Искам съвет

На мен ми го дадоха чак на 8-ия ден и в на4алото ходех да го кърмя в Педиатрията на всеки 3 4аса. Естествено нищо не правехме, защото той си стоеше с отворена уста и 4акаше да му се излее млякото. След това жадно си изпиваше добавката и така до следващото хранене.
Като се прибрахме, последвалите 10-тина дни бяха кошмарни. Буквално си беше залепен за мен и тепърва се у4еше да су4е. Понякога стоеше на гърдата с 4асове.
Общо взето търпение и упоритост му е майката. Аз едва издържах 

Ал Бънди, отдавна ти се кефя за малката разлика на децата

Относно опасенията ти, ще ти кажа, че не е нужно да се настройваш отрицателно още от сега. Не мисли за проблеми. Много се надявам и стискам палци бебето ти да се роди по нормално време и да ти го дадат възможно най-бързо за да можете да се учите и да се наслажавате на кърменето.

Мился, че най-доброто решение е да говориш с лекарите, ако е възможно да си кърмиш детето поне на 3 часа. Така и то ще свикне с гърдата и спецификите на сукането и ти няма да има нужда да се изцеждаш. Това е според мен е оптималния вариант, когато бебето не е при майката по една или друга причина. Всъщност защо не ти носеха бебето 3 дни, беше недонодено ли?

Jade, то да не се стига до там, но лошото е 4е в пове4ето слу4аи изобщо не срещаш разбиране. На мен ми дадоха бебе, стояло 7 дни в кувьоз и о4акваха веднага да засу4е. Да не говорим, 4е ми даваха в на4алото да се опитвам да го кърмя не пове4е от 15 мин.  При такова положение е естествено да не свикне лесно бебето.

Предполагам 4е на Албена проблема и е бил сходен като моя, просто тя не е издържала.
Албена, щом си се амбицирала да кърмиш, това ве4е е кра4ка напред  Успех и леко раждане.

Ал Бънди, и аз бях в подобна ситуация,  дадоха ми бебето чак на 6-тия ден след раждането, до тогава го виждах само веднъж дневно и даже нямах възможност да го гушна. Не знам дали в други болници предоставят възможност на майките, чиито бебета са в интензивно отделение, да ги кърмят, но в Шейново конкретно не разрешаваха. И така  - аз и още една майка започнахме да се цедим целодневно и да стерилизираме шишета и на всеки 3 часа висяхме като просякини на вратата на неонтологичното отделение с шишенца с коластра за нашите бебенца. В родилния дом наистина ги хранят с шишета с огромни дупки и млякото  се излива директно в устата, затова аз давах коластрата в  мои шишета с ортодонтски биберони, които наподобяват формата на майчината гърда и изискват усилия и сукателни движения от страна на бебето, за да се храни. На 6-тия ден малкия веднага засука, щом го сложих на гърдата. Не знам дали това наистина ни е помогнало да започнем да се кърмим безпроблемно, но това беше най-доброто, които можеш да направя тогава в болницата. Сега знам обаче, че не бих отишла отново да раждам в болница, в която държат бебетата отделно от майките, или не разрешават да се кърмят бебетата, които са под интензивни грижи.
Сигурна съм, че този ще успееш, щом твърдо си решила да се бориш! Желая ти леко раждане!

Да, но ако си отвориш устата (а втория път със сигурност ще го направиш), малко вероятно е да ти се противопоставят. Синът ми почнаха да ми го дават за кърмене на седмия или осмия ден, научен на бибата с голямата дупка. Аз обаче се заинатих и казах, че не желая да го дохранват. И до момента не мога да си обясня как ми е хрумнало при положение, че тогава нямах никакви познания за кърменето... 15 минути - 15 минути, след туй - гладен (т.е. на вода, де  ). Когато минеше номерът, го кърмех по-дълго - в зависимост от акушерките на смяна. Просто трябва да си настоятелна.
Пък за времето без бебе - майката му е редовно изцеждане. Аз също получих втърдяване, но извадих късмет, че една акушерка реши да ми демонстрира колко трудно се става майка и ме изцеди на ръка - беше доста болезнено, но ефективно...
Иначе напълно подкрепям Jade - не се настройвай отрицателно, светкавицата рядко удря на едно и също място, тъй че е по-вероятно втория път всичко да е наред и малко след раждането да си гушкаш бебчето. При мен втория път единствения проблем беше, че получих страхотни рагади - бях свикнала с опитно кърмаче и хич не съобразих, че трябва да внимавам как слагам малката на гърдата...

 Абе, отворих си аз устата, но в Св. София има една змия, наре4ена д-р Благова  Който се е сблусквал с нея, знае какво имам предвид 

Аз знам  Още не мога да забравя гадта как ме караше да кърмя на един дървен стол в коридора, пък аз разпрана от горе-долу, едвам гледах от болка...  Но явно съм изглеждала и аз страшна тогава, защото бая им бях насъбрала... Сигурно и това е изиграло своята роля....... Ама айде стига, че и бременни четат тука 

На змии със змии, Кейси
Права е Мария, че с първото дете човек е доста ошашкан и малко трудно се навива на твърди стъпки, с второто малко или много нещата са ти познати и ако си се подковал с достатъчно информация за кърменето и вредата от късното закърмяне ще можеш и да си потърсиш правата. А майката има право да получи бебето си за кърмене винаги, когато го пожелае, дори да се налага тя да ходи при него.

Аз лично не бих родила в клиника, в която бебетата не са при майките именно заради трудностите при кърменето, но ако все пак ми се наложи бих настоявала до край да ме оставят да дам на детето си това, от което най-много има нужда.

Ал Бънди, вторият път човек е много по-уверен. Предполагам при теб ще е още по-засилено, защото разликата на децата е малка.
Подобно на теб аз също имах своите притеснения дали много трудности и несполуки от първия път няма да се повторят. Уверих се, че няма две еднакви бременности, нито две еднакви раждания, нито две еднакви бебета   Може би е добре да потърсиш съдействие от гинеколога си и да установиш контакт с неонатолозите, за да си по-спокойна.
Относно по-ранното раждане също няма мерило. С първото ми дете всички бяха уверени, че ще пренося, но две седмици преди раждането се оказах с изтекли води. Втория път лекарката се опасяваше дали ще износя докрай. Броях седмиците и когато влязох в деветия месец се успокоих, че би трябвало всичко да мине нормално. Родих шест дни преди термин с планирано секцио. Оказа се, че бях започнала да преносвам и родих щерка с маникюр и позалющена кожа  
Първия път имах страхотни трудности с препълването на гърдите, цедях се денонощно, запушвах постоянно едно каналче и поради това и усложнения от раждането приключих с кърменето рано. Вторият път също имах много кърма, твърди гърди и напрежение. Но бидейки по-уверена кърмех на поискване от сутринта след операцията, цедях по-умерено и вероятно около третата седмица успях да овладея препълването на гърдите. Изобщо не поставях под съмнение, че правя каквото трябва и още втория ден персонала спря опитите да ме вкара в ред без грам опит за кавги. Най-конфликтна беше ситуацията, в която най-възрастната и намахана акушерка се опита да ме увери, че ме ползват за залъгалка (не че за мен това е  проблем  ) и направи пробно кърмене. Не помня точното количество, което момата ми беше изсукала, но беше повече от добро и повече коментари на тази тема не чух. Акушерките знаеха много добре какво правя, но нито аз се обяснявах с тях, нито те правеха опити да ме разубедят, което ме убеждава, че не е като да не са подочули за кърмене на поискване  Неонатоложката като доста по-интелиганта ог тях жена ме окуражи и ми каза, че няма съмнения, че ще се справя добре.
Извинявай за отегчителните обяснения, исках да те уверя, че няма начин да не се справиш.
Желая ти успех!

Когато цедищ, цедиш до облекчение, а не до дъно . Успех и леко и безпроблемно раждане.

Ох, много ви благодаря за отговорите. Определено ми действат добре 
Сега да отговоря по ред на номерата.
Анна не ми я даваха, защото беше в интензивното отделение. Не беше в кувиоз, но беше на системи и правилото било такова, че тези деца не се дават за кърмене. По отговорите на Кейси - да, онази Благова беше ужасна! Не искам да я наричам дори доктор... Обаче аз успях да накарам Анна да засуче. Ние се кърмихме десетина дена след това, в смисъл, че всичко си вървеше много добре - тя наддаваше и кърмата ми горе-долу се беше регулирала. Моментът, в който не издържах е когато тя се отби... И до ден днеше не мога да си обясня защо така стана, но беше факт. Борихме се много, но не успях да я накарам да засуче... 

Истина е и това, че бях много шашната от всичко. АЗ работих до последния ден, не бях чела нищо нито за кърмене, нито за гледане на дете... Не бях посещавала курсове... абе НИЩО! И изведнъж се озовах като в небрано лозе - просто не знаех какво да правя, а никой не ми помагаше от никъде. На всичкото отгоре стоях в болницата 10 дена и това допълнително ме изтормози...

Сега обаче съм доста по-наясно. Ог сега съм настроена супер агресивно към детското отделение и а някой ми е казал нещо накриво... ще го изям с парцалите. Мисля да раждам пак в Св. София - поне знам какво е. Пък и едва ли на другите места е по-различно.

Сега само се моля бебка да стои вътре още 3 седмици, да вляза в 9 месец... И след това ако иска да се ражда... Лошото е, че може би ще се наложи секцио заради седалищно предлежание, но има още време...Каквото е писано - това ще стане.

Аз имах проблеми с неефективното сукане на сина ми до 1 месец - заспиваше на гърдата, висеше по 1 час и като го оставя ревеше от глад. От тогава досега 3 месеца вече се цедя с Авентската помпа и му давам от шише и си е изцяло на кърма детето. Не ми тежи изобщо, като знам колко е добре за него да е на кърма, даже си я стимулирам и имам 6л запаси във фризера. Така че стига да имаш желание, винаги има решение, дори детето да не иска да суче от теб! Друг е въпроса, че може с много труд, усърдие силиконови зърна и пр. да го научиш, ама си трябва упорство и здрави нерви.

И аз родих със секцио, бебата ми я донесоха на четвъртия и петия ден за по 5 мин.  (за това време трябваше да се научи да суче!) и за да й помогнат ми поливаха от шишето с АМ върху гърдата - да й влиза в устата и да се "излъже" по-лесно. Следващите три дни ходех в отделението да я кърмя под час в един студен коридор, където пишеше "стая за кърмене", на мен ми беше студено, а какво остава за бебетата. Не ми позволяваха да стоя повече от половин час, освен това ми я даваха винаги нахранена с АМ (познавах я по усмивката, и досега е така) и заспала и докато успеем да се разбудим - то времето изтекло.
Голям зор вкъщи, зарязах всякакви шишета и биберони, първата седмица наддаде 70 г, лекарката каза "ще минаваме на изкуствено хранене". Обаче не стана така - кърмим си се изключително все още. 

Най-добре е наистина от самото начало да захапе цицата, но това не винаги е възможно. Ако е в интензивното, където сигурно ще го хранят по часовник, настоявай да ходиш (или да ти го носят) ти да го кърмиш.  Но и ако това не става, най-важното е да не се шашкаш и да не си припомняш старите патила. Бебе от бебе се различават.  Не винаги приучаването към гърдата е сложен и мъчен процес. Настрой се положително и ако не можеш да го кърмиш от началото, само незабравяй да се цедиш и ако е възможно давай изцеденото мляко да го хранят с него.

Мойто мишле беше четири дни в интензивното като първите три, не само че не го кърмех, но то въобще не поемаше храна през устата - инжектираха/инжектирах мляко през тръбичка в нослето му през три часа. Така де, той даже не знаеше, че яденето идва чрез цокане, та трябваше и това да научи.   Всъщност първото му цокане беше от биберон-залъгалка докато се инжектираше млякото,  за да направи уж асоциация между цокане и пълно коремче (или пък съвсем да се обърка ). Аз се цедях от самото начало и носех коластра, а полсе и мляко, за да се смесва  с адаптираното. Привикването към гърдата не ми се стори никак трудно. Е, в началото имаше няколко случая, в които тъпо и упорито в продължение на 30 мин се опитвах да му натикакам цицата в устата , докато акушерката любезно не ми каза, че е по-добре да го нахраня през тръбичката и да го оставя да си поспи, и после да продължа с опитите си.  В крайна сметка той се предаде. Аз пък се разминах със запушени канали, мастити и т.н.
Разказвам ти това, за да ти кажа, че не е задължител приучването към гърдата да е нещо ужасно. Натсрой се позитивно. Това много помага.