Не иска да ме слуша!

  • 734
  • 12
Колкото повече пораства Маринка, толкова по-непослушна става. Не знам вече какво да правя. Просто винаги иска да става на нейното, не стане ли така, започва един рев, тръшкане, опит да бие плесници и т.н. Например веднъж като бяхме навън и вървяхме по една пътека, цялата покрита с пръст, Маринка реши, че й се играе на нея, седна насред пръстта и започна да дълбае в нея. Явно й приличаше на пясък. Обаче не можех да я оставя там, беше ме срам от хората, а трябваше да ходим и на магазина, взех я, а тя като почна лудо да се мята из ръцете ми, да реве, да ме удря с глава... Или пък много обича да играе на чешмата, след като й измия дупето - добре, но се измокря цялата отпред, а и изхабява сума ти топла вода... Но и от там я измъквам с много голям зор. Излезем ли навън, иска да върви по неин си път, не признава, че трябва да ходим еди къде си. Или пък иска постоянно да я носим, а за количка не ще и да чуе! В чудо се виждам. Нямам желание никъде да излизам с нея. Като гледам как другите деца послушно си седят в количките (дори да са по-големи от нас), или пък кротко вървят до майките си за ръчичка... Къде ти. Според майка ми не съм я възпитавала и съм й позволявала всичко, затова била така. Ама и аз не знам кога да й позволявам и кога - не. От една страна нали е малка още, жал ми е да й забранявам или да се карам. А гледам, че други майки доста строго се отнасят, даже и шамарчета бият. Не знам дали е правилно. Как да постъпвам?
Виж целия пост
# 1
Добре дошли в прекрасната възраст Simple Smile! Може би няма да повярваш, че след 3-4 месеца ще й мине и ще се смееш като се сетиш какви ги е вършила, но е така. На тази възраст и нашата дъщеря правеше абсолютно същите неща - в момента, в койте нещо не станеше както тя иска лягаше на земята и започваше да пищи и това беше поне по 10-ина пъти на ден. Почваше още със ставането - не искаше да се облича, да се обува, в най-голямата жега излязохме по гащи, потник, дебели чорапи до коляното и маратонки, защото ми писна да я убеждавам, че ще й е топло. Естествено като излязохме навън бързо разбра, че й е топло и се събу, а аз си спестих 10-15 минутно сърдене! Просто пробваш първо с обяснения и ако не става просто я оставяш да пищи все някога ще и омръзне. Аз пробвах с говорене, но поне при нас не проработи, в такъв момент тя просто ставаше глуха и сляпа и май още повече влошавах положението с приказки. Някъде из нета има една чудесна и много успокояваща книга "Изкуството да бъдеш родител", пусни си търсачка и я намери, ще се успокоиш, че не е единственото "непослушно" дете. Това е просто период от развитието на децата, който преминава горе-долу когато започнат да говорят по-разбираемо, за да ни казват какво искат.
Виж целия пост
# 2
Да. Разбирам те и моят човек се тръшка, но...мама е категорична. Когато съм приела, че нещо е правило си го отстоявам, но не днес може, а утре не, а принципно и полседователно. Примерно отиваме на някъде и бързаме. Той обаче решава, че сега иска да се отбие по друга улица и започва да хленчи. Аз обаче продължавам. Той започва да се тръшка в истерия. Аз внимателно го пускам и той си сяда или полягва на земята. Аз спокойно го убеждавам да продължи с мен, но той не ще. Вземам количката и се отдалечавам на няколко крачки, за да разбере, че съм непоклатима, а дори му обръщам и гръб, за да не се издам, че съм разколебана или притеснена. Така той седи реве и вижда, че няма смисъл. Започва да се дере, но вече реването е на инат. Хората си минават, гледат ни и не ми пука каво си мислят. Тогава спира разсейва се с нещо, аз примерно му показвам самолет или ако идва някой голям камион...абе нещо с което бързо да го накарам да стане, но след като е вече спокоен. Избърсваме сълзите, гушвам го за малко и му предлагам да продължим, за да ни е приятно и на двамата. Оставям го в количката, ако иска да се вози, а ако не върви с мен, но не наръце. И така. Не му натяквам и не му се сърдя. Гледам да му прощавам бързо, за да не си помисли, че го наказвам или не му одисвам, защото не го обичам и го отхвърлям. Така следвъщия път ако попаднем в подобна ситуация и той реши да се тръшка, знае, че номера няма да мине и го прави само за протокола  Mr. Green и му минава много по-бързо. Разбира се аз избягвам да казвам "не" заради самото не. Все пак не искам да му пречупвам волята. А те вече са на възраст в която малко по малко могат да се водят преговори: Добре, не искаш да тръгваме сега. Тогава хайде още малко на люлката, хайде сега за полседно на пързалката. Край! Хайде сега да се прибираме да обядваме и да спим. Той казва "не", но аз съм казала "край". Добре тогава, аз си тръгвам. Хващам количката и убедително бавно поемам към къщи. Естествено той веднага хуква да ме настигне  Mr. Green
Малеее голямо писане направих. Толкова хаотично... Простете. И аз не знам, защо ги написах тия работи. Съвсем не става така лесно както биха искала да е.
Адашке, споко. Сигурна съм, че ще намериш верния подход. А има и много хубави книги за възпитаването на децата.  bouquet
Виж целия пост
# 3
Ще ти кажа аз какво правя.
При положение, че отиваме до магазина и за разходка в махалата - оставям го да се маже, да се мокри - при нужда бързо можеш да се прибереш.
Мивката е любимото ни място за игра. Има стъпенка, качва се и половин час забравям, че имам дете. Верно, че после го преобличам целия, ама така по-добре. Даже като ми се лигави и нервничи го пращам на мивката Mr. Green

Виж за посоката на ходене е сложна работа. Ние си се возехме, ама решеше ли да ходи - накъдето той каже.
Цитат
Добре тогава, аз си тръгвам. Хващам количката и убедително бавно поемам към къщи. Естествено той веднага хуква да ме настигне 
За съжаление при нас това не минаваше.
Сега нещата вече се стабилизираха и определено прилича на разумно човече.
Според мен не трябва да й забраняваш (освен, когато не е наистина наложително). Тя така или иначе не разбира защо не й позволяваш....остави я да се маже и на четвъртия път вече няма да пожелае.

Последната му любов беше микровълновата - зор да работи (свети, бучи - кеф). Първоначално я изключвах от щепсела, почна да се сърди; после започнах да слагам чаша с вода вътре (не бива да работи празна) и си я пускаше да бръмчи...та тая любов трая точно две седмици и сега никакво внимание към печката.
Като изучат нещата в детайли, минават на следващото, затова всякакви забрани са излишни. Ти се нервиш, нерви се и детето.
  bouquet
Виж целия пост
# 4
И ние сме на тоз хал. Като си науми нещо и започва да плаче, да ляга по земята и т.н. Но аз не отстъпвам, и това смятам,че е най-важното.Щом нещо не може - не може, и това е. Когато става по-буен просто го наказвам на стената.Той плаче, а аз казвам- Ела да те цункам, ще се сдобрим, а ти ще ме слушаш, защото това не може. Е, доста често върши работа. Колкото до навън - водя го само да играе/пазарувам докато е на ясла/.Разрешено му е да се цапа колкото си иска, за мен това не е проблем. Всичко ще мине, спокойно.
Виж целия пост
# 5
Същият проблем  Grinning, но усещам че започвя да отшумява полека - пу, пу, пу... Тръшкането по земята, когато нещо не му изнася, ходенето в посока, която той си е избрал и т.н. За тръшкането, оставям го да си се тръшка, ако ще да се въргаля, да реве, ако се опитам да го успокоя или да го накарам да спре - по-лошо става, така че го оставям и като види, че не му се обръща внимание сам престава. За ходенето дълго време спасямах положението с количката като бързаме, даже все още, но става все по-трудно да го усмиря да седи вътре. Ако е извън количката и не ходи с мен и аз правя като Еlfina, оставям го и се отдалечавам с бавен ход (като мятам тайно по едно око назад  Wink), в повечето случаи се инати, инати пък накрая ме догонва, но ако не го направи и аз се връщам и го хващам за ръчичка и почваме с убежденията...
Сега проблемът ни е с печката, постоянно я включва и гледа как свети и и се радва, на два пъти се изгори, аз докато го усетя, че я е включил... е не, продължава... Беше се вманиачил по ютията, непрекъснато я разнасяше и "гладеше" де що му падне, каране, "не", нищо не помагаше, накрая му купих една детска, на визия точно като нашата и му мина меракът  Laughing
И така... Надявам се, че е някаква криза на растежа и ще отмине  Wink
Виж целия пост
# 6
Звучи ми до болка познато. Laughing
Ние минахме вече през този период и отшумя.
Също като вас Боби се тръшкаше за всевъзможни неща.Да седне кротко в количката и да тръгнем на разходка беше просто неосъществима мечта.
Да ми подаде ръка и така да вървим, отново беше мечта.Бягах да го гоня, като луда обяснявайки че не е натам пътя за където сме тръгнали.
Види някое дете с колело почва да се тръшка на момента.Обясненията ми че, като се приберем ще му извадя неговото колело не помагаха,искаше да има и да прави всичко на секундата каквото си е наумил.В един момент си мислех че при нас ще е завинаги така.Обаче след няколко месеца взе да поумнява и спря да върши тия глупости.
Период е но докато при нас този период отшумеше бях на края на силите си.
Виж целия пост
# 7
Ами, при Вико е същото положението, да не те цитирам, или преразказвам, дословно същото.....
Обаче аз  казвам "НЕ" на доста по- малко неща . Какво му е лошото например да си седнеш на земята и да си копаеш пръстта, или да ходиш напосоки, или да цопнеш в най- голямата и най- калната локва, или да плискаш вода и да се измокриш целия....ми то тва е очарованието на детството, да не кажа на свободата...Ако на всяко нещо казваме "не", как ще опознае детето света? Все едно ученик в първи клас да пипа тебеширите, учебника, чиновете, дъската и учителката непрекъсната да казва "не, не, не". Ми то детето след няколко дни натякване ще загуби интерес да учи..../ примерът не е мой, четох го в "Изкуството да бъдеш родител".
Е, като се изкаля, или намокри го преобличам, нищо няма да му стане, ако ходи мръсен 5 мин, от магазина- до вкъщи. Мръсен, но щастлив...Цаката е да се въоръжиш с повече търпение и време- ясно е, че 1 ходене до магазина няма да е 15 мин, а цял час и че едно миене на ръцете ще означава цялостно преобличане. /относно хабенето на топла вода- напълни 1 леген и спри крана  Grinning/
Според мен, ти правилно си усетила, че е важно да разграничиш позволените и непозволените неща. Колкото по- малко са непозволените, толкова по- добре, защото тогава детето действително ще запомни кои са и с течение на времето ще започне да ги спазва, а и ти ще можеш да си непреклонна по тях.
Напълно съм съгласна  с Елфина и Веси 1- разсейването в друга посока действа /понякога/.
За шамарчетата на другите майки, за това, че те било срам от хората и за това дето ти го е казала майка ти, че не си възпитаваш детето добре- без коментар.
Естествено, че си го възпитаваш добре щом тези въпроси те вълнуват, търсиш отговори и мнения...
Ох, аз също се надявам този период да свърши някогааааааа Twisted Evil
Виж целия пост
# 8
Айде да сложа малко мерудия и аз. Това всички го преживяваме и не минава толкоз лесно. Цаката е да го обърнеш на игра. Ако бързаш за някъде пък Дечко се влачи и иска да върви, измисли някаква игра за да го накараш да побърза. Аз съм пяла (тихо) по улиците "ние сме войници да вървим напред- леви, десни, леви, десни и ..." диктувам темпото. Пък ако му дадеш да носи и една пръчка за пушка... еха-а-а-. О, вие сте дамски мами и това не ви минава. Тогава може да се правите на вятър и така бързичко да крачите. Или да и покажеш нещо интересно (тонът е важен, то за децата всички е интересно) и да бързате да го видите. А като вземе да се цапоти прекалено, вече съвсем като не ти издържат нервичките ooooh!, можеш да кажеш "О, горките ти панталони, колко ли им е мъчно, че са така изцапани... Sad..." Моя юнак много се тръшкаше като му обличах вечер пижамата. Айде, като не е студено - бива, ама през зимата да се мотае 10-тина минути така. Отде ми хрумнаведнъж, че крачетата му са големите влакчета ( ръчичките - малки, детски) и минават през тунела на крачолките и ръкавчетата и ... Придружено с бавно обличане и обуване, подходящите звуци пуф-паф и "Браво, пристигнахме благополучно newsm44" става работата. Та обръщай всичко на игра. Абе на маймуни се обърнахме, ама какво да правиш. Пък опитай и ти да се забавляваш, сякаш си детенце. Разтоварващо е.
Виж целия пост
# 9
Добре тогава, аз си тръгвам. Хващам количката и убедително бавно поемам към къщи. Естествено той веднага хуква да ме настигне Mr. Green
И при нас това не минава. Струва ми се, че все още не осъзнава тези неща. Мога да си тръгна, но тя ще продължи да си се тръшка или пък ще тръгне в друга посока и хич няма да й пука...
Честно казано, объркана съм, затова пуснах тази тема. От една страна ме обвиняват, че позволявам всичко, от друга, като чета примерно Yanitsa, си викам - наистина, не трябва да забранявам, поне повечето неща, тя наистина не разбира защо ги забранявам, и има нужда да опознава света. Винаги съм била на мнение, че децата трябва сами да стигнат до извода защо не бива да правят нещо, но пък това не винаги е възможно. А пък какви майки и баби има около мен! За най-дребни неща почват да удрят плесници. Не ми се вижда правилно.
Виж целия пост
# 10
Хич и не си хаби нервите за дреболии и глупости като изцапани дрехи - има къде-къде по-важни работи, а и нервните клетки не се възстановяват, нали знаеш!
За седенето в количката - при нас нямаше искам-не искам, но винаги предвиждах в програмата търчане и игри навънка, така че седенето в количката се явяваше като почивка един вид, и по-лесно се приемаше. А ходенето пеша на някъде отнема часове, но нали сме излезли да се разхождаме Grinning и да си изразходва енергията маликя звяр, така че лошо няма, само време да имаш!
За тръшкането - там всички сме безсилни! Аз го слагах в количката (или го вземах, ако съм без нея) и тръгвах бързо нанякъде.
Виж целия пост
# 11
Леле, добре си спомням колко притеснения съм изживяла по същото време - после прочетох някъде, че между 2 и 3 г. е първият преходен перион на човечето - един вид мини "пубертет" и малко се поуспокоих, че не сме странно изключение. Пък и гледам, че изпитваш срам от хората - за това забрави. Колкото по-малко мисля за хората във взаимоотношенията си с малкия, толкова по-спокойно реагирам. Мисля, че е излишно да се мисли за хората и тяхното мнение - те не ти знаят хала, така че не е тяхна работа да те преценяват. Пък то на клюкарите и без друго не можеш да им затвориш устата...
Виж целия пост
# 12
Добре дошли в прекрасната възраст, наречена с вдъхновяващото име "ужасните двегодишни". Мойта щерка я изживява в цялата и прелест, аз понякога успявам да реагирам адекватно, понякога не - зависи колко силно иска тя нещо и доколко е успяла да ме вбеси. Повечето пъти опитвам с приказки и обяснения, като не се получи я оставям да се тръшка докато и мине - когато ке ядоса малкото човече, никакви прегръдки и думи не помагат - просто трябва да го оставиш да изживее яда си и хич не се притеснявай от минувачи, ако сте навън. Хората с малки деца ще те разберат, а за другите да не ти пука. Като се успокои, поправяте щетите /изтупвате дрехите, избърсвате сълзите, пробвай да го разсмееш/ и продължавате. Това отминава с възрастта, някъде след навършване на 3 години. Така ми казаха, а кумата ни го потвърди - самата тя наскоро отпразнува тригошнината на сина си. Боже, чакам с нетърпение!  Grinning
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия