Прасковено, обаче, и аз не харесвам. Навремето, преди 20-30 г., когато започнаха да навлизат новите моди в България /а с тях и цветните латексови бои/, масово домовете се изшариха с това прасковено. Дори аз, без да искам /защото си оцветих сама латекса, дори не си спомням дали по онова време имаше машинно оцветяване по каталог, ама и да го е имало все още е било безбожно скъпо/, та, без да искам си изпидепсах хола и спалнята в прасковено. Мале, как го мразех тоя цвят!
Сивото ми е фаворит сред цветовете за стени. Но за цветна стена е необходимо да има голяма квадратура. На вилата боядисахме в една от спалните едната стена лилава. Леле, как се "смали" стаята! А все пак не е от най-миниатюрните - около 14 кв.м е, а таванът в единя край е над 3.50.
Не знам. Цветните стени ме плашат. Предпочитам нещо, близко до бялото, а цветовете да идват от текстил, пана, картини.
Затова и ми допадна толкова спалнята на Пина - спокойна, ненатрапчива, удобна, предполагаща релакс. Разнообразието е във формите и материалите, а не в цветовете.
Зелена спалня ми харесва на картинка, ама за моя дом не ми допада.
А една красива подова настилка абсолютно замества "по уютност" всякакви килими и черги.
Ех, мечтииии!