Елективен мутизъм

  • 28 747
  • 59
Има ли майки на дечица с такава диагноза? Дущеря ми е почти на 4 г. и отговаря на всички симптоми. Досега се самозалъгвах, че нещата ще се оправят от самосебе си, но явно няма да стане. Ще съм благодарна за всякаква информация и съвет.
http://www.medinfo-bg.com/?page=statiq&id=994
Виж целия пост
# 1
Никога не ми е хрумвало,че това може да е диагноза.Детето диагностицирано ли е?Сина ми има подобен "проблем",но не мисля,че е чак диагноза.Как да разбера?
Виж целия пост
# 2
И аз не мислех, че е голям проблем, докато една лекарка не ми обърна внимание, че трябва да взема мерки, т.к. това поведение (не само не говори, но и избягва очен контакт с непознати) не е нормално и трябва да се вземат мерки. Оказа се, че на бг има малко инфо по въпроса, но на английски има и това състояние съвсем не е безобидно. Не е диагностицирана, доколкото разбрах се чака много за час. Ще пиша непременно какво са ми казали.
Дъщеря ми никога не е говорила с възрастни извън семейството, включително и в ДГ, където ходи от 1 година с желание. Само на някой деца шепне (което също е типично). Много е нервна (и това е характерно). Очен контакт прави доста време след като опознае човека (не и при първите срещи). Не знам дали при твоят син е така?
Виж целия пост
# 3
Той сега е на 4г.,но от малък не отговаря,ако го питат нещо.Сега също не отговаря,но в градината говори,отначало само с децата,но след известно време учителките споделят,че и с тях започнал да говори,по-често като го питат,иначе сам по-рядко.Участва в тържествата/преди градината ходи две години на ясла/,но той е изпълнителен,защото се притеснява да откаже и дори се напикаваше в градината,защото не смее да каже,че му се ходи до тоалетна.Мисля,че осъществява очен контакт,не шепне,по-скоро ръмжи/издава някакъв звук/,ако някой настоява да го заговори.Не мога да определя степента на нервност,но смятам,че е в рамките на нормалното за възрастта.С познати  и вкъщи говори нормално,правилно изговаря всички звукове,няма проблеми с говора.
Виж целия пост
# 4
Струва ми се, че при вас положението не е така притеснително, щом все пак понякога говори. Моята никога не е говорила с хора извън семейството (и една приятелка на кака си), а виждам, че иска. Наистина се касае за по-нервни и притеснителни деца, въпреки, че моята не създава на пръв поглед такова впечетление - палава и буйна е, предпочита момчетата и мъжките игри.
Тя също не може (не смее) да кажа, че й се ходи до тоалетната, използва за посредник едно от дечицата и прошепва на него.. е, веднъж не е било на ДГ и е станала беля...
Виж целия пост
# 5
Мисля,че ще ни направят забележка за този чат.Сина ми не желае да отиде да си купи сам нещо,въпреки че ние сме на няколко метра от него,ако иска да разбере нещо,ме кара аз да попитам каквото го интересува,но...сега се притесних.Какви може да са последствията,ако не се обърне внимание на този проблем?Къде се прави диагностика?Може би е по-добре на лични съобщения.
Виж целия пост
# 6
Лекси, заведи я на логопед или психолог.
Колкото по-скоро, толкова по-добре.

Или ще те успокоят или ще вземете мерки.
Надявам се да има добри новини.
Виж целия пост
# 7
Благодаря, Reza. Вече записах час за "Св. Никола". За съжаление имаше чак за края на юни.
От многото прочетено и чуто ми направи впечетление, че у нас на това избирателно мълчание не се гледа като на сериозен проблем, а се приема по-скоро като състояние, което ще премине от самосебе си. По англоезичните сайтове и статиии обаче не е така - изрично се подчертава, че трябва да се вземат мерки възможно най-рано, както и се предупреждава за евентуални последици след време (асоциално поведение, депресии, склонност към самоубйство и т.н.). Пиша го с цел не да плаша, а защото аз повече от година усещам, че има проблем, но се самозалъгвах, че нещата ще се оправят без чужда помощ.
И евентуално, за да съм в помощ на някои други със сходен проблем ще споделя някои особености, които не свързвах с мълчанието й, но се оказаха типични за такива деца: нервна е, дразни се от шумове, ярка светлина, дрехите й обиват, не спира да говори вкъщи, като има голямо желание да се наложи и да противоречи, много лесно избухва. Прикрива страховете си, но има такива (например на сън булнува да не я оставям), не гледа непознатите в очите и се крие зад мен, често има желание да комуникира и особено с деца прави физиономийки, жестове, подва, взима, т.е. не липсва желание за контакт. Струва ми се, че и изговорът на думите й е по-лош (а и говори много бързо), отколкото при другите деца на нейната възраст, но иначе борави с много думи.
Виж целия пост
# 8
Лекси, силно се надявам след консултацията в "Св. Никола" да си по-спокойна или поне да има идея за причините на това поведение и евентуално - как може да се корегира, ако е необходимо.

Искаше ми се само да кажа в аванс...ако те стреснат много - потърси второ мнение обезателно.
Знам колко объркващо може да е, но понякога помага.

 Hug
Виж целия пост
# 9
Освен горните съвети бих дала и следния - потърси добър детски психотерапевт.
 Peace когато се излекува причината за разстройството ще минат и последиците!
  bouquet ще се наредят нещата! успех!
Виж целия пост
# 10
catnadeen, благодаря Simple Smile Срещнахме се с логопед, имаме и час за психолог. Психотерапевт нещо различно ли е и можеш ли да ми препоръчаш?
Относно причината - най-вероятно няма такава. Преди време се е смятало, че елективния мунизъм се среща при деца, подложени на някакъв стрес, но в последствие се е установило, че няма такава връзка както и няма открита причина за появата му (вроден или придобит). Всъщност тези деца  искат да общуват. Просто има някаква психическа бариера, която им пречи да говорят с хора извън семейството си, дори и такива, които познават добре и харесват. Например Теди обича учителката си в ДГ, гушка се в нея, носи и подаръци, казва, че иска да говори с нея. Обаче не става.. Тя търси контакт, закача се, опитва се понякога по всякакъв начин да привлече внимание, но когато нещата опрат до говоренето... се подтиска, крие се. Защото вече съзнава, че това е проблем. И наистина си е проблем, защото не може да общува нормално, най-вече с децата. И напоследък забелязвам, че това я тормози, изнервя, отскоро започнах да чувам, че не иска и на ДГ (а винаги е ходила с желание). Вече изобщо не ми говори за момичетата в градината, а само за момчетата (но няма приятел в истинския смисъл на думата). Предполагам е така, защото те по-лесно възприемат мълчанието й и тя по-лесно се включва в техните игри (започнала е да се бие, да гърми с пушка, да бръмчи с количките Grinning) От ДГ казват, че шепне понякога на децата, но това е от доста време и вече позагубих надежда, че ще премине в нормално говорене.
Понеже може би и някой друг с подобен проблем следи темата или след време ще попадне на нея, ето малко филмчета:

http://www.google.bg/search?q=selective+mutism&hl=bg&sa= … =1257&bih=500

Все още се надявам, че това не е проблема на Теди, т.к. не е потвърдено от психиатър, но всичко съвпада.
Виж целия пост
# 11
Аз следя темата и съм благодарна за всяка дума,споделена тук.Ще чакам с нетърпение заключението на специалистите,съвети,информация и всичко,свързано с проблема.
Виж целия пост
# 12
Надявам се след срещата с психолог да се поуспокои6. Имам координати на много добра логопедка ,която работи и с психолог,ако се интересува6 пиши на ЛС.
Горе главата  Peace
Виж целия пост
# 13
Мерси, bubulechkata  Hug  Засега ходим (имали сме общо 4 посещения) при две логопедки, които се познават и координират. И двете не са имали такъв случай (с толкова явна избирателност), въпреки че имат богата практика. На Теди много й харесва Simple Smile Засега опитват под формата на игри да я отпуснат и предразположат, като като алтернатива на говоренето й предлагат да показва и със знаци (нещо, което охотно възприема). Но й е трудно - сякаш има невидима бариера, която трябва да преодолее, за да се включи в играта, въпреки че явно го иска - задъхва се, затваря очички, свива се в мен.. Имах и среща с психоложка (без нея, за да не слуша обясненията ми). Докато не види и Теди обаче,  нищо конкретно не може да каже. За съжаление и тя и ние ще пътуваме, така че ще можем да се видим чак началото на юли. Края на юни пък имаме час за психиатър в св. Никола. Предполагам ще трябват месеци, докато получим по-голяма яснота.
Виж целия пост
# 14
Повдигам отново темата, с надеждата да открия и други мами на дечица с елективен мутизъм. Предположенията ни се потвърдиха, с малката се работи, имаме много успехи, но и още много ни остава.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия