Безкрайна любов

  • 894
  • 10
Журналист помолил читателите си да му изпратят любимото си любовно писмо за колоната за Деня на св. Валентин. Жена на име Глория изпратила писмо, което била получила от Ралф Илиън през 1944 г., когато той бил моряк и плавал в Тихия океан. Той бил написал:

“Скъпа Глория,

Вече е време да ти се представя. Ние не сме се запознавали, но съм чувал толкова много за теб. Трябва да призная, че се влюбих в теб. Това признание може да те изненада силно, той като ти не знаеш нищо за мен, освен това, което са ти казвали други хора. Не ги приемай твърде насериозно. Аз не съм толкова лош, щом ме опознае човек. И чувствата ми към теб няма никога да се променят до края на живота ми.

Надявам се, че с това ще направя добро впечатление и няма да ме смяташ за твърде настъпателен. Изпрати ми снимка. Моля те, пази моята любов към теб, заключена в сърцето си, за да бъде отворена, само когато аз лично похлопам”.

Е, Ралф се върнал от Тихия океан и успял да се срещне с Глория лице в лице: едно здраво, жизнено момиченце, неговата скъпоценна дъщеря. И да, те наистина се влюбили един в друг.

Глория сега е възрастна жена. Но тя все още пази това любовно писмо, което е получила от татко си на крехката възраст от 3 месеца. Това е бащиният дар на любовта – едно трайно наследство, думи, които все още горят в сърцето й.

Скъпи родители, ако имахте химикал и лист,но с твърде ограничен капацитет - напр. лист от три реда и химикал,който всеки момент ще свърши, какво е нещото,което искате да оставети като трайно наследство на своите деца?????
Виж целия пост
# 1
труден въпрос. не искам да ми се налага всичко, което мога да оставя на децата си да се ограничава в три реда и няколко капки мастило. надявам се да мога да им дам много повече.

отивам да ги целуна....
Виж целия пост
# 2
yanita , страхотно изказване!Подкрепям мнението ти!  bouquet Heart Eyes
Виж целия пост
# 3
Не искам да и оставям писмо за да знае, че я обичам...

Стараем се и ще продължаваме да и го показваме с баща и, че е така!!!

  bouquet
Виж целия пост
# 4
труден въпрос. не искам да ми се налага всичко, което мога да оставя на децата си да се ограничава в три реда и няколко капки мастило. надявам се да мога да им дам много повече.

отивам да ги целуна....

Да ама все пак - кое е най-важното,което според вас трябва да оставим на децата си. Сентенцията, елексира на нашата обич - коя е????
Виж целия пост
# 5
Да не се притесняваме, да не се срамуваме, да им показваме, да изразяваме нашата любов.

Немога да дам само едно определение или една сентенция на думата Любов.

Всичко е навързано...Просто тази обич, тази любов, трябва да бъде доказвана всеки ден.

А какво ще им оставя?

Ще се постарая да им дам т.нар. БЕЗУСЛОВНА ЛЮБОВ Heart Eyes

Виж целия пост
# 6
ако все пак трябва аз да реша какво да остане у тях, когато вече няма да сме заедно, предпочитам това да е нещо, което да е много лично - само и единствено за тях и което не може да бъде изгубено при преместване, унищожено от пожар или наводнение, изхвърлено поради небрежност... нещо, което само те да могат да разберат, да оценят, да усещат винаги... нещо, което да не може да им бъде отнето... нека това да е топлината на ръцете ми, когато галя косите им... искам винаги да я носят със себе си...

моят дядо не ми остави нищо материално - нищо, което аз да искам да взема за себе си. но още чувам смеха му.
Виж целия пост
# 7
Много труден въпрос, не мога да отговоря в момента. Може би, бих могла да дам адекватен отговор  само ако изпадна в подобна ситуация и съм притисната от обстоятеллствата...дано не ми се налага НИКОГА Praynig
Виж целия пост
# 8

моят дядо не ми остави нищо материално - нищо, което аз да искам да взема за себе си. но още чувам смеха му.

Моя дядо бе голяма душица и когато се скарам надецата си винаги се сещам за него. Този човек никога не ми е повишил тон,или пък съм го чувала да прави това към някого,майка ми е разправала,че само един път я е удрял,но ВСИЧИ имахме невероятен респект от него. Винаги го слушахме,никога не съм му противоречала,винаги действаше в полза на внуците си и въпреки,че отдавна е покойник - много,много го обичам!!!! Невероятна личност!!!!
А аз искам да им кажа на децата си - да знаят,че много съм ги обичала,да се обичат помежду си,да си помагат и да си прощават и Господ да ги пази!
Незнам имам чувството,че най-голямата ми награда като майка би била тази - децата ми да се обичат и да си помагат и да си прощаватдокато са живи - няма нищо по-хубаво от голямо сплотено семейство!!!!!!
Виж целия пост
# 9
Много труден въпрос, не мога да отговоря в момента. Може би, бих могла да дам адекватен отговор  само ако изпадна в подобна ситуация и съм притисната от обстоятелствата...дано не ми се налага НИКОГА Praynig
Това е и моя отговор... още вчера като я прочетох темата се замислих и ми стана тъжно... не мога да отговоря по друг начин...
Виж целия пост
# 10
Бих им казала следното,макар че не искам да ми се налага да го правя Praynig
Но все пак това е изречението,което винаги ме е водило:
"Давам ти криле да полетиш и дом да се завръщаш,когат" се умориш". Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия