро е с лошо,но не поема,отрича,че му се променило отношението,обвинява ме,че Ивайло ми се е качил на главата и "Добре,възлитавай го както искаш,нали етвой син,няма да се меся".
Дайте ми съвет,пишете ми за вашия опит.Имам се за "психолог",а за собствените си проблими нямам правилния отговор,Не искам да споделям с приятелките си,за да не изострям вниманието на хората около нас,общо взето сме добро семейсто,но това може и да го промени...