И аз вече съм от вашия отбор

 
Съжалявам да го чуя. Бъди силна заради детето си.
Мисля, че взимаш правилното решение.
Дано час по-скоро се нареди новия ти живот 

Мила A.A.M.Belev,
със сигурност сега ти е много трудно.
Но знаеш ли, сигурна съм, че ще изплуваш, и не само това - на повърхността ще те чака
Слънцето с целия му блясък.
Трудно е било да вземеш това решение, но е добре, че си го направила.
Гушни малкото човече, то ще ти даде сили.

Ох, мила, много съжалявам да прочета тези редове написани от теб! Обаче и аз като Шани смятам, че си взела правилното решение. Само мога да предполагам колко ти е трудно в този момент, но бъди силна и се мобилизирай. Убедена съм, че ще се справиш. Гледай напред и това е. Каквото било било. С теб съм и имаш цялата ми подкрепа!

Хей, изненадах се да видя такъв постинг от теб, мислех че сте ОК .... винаги ми става много мъчно да чуя, че някой се присъединява към тзои форум.... Но поне решението вече е взето, а това е най-трудната и гадна част. Помисли добре наистина как е най-добре за теб, зависи от работата ти, но връщането в БГ ако имаш родители и приятели не е чак толкова лош вариянт, е не живеем като там където си, ама сме живи:))))и има с кой да пиеш по едно след работа... като обмислиш всичко на спокойствие нещата сами ще тръгнат във вярната посока. Стискам ти палци, дано скоро ни зарадваш с един по-ведър постинг 

Мила, съжалявам много за как нещата са се развили при вас. Винаги е трудно да се чете нещо такова като написаното от тебе... Боже, преди 10 месеца (утре стават точно толкова) и аз писах за развода си.
Но да ти кажа... както и другите вече са ти казали, ще се оправиш. Такивата като нас са силни. Трудно е, но ще се оправиш.
За това дали да се върнеш в БГ или не... не знам какво да ти кажа. Аз самата нямам тази възможност, имаме общо попечителство. Но и смятам, че дори и да го нямаше това попечителство пак бих избрала да живея тук във Финландия.
Просто нещата тук са някак си по-лесно уредени за такива като нас. Не, че държавата помага с много, но все пак и малкото което получаваме е от голяма помощ.

НЕ ОБВИНЯВАЙ СЕБЕ СИ ЗА ИЗНЕВЯРАТА НА МЪЖ ТИ! Отърси се от него, намери си нови твои си приятели, света ще просветне и ще видиш светлината в края на тунела. Обещавам ти!

Топли прегръдки на теб и Алекс.

Здравей
съжалявам за случилото се. Надявам се обвинителните ти думи, че ти си виновна за изневярата му, са само фин черен хумор. Защото надали имаш вина за тъпотата му. А че трябва да се махнеш преди да ти лепне Спин - със сигурност ти е ясно.
Не дей и да помисляш да се връщаш тук - със сигурност в Холандия ще имаш много повече матиреални, морални и всякакви други облекчения от към държавата. Със сигурност законите защитаващи самотните родители са много по-добри и се СПАЗВАТ! А това ,че ти липсват роднини... Ми и да се върнеш тук - в забързаното си тежко и напрегнато ежедневие надали ще могат да ти отделят време, а може и освен подкрепа евентуално и упреци да чуеш - хора разни, всеки съди различно, нали не е в твоети обувки! Печалба от връщане назад - нулева.
Като самотна майка никой и нищо нито ще ти помогне, нито ще се съобрази с положението ти. Финансово ще си в нищета /освен ако съпруга ти не изпраща издръжка с която да си ок или пък роднининте ти не са богати/. А в Холандия и само на помощи да живееш - ще живееш! Докато тук с детето на помощи /дето няма и да ги получиш/ - няма да просъществувате.
Много е трудно психически, но уви това е нещо през което минаваш сама и дори при морална поддръжка на близки и приятели не би ти станало нито по-леко, нито пък по-скоро ще заздравеят раните. Тедзи изпитания са отредени на човек и той минава както може през тях сам!
Затова горе главата, направена е най-трудната крачка - сега остава само да съградиш новия си живот!
Пък и - усмихни се - Холандия е страната на свободната ЛЮБОВ - остава само да я потърсиш!
Много се надявам да се справиш, да минете с малкия максимално безболезнено през този труден и самотен за вас период!

Съжалявам да го прочета, кураж и успех.
Ти си готин и свестен човек, радвам се, че се запознах с теб

Жлако е, че още някой се присъединява към нас.
Не се страхувай от бъдещето - никой не може да каже какво ще е, за това по добре не се подготвяй предварително. Очаквай го с нетърпение. Имаш една нова свобода, възползвай се от нея
Човек има неподозирани сили.

Кураж!

 

Момичета ,благодаря за топлите думи 
Вярно е,че решението е най-трудно-постоянно се питам дали постъпвам правилно,дали не прибързвам и как това ще се отрази на детето,но от друга страна не мога да живея с човек ,които е предал доверието ми и е изложил на опасност здравето на семеиството си.
Дълго време се боря със себе си и ми се иска това да е само лош съм,но уви.
Гадното е ,че започвам да се самосъжалявам и да губя контрол,а имам нужда от сила.
Утре на Алексчето и предстои операция за махане на носна сливица (такъв е буквалния превод,незнам на български как е) стискайте ни палци.
Благодаря ви още веднъж и ви желая много късмет и здраве!

Дааа, не става така.
Не е хубава картинката, но ще се справиш, бъди сигурна. Първите година - две са трудни, после 
Утехата е пълна...  . Споко миличка, всички сме в кюпа. Има измъкване, но ще е бавно. Аз вече 4 месеца, 5ти почна се пека на тоз бавен огън и напредъкът е минимален. Но нали сме затова. 
Гадно е вечер, като си сам вкъщи. Ама нали имаш нет, мен това ме спасява, кисна тук и си заривам главата в пясъка като щраус и така ден за ден. Ще си намериш едно любимо занимание, всеки си знае за себе си кое е то, което ще те погълне и ще ти помага да се отвличаш.

Не се отчайвай и не изпадай в самосъжаление. Ти не си виновна. Прегърни малкото си съкровище и знай, че имаш най-голямото богатство, заради което си струва да минеш през това изпитание.
Пожелавам ви успешна операция и бързо възстановяване 

Съжалявам да прочета това! Искам да ти пожелая кураж, успех и много щастие занапред! Горе главата! Когато има желание, има и начин!   

Пожелам ти кураж! 
Ще се справиш,бъди силна