до тези, които са правили аутопсия.

  • 10 699
  • 16
Седя днес цял ден и само гледам към телефона. Трябваше да се обадя в болницата за да питам за резултатите от аутопсията. Незнам какво о4аквам, но не се обадих  Tired Не можах, една топка ми се е стегнала в гърлото и.....
Какво стана когато вие разбрахте резултата? Как ви го казаха? Писмо, по телефона, вие ли се обадихте? Какъв беше резултата? Как се 4увствахте след това?

Много лекари ми казаха ли4но на мен, 4е е много вероятно да не се открие при4ината. Гони ме параноята ве4е. Tired Ох, казах си го да ми олекне, но до петък трябва да се обадя най късно, 4е не става така. Дано моя да се е върнал до тогава, мисля на него да дам зада4ата, или ако отидем направо в болницата май ще е най добре.
Виж целия пост
# 1
Ние лично си взехме аутопсиите от болницата. Бяха около 10-15 страници дълги, наблъскани с термини, които нищо не ми говореха. Идеята разбрах добре, тоест потвържедние, че пустата TTTS е причината.
Искрено се надявам да научиш отговорите на въпросите, които си задаваш. Чувствах се малко по-добре, знаейки, че всичко с ангелетата ми си е било наред..
Цунки Praynig
Виж целия пост
# 2
Най-добре отидете направо в болницата,да си получите протокола.
После с него може да се консултираш пак с лекаря,извършил аутопсията,с гинеколога си,с неонатолог.
Аз така направих.За всеки случай,защото в тези протоколи пише за много увреждания,но ти може да не разбереш дали те са в следствие на нещо или те самите са причина за смъртта,(да се разбере кое е водещото).
При нас се оказа,че няма никакви вродени увреждания,всичко е било в резултат на инфекцията с проклетия стрептокок.
Тея,гледай сега по-"технически" на нещата,опитай се,защото,уверявам те,като прочетеш написаното в протокола от аутопсията,въпреки че едва ли ще разбереш много от термините,ще ти стане адски тъжно и жално за мъките на душицата.
Мисли за това,че ще получиш с тоя документ някаква яснота и опитай да не се размекваш!  bouquet
Виж целия пост
# 3

Тея,гледай сега по-"технически" на нещата,опитай се,защото,уверявам те,като прочетеш написаното в протокола от аутопсията,въпреки че едва ли ще разбереш много от термините,ще ти стане адски тъжно и жално за мъките на душицата.
Мисли за това,че ще получиш с тоя документ някаква яснота и опитай да не се размекваш! bouquet
Съгласна съм с Gel.
 Ако можеш Teya погледни така на нещата, че да те боли по-малко. Когато си взехме резултата (тези неща по телефона според мен не стават) препрочитах "информацията" сигурна стотици пъти, макар, че знаех каква е причината за смъртта предварително. Добре беше, че бях подготвена. На теб сигурно ти е по-трудно. Дай си сили и отидете с мъжа ти направо до болницата. Там ще намериш и кой да ви разясни нещата. Аз лично говорих по този въпрос с гинеколога ми. На него имах най-голямо доверие в този момент.
Кураж! newsm10 newsm10 newsm10
Виж целия пост
# 4
Не можех да си намеря място, докато не излезе доклада от аутопсията, защото не исках да повярвам, че всичко което е могло да се направи е направено.

Наистина
в тези протоколи пише за много увреждания,но ти може да не разбереш дали те са в следствие на нещо или те самите са причина за смъртта,(да се разбере кое е водещото).
Съгласна съм с Гел и затова, че консултацията с лекар е задължителна, поради многото терминология.

Много е тежко да прочетеш всичко това, но ставаш наясно.
За мен беше едно лутане из мислите ми по-малко. Въпросите: Дали ако............? или Ако бяха направили ...........? имаха отговор.  Hug
Виж целия пост
# 5
Тея, колкото и да е тежко трябва да знаеш (поне доколкото е възможно) по-голяма част от истината. Аз се бях зарекла кракът ми да не стъпи отново м МД, но ... никога не казвай никога. В деня преди последната задушница бях решила, че настроението ми и без друго е отвратняшко и патък-патък до МД да си взема протокола от аутопсията. Даже мъжа ми го отрязах да идва с мен. Исках да го свърша, защото след като започнах да гледам по-реално на нещата оцених, че при следваща бременност след около 2 години (секцио и лекарските забрани) пак ще трябва да мина през заведението на анонимните и няколко отговорни доктори.
Достатъчно силна си, Теичка Heart Eyes. Фактите около причините, довели до фаталния изход за Луис-Даниел са от значение за теб и следваща твоя бременност.
Прегръщам се. Имаш моето виртуално рамо. Няма да боли повече от преживяното до момента Cry.
Виж целия пост
# 6
Ние ходихме двамата с таткото веднага след аутопсията ,говорихме с доктор за предполагаемата смърт ,защото видимо беше здраво дете .След 20 дена ходихме пак двамата за резултатите от всички изследвания назначени от аутопсията . Cry CryМного е тежко ,четеш и се опитваш да разбереш как е страдало детенце ,питаш се защо ,защо...За вродени аномалии отхвърлиха още тогава.Защитиха и лекарите ,че не е тяхна грешката дори без да сме питали(гузен не гонен бяга) .Трудно е ,в началото си мислих ,че е изцяло в нас вината ,не мога и не искам да вярвам как детето ми си отиде заради една слаба имунна система .Продължавам да си мисля ,че покриха и немърливото отношение на колегите си .Цял живот ще съм в догадки .
Виж целия пост
# 7
Аз преживях аутопсия. След раждането на момченцето ми трябваше да се махна за малко поне от всичко тук - празна къща, празно детско легло, тишината на дома ни. Заминахме с мъжа ми далече от всичко това. Един ден телефона ми звънна и видях изписан ан него номера на лекаря ми. В началото не исках да вдигам, изчаках поне 3-4 мин., които ми се сториха часове. Когато най-накрая вдигнах той ми каза, че аутопсията е излезнала и не може да се разбере каква точно е била причината, но със сигурност не е била на генетично ниво. След месец, когато се прибрахме отидох да си я взема. В нея бяха описани органите един по един - стомах, дробчета, сърце, мозък ... всичко. Няколко пъти започвах да я чета, но сълзите замъгляваха очите ми. Пред погледа ми само беше гледката как са нарязали детето ми част по част. Кошмарът беше неописуем. Но така и не се разбра каква е била причината - просто смърт!
Виж целия пост
# 8
О, janaj, кошмар е това. Sad

Аз се обадих, събрах смелост, но ми казаха "обади се в понеделник, компютрите не работят в момента". Айде в понеделник наново, да видим........
Виж целия пост
# 9
Аутопсията беше сигурно голяма част от кошмара на загубата на момченцето ми. Предвид болестта му и това, че почина в болницата, нямаше как да избягаме от това. Прекалено нанагорно ми идваше мисълта, че правят аутопсия, за да научат нещо повече за тази ужасна болест- ОЛЛ. Повдигаше ми се като си мислех, че ползват телцето на детенцето ми за опитно зайче един вид. Не ни пуснаха в моргата, мен и баща му, да си го облечем. Направиха го майките ни. Бил е нарязан ужасно.................................................Благодарна съм поне на това, че ми се спести тази гледка.
Сори за оф-а, мисълта ми беше за протокола. Ми така и не ми го дадоха. Лекуващата лекарка преди това каза, че като излезе, ще мога да получа копие от него. Но после явно откриха нещо, което ги уличава( защото всички живеем с мисълта за допусната не една лекарска грешка по дремето на цялото лечение) и категорично ми се отказа копие на протокола.
Виж целия пост
# 10
Димана ,ние не си спестихме обличането и гледката е потресаваща .Почти всяка вечер ми е пред очите и съжалявам ,че го видях в този вид .Много е жестоко всичко . Cry.Протокол не са ни дали ,казаха ни в нашето районно да прочетеме и че нямаме право да изнасяме и преснимаме .Все пак на място там успяхме да го препишеме .Тея ,кураж . Hug
Виж целия пост
# 11
Димана ,ние не си спестихме обличането и гледката е потресаваща .Почти всяка вечер ми е пред очите и съжалявам ,че го видях в този вид .Много е жестоко всичко . Cry
Ужас!!! newsm45  Видях моето бебе за секунди и все още ми е пред очите, не знам как ще е ако го бях видяла след аутопсия.  Добре, че поне това ми спестиха...
Моля се да имаш сили Тея!
Виж целия пост
# 12
Това, което знам е, че съвсем от скоро са започнали да дават протоколите на близките. Много е тежко. Едвам сдържам сълзите си .................

Имай сили мила Тея. Hug
Виж целия пост
# 13
М, да, казаха ми 4е по телефона резултати не се дават както и не се пращат по пощата. Трябва да отида за протокола. Ами ще го направя, къде ще ходя, незнам колко транквиланти оба4е пак ще натъп4а преди това. Де да можех и аз като доктора, ей така, техни4ески само да го про4ета. Ама да ви кажа, 4е на някой неща такива физиономии измъ4ени правят, 4е ми спира дъха направо.  Cry
Виж целия пост
# 14
Теичка, бъди силна за себе си, за Ванина и за съпруга ти. И най-вече за бебенцето, което ще дариш с живот при следващата си бременност Hug.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия