С мъжа ми ходехме от време на време в един скъп италиански ресторант (Арлекино, беше на Солунска, но го закриха), заради едно много вкусно ястие - "Ньоки със синьо сирене". За тези, които се питат какво е това екзотично нещо "Ньоки", ще поясня, че става въпрос за най-обикновена "паста" (италиански макарони), които са във формата на мидички. Вкусотията идва от соса, който е на сметанова основа, но овкусен с изискани добавки.
Та, как си вкарах автогол: Един хубав ден моят глезанчо ми вика: "Много ми се ядат ньоки със синьо сирене. Защо не се научиш да ги готвиш?" И аз, патката, викам "Ми, добре. Ще опитам." Естествено, не отидох да се запозная с главния готвач на ресторанта, а като една съвременна домакиня пуснах едно търсене в Интернет по ключови думи на италиански и френски (нали се предполага, че там знаят най-добре как се готвят тези неща
)) Избрах си най-простичката рецепта, която от първия път се получи толкова страхотна, че... ударих в земята "Арлекино", в резултат на което никога повече не стъпих там 
Както се казва: "Няма ненаказано добро."
Единственото хубаво в автогола, който си вкарах с тези ньоки е, че сега като закриха ресторанта, пак можем да си ги хапваме вкъщи. И да се представям добре пред гости с един специалитет, който не изисква многочасови приготовления.
Отдавна съм изгубила разпечатката на рецептата, затова няма да мога да ви дам точните грамажи в оригинал. Принципно аз ги обичам с повече сос, отколкото по рецептура, а господинът държи да се усеща изразено вкусът на синьото сирене и заради него слагам повече, така че... чувствайте се свободни да импровизирате на следната база:
НЬОКИ СЪС СИНЬО СИРЕНЕ
(за 3-4 човека)
Продукти:
- около 300 г ньоки (може също фарфали, фузили, пенне - изобщо всякакви по-къдрави макарони с този калибър, по които сосът хубаво полепва)
- бучка синьо сирене около 200-250 г (обикновено използвам Паладин или Дорблу, защото се топят хубаво. Избягвайте по-сухите сирена)
- 1 с.л. олио
- една голяма и една малка кофички заквасена сметана (примерно Данон)
- 1-2 жълтъка (опция)
- пармиджано или настърган кашкавал за поръсване
Приготовление:
Ньоките се сваряват в леко подсолена вода и няколко капки олио или зехтин. Много важно е да останат "ал денте", т.е. добре сварени, но леко жилави. За италианците няма нищо по-гнусно от преварена паста. Не мога да не се съглася с тях.
ВНИМАНИЕ! Заради сиренето сосът става солен, така че внимавайте със солта в макароните. Може и да не слагате изобщо.
В голям тефлонов тиган загрявам една лъжица олио. Добавям предварително натрошеното синьо сирене и с непрекъснато бъркане го стопявам, докато стане равномерна маса с клокочещи "островчета" благородна плесен. Добавам сметаната и бъркам докато поизври и се сгъсти. Жълтъците добавям накрая - те придават моментална завършена плътност на соса. Бъркам ги 30-ина секунди и свалям тигана от котлона. Много важно е да не се допусне никакво загаряне на соса.
От тук нататък имате две възможности:
можете директно да разпределите ньоките по чиниите и да ги залеете със соса
или
да ги сипете в тавичка, да ги объркате хуууууубаво със соса, да поръсите с пармиджано (на френски пармезан) или с настърган кашкавал и да запечете леко на фурна.
Сервирайте с хубаво червено вино и съм убедена, че ще оберете овациите.
Успех!
Виж целия пост
Та, как си вкарах автогол: Един хубав ден моят глезанчо ми вика: "Много ми се ядат ньоки със синьо сирене. Защо не се научиш да ги готвиш?" И аз, патката, викам "Ми, добре. Ще опитам." Естествено, не отидох да се запозная с главния готвач на ресторанта, а като една съвременна домакиня пуснах едно търсене в Интернет по ключови думи на италиански и френски (нали се предполага, че там знаят най-добре как се готвят тези неща
)) Избрах си най-простичката рецепта, която от първия път се получи толкова страхотна, че... ударих в земята "Арлекино", в резултат на което никога повече не стъпих там Както се казва: "Няма ненаказано добро." Единственото хубаво в автогола, който си вкарах с тези ньоки е, че сега като закриха ресторанта, пак можем да си ги хапваме вкъщи. И да се представям добре пред гости с един специалитет, който не изисква многочасови приготовления.
Отдавна съм изгубила разпечатката на рецептата, затова няма да мога да ви дам точните грамажи в оригинал. Принципно аз ги обичам с повече сос, отколкото по рецептура, а господинът държи да се усеща изразено вкусът на синьото сирене и заради него слагам повече, така че... чувствайте се свободни да импровизирате на следната база:
НЬОКИ СЪС СИНЬО СИРЕНЕ
(за 3-4 човека)
Продукти:
- около 300 г ньоки (може също фарфали, фузили, пенне - изобщо всякакви по-къдрави макарони с този калибър, по които сосът хубаво полепва)
- бучка синьо сирене около 200-250 г (обикновено използвам Паладин или Дорблу, защото се топят хубаво. Избягвайте по-сухите сирена)
- 1 с.л. олио
- една голяма и една малка кофички заквасена сметана (примерно Данон)
- 1-2 жълтъка (опция)
- пармиджано или настърган кашкавал за поръсване
Приготовление:
Ньоките се сваряват в леко подсолена вода и няколко капки олио или зехтин. Много важно е да останат "ал денте", т.е. добре сварени, но леко жилави. За италианците няма нищо по-гнусно от преварена паста. Не мога да не се съглася с тях.
ВНИМАНИЕ! Заради сиренето сосът става солен, така че внимавайте със солта в макароните. Може и да не слагате изобщо.
В голям тефлонов тиган загрявам една лъжица олио. Добавям предварително натрошеното синьо сирене и с непрекъснато бъркане го стопявам, докато стане равномерна маса с клокочещи "островчета" благородна плесен. Добавам сметаната и бъркам докато поизври и се сгъсти. Жълтъците добавям накрая - те придават моментална завършена плътност на соса. Бъркам ги 30-ина секунди и свалям тигана от котлона. Много важно е да не се допусне никакво загаряне на соса.
От тук нататък имате две възможности:
можете директно да разпределите ньоките по чиниите и да ги залеете със соса
или
да ги сипете в тавичка, да ги объркате хуууууубаво със соса, да поръсите с пармиджано (на френски пармезан
) или с настърган кашкавал и да запечете леко на фурна.Сервирайте с хубаво червено вино и съм убедена, че ще оберете овациите.
Успех!
ще я пробвам задължително
И с червеното винце.... нищо, че кърмя 
).