Тази тема я пуснах и в "Родители по градове", но ми се трсува, че тук ще бъде прочетена от много почвече хора. Темата, всъщност е за образованието в цялата страна!!!
Здравейте майки на старозагорски деца в гимназиална възраст! От много време си мисля да пусна тема тук, относно това, което ме вълнува и все отлагах. Днес реших, че греша с всеки изминал ден, в който си заравям главата като щраус в проблема и очаквам нещата да се решат от самосебе си или ей така да се разминат.
Проблема: средата, в която са децата ни, когато са на училище!!! Другите връстници, които всяват ред в час вместо учителите; учителите, които не се интересуват какво става пред очите им; директорите, които незнаят какво става по коридорите на поверените им училища, а какво остава за в класните стаи; псевдо психолозите, които се почесват по цял ден и само си консумират трудовите договори; инспектората в Стара Загора, който е глух, ням и сляп и всячески – с нокти и зъби, си пази спокойсвието!
Нека тук, да споделим какво става с децата ни!
Аз ще започна, анонимна, за да не рефлектира ситуацията върху детето ми, докато, надявам се, стане възможно и „безпроблемно” коментирането на имена.
Имам дъщеря ученичка в ПМГ „Гео Милев”. Не е била с блестящ успех, но много искаше да влезне точно в ПМГ и се постара с изпитите! Ние с баща и настоявахме за езиковата, но хлапето беше категорично против. ОК – елитно училище; надявахме се на добра подготовка; дисциплина; отношение. Дадохме 120лв за униформа – с две ризи, за да има за смяна. И точно от носенето на тази униформа ситуацията ни „замириса”!
На предварителната родителска среща всичко изглеждаше сериозно: ще се носят, нашите деца трябва да се отличават, трябва да са горди, че са наши ученици, тук не се пуши, тук няма своеволия........ ОХООООО!!! Празни приказки, на „кон с капаци”!
Униформите въобще не се носят! Ама трябвало поне един атрибут да е на учениците! Що за глупост? Ами да бяхме купили един тогава! Какво означава това, че с униформите ще ходят само на обществени празници? (училищни просто няма!) Как така задължават, а не изискват?
Следващ проблем: 3 девойки извличат четвърта извън оградата на училището, в уличката, в която всички знаят, че се „решават” проблемите и я смилат от бой! Ритат я в корема, къртят и зъб! 30 ученика видели, учителите не разбрали!!! Имаме информация, че на един му е казано на момента! Последствия никакви!
Учебен процес – такъв просто няма! Защо? Защото няма условия за това! Всеки прави в час каквото си иска и ако някой смее да се оплаче бива заплашен! Редовно били със слушалки в ушите си по време на час! Редовно няма нищо в тетрадките, зщото просто нищо не се чувало от това, което евентуално преподава учителя. Оценките – те най-често са за дисциплина, но какво от това? И за знания да бяха няма как да са различни – знания няма по обясними причини! Омагьосан кръг!
Тези, в чиито ръце са инструментите, които могат да помогнат в ситуацията нехаят! Те само си взимат заплатите, които към този момент и на общия фон май никак не са от най-ниските.
Ако дръзнеш да се оплачеш, рискуваш да навлчеш беди на детето си, което и без това, за нещастие е крайно разочаровано от настоящето си.
А как треперихме от надежди, когато излизаха резултатите от изпити и класирания!
Виж целия пост
Здравейте майки на старозагорски деца в гимназиална възраст! От много време си мисля да пусна тема тук, относно това, което ме вълнува и все отлагах. Днес реших, че греша с всеки изминал ден, в който си заравям главата като щраус в проблема и очаквам нещата да се решат от самосебе си или ей така да се разминат.
Проблема: средата, в която са децата ни, когато са на училище!!! Другите връстници, които всяват ред в час вместо учителите; учителите, които не се интересуват какво става пред очите им; директорите, които незнаят какво става по коридорите на поверените им училища, а какво остава за в класните стаи; псевдо психолозите, които се почесват по цял ден и само си консумират трудовите договори; инспектората в Стара Загора, който е глух, ням и сляп и всячески – с нокти и зъби, си пази спокойсвието!
Нека тук, да споделим какво става с децата ни!
Аз ще започна, анонимна, за да не рефлектира ситуацията върху детето ми, докато, надявам се, стане възможно и „безпроблемно” коментирането на имена.
Имам дъщеря ученичка в ПМГ „Гео Милев”. Не е била с блестящ успех, но много искаше да влезне точно в ПМГ и се постара с изпитите! Ние с баща и настоявахме за езиковата, но хлапето беше категорично против. ОК – елитно училище; надявахме се на добра подготовка; дисциплина; отношение. Дадохме 120лв за униформа – с две ризи, за да има за смяна. И точно от носенето на тази униформа ситуацията ни „замириса”!
На предварителната родителска среща всичко изглеждаше сериозно: ще се носят, нашите деца трябва да се отличават, трябва да са горди, че са наши ученици, тук не се пуши, тук няма своеволия........ ОХООООО!!! Празни приказки, на „кон с капаци”!
Униформите въобще не се носят! Ама трябвало поне един атрибут да е на учениците! Що за глупост? Ами да бяхме купили един тогава! Какво означава това, че с униформите ще ходят само на обществени празници? (училищни просто няма!) Как така задължават, а не изискват?
Следващ проблем: 3 девойки извличат четвърта извън оградата на училището, в уличката, в която всички знаят, че се „решават” проблемите и я смилат от бой! Ритат я в корема, къртят и зъб! 30 ученика видели, учителите не разбрали!!! Имаме информация, че на един му е казано на момента! Последствия никакви!
Учебен процес – такъв просто няма! Защо? Защото няма условия за това! Всеки прави в час каквото си иска и ако някой смее да се оплаче бива заплашен! Редовно били със слушалки в ушите си по време на час! Редовно няма нищо в тетрадките, зщото просто нищо не се чувало от това, което евентуално преподава учителя. Оценките – те най-често са за дисциплина, но какво от това? И за знания да бяха няма как да са различни – знания няма по обясними причини! Омагьосан кръг!
Тези, в чиито ръце са инструментите, които могат да помогнат в ситуацията нехаят! Те само си взимат заплатите, които към този момент и на общия фон май никак не са от най-ниските.
Ако дръзнеш да се оплачеш, рискуваш да навлчеш беди на детето си, което и без това, за нещастие е крайно разочаровано от настоящето си.
А как треперихме от надежди, когато излизаха резултатите от изпити и класирания!
